Шери истински се забавляваше. Танцуваше и се чувстваше много добре приета. Въпреки това напрежението не я напускаше. Когато часовникът удари единайсет, осъзна, че графът на Лангфорд няма да се появи. Реши да не се поддава на отчаянието. Беше усетила, че Стивън няма никакво желание да присъства на този бал, и беше глупаво от нейна страна да се надява, че би направил подобна жертва заради нея. Уитни и свекърва й грешаха.
Постара се да се съсредоточи върху разговора, който две девойки и техните майки водеха наблизо, опитвайки се любезно да включат и младата американка в него.
Повечето от момичетата бяха по-малки от нея. Може и да не бяха особено интелигентни, но по отношение на доходите, перспективите и родословието на всеки един от мъжете в залата показваха завидна информираност.
Херцогинята на Клермонт, която придружаваше внучката си Дороти Сийтън — също американка, кимна неодобрително по посока на джентълмена, който помоли Шери за честта да танцува отново с него, и рече:
— Ако бях на ваше място, щях да се отнасям с младия Мейкпийс с хладна любезност. Той е само баронет и годишният му доход е едва пет хиляди лири.
Никълъс Дьовил, който прекарваше времето си главно в игралната зала, чу този коментар тъкмо когато се връщаше при Шери след поредната игра на карти.
— Изглеждате твърде засрамена, скъпа. Не е ли смайващо, че в страната, в която се гордеят с привързаността си към изисканите маниери, подобни коментари се смятат за нещо естествено? — прошепна й той.
Музикантите, които бяха спрели да си починат, отново заеха местата си.
— Госпожица Черити изглежда уморена — отбеляза Шери. Възрастната дама, чула да се споменава името й, погледна остро девойката:
— Изобщо не съм уморена, детето ми. Напротив, бясна съм на Лангфорд, че не спази обещанието си да дойде тук, и жестоко ще го скастря за тази негова безотговорност към теб.
В този момент залата притихна и всички присъстващи обърнаха погледи към входа.
Шери нямаше ни най-малка представа какво е привлякло вниманието им.
— Няма значение, мадам. Справям се чудесно и без него — рече тя.
Това обаче не беше достатъчно, за да успокои госпожица Черити.
— Не съм била по-ядосана през последните трийсет години от живота си! — заяви тя.
— Не мога да повярвам на очите си! — възкликна застаналата до тях херцогиня на Клермонт и изкомандва внучката си: — Дороти, веднага си оправи косата и роклята. Това е шанс, който не бива да се пропуска.
Шеридан погледна към Дороти, после огледа залата и забеляза, че всички дебютантки са заети да привеждат в ред външния си вид.
— Какво става? — обърна се тя към Ники, който беше застанал точно пред нея и й пречеше да вижда.
— Или е пламнал пожар в сградата, или Лангфорд току-що е пристигнал — отвърна той, без дори да си направи труда да се обърне.
— Не може да е той! Единайсет мина и вратите вече са заключени.
— Няма значение. Готов съм да се обзаложа, че причината за това вълнение е Лангфорд. Ловните инстинкти на женската част от човешката раса са се изострили, което означава, че най-мечтаната плячка се с появила на хоризонта. Да се обърна ли да видя дали съм прав?
— Да, но внимавайте да не ви забележат.
Той се подчини и кимна:
— Графът е. В момента се е спрял при организаторките на бала, за да им поднесе почитанията си.
Шери почувства, че я обзема паника. Тя се втурна към залата за дами, за да има време да се съвземе от изненадата и да възвърне самообладанието си далеч от погледа на Стивън.
Докато чакаше реда си да влезе вътре, установи, че годеникът й е основна тема на разговорите.
— По-голямата ми сестра ще получи удар, когато разбере, че Лангфорд е бил тук, а тя е пропуснала бала! — сподели развълнувано с приятелката си едно от девойчетата. — Миналата есен той й обърна специално внимание по време на бала на лейди Милисънт, после интересът му към нея внезапно секна. Оттогава тя е влюбена в него.
Другите момичета изглеждаха шокирани.
— Но миналата есен Лангфорд се готвеше да поиска ръката на Моника Фицуеъринг! — възкликна едно от тях.
— О, не мисля, че това е възможно! Случайно чух сестрите ми да говорят по този въпрос. Те бяха на мнение, че по онова време Лангфорд е имал… — Девойчето сложи ръка на устата си и прошепна толкова тихо, че Шери едва я чу: — …пламенна връзка е една омъжена дама, чието име няма да спомена!
— Виждали ли сте някога любовницата му? — попита друга млада дама и всички глави се обърнаха с интерес към нея. — Преди две вечери леля ми го видяла с нея в театъра.
— Любовница ли? — изплъзна се от устните на Шери. Не можеше ла проумее факта, че Стивън беше завел друга жена на театър веднага след като беше вечерял с нея и семейството си.
Момичетата, на които Шери беше представена по-рано, бяха доволни, че могат да й дадат пълна информация по въпроса.
— Любовниците са куртизанки, които споделят най-пламенните страсти на даден мъж. А Хелън Девърней е най-красивата сред тях.
— Една вечер братята ми коментираха госпожица Девърней и стигнаха до заключението, че тя е най- божественото създание на земята. Знаете, че обича светлолилавия цвят, и Лангфорд поръча да й направят специална карета, обкована със сребро и тапицирана с кадифе в любимия й цвят.
Светлолилаво… Същия цвят имаше дрехата, която беше предизвикала неодобрението на доктор Уитиком, и многозначителната реплика, отправена към Стивън:
Госпожица Черити вече беше разбрала, че Стивън е някъде в залата, но от това гневът й не беше отслабнал.
— Първото нещо, което ще направя утре сутринта, ще бъде да информирам майката на Лангфорд за неговото безотговорно поведение! — заяви тя, когато Шери се върна при нея.
— За какво точно ще бъда очернен пред майка ми, мадам? — разнесе се гласът на Стивън зад гърба им и момичето замръзна на мястото си.
— Заради това, че закъсня, пакостнико! — войнствено изрече госпожица Черити. — Също и заради това, че прекалено дълго разговаря с организаторките! И че си толкова красив тази вечер! Сега ми целуни ръка и покани Шери на танц. — Вече му беше простила напълно.
Шери се вбеси от факта, че госпожица Черити се предаде толкова лесно. Тя се извърна и установи, че графът я гледа и топло й се усмихва. Всички погледи бяха насочени към нея. Шеридан неохотно подаде ръка на Стивън — така го изискваше протоколът.
— Госпожице Ланкастър, мога ли да ви помоля за честта да ви отведа на дансинга за следващия танц? — попита той, след като й целуна ръка.
— Пусни ми ръката! — гневно прошепна тя, тъй като Стивън продължаваше да задържа дланта й в своята. — Всички ни гледат!
Графът не отместваше очи от нея. Не беше забелязал колко привлекателна е тя, когато е ядосана. Съжали, че не я беше предизвиквал през последните няколко дни — това безспорно щеше да разчупи демонстративното й безразличие към него.
— Пусни ми ръката!
Стивън безпомощно се усмихна. Беше толкова щастлив.
