тях и четиримата се увлякоха в разговор за залаганията.
Стивън с мъка се концентрираше върху думите на останалите. Непрекъснато мислеше за Шери и за тяхното съвместно бъдеше. Въпреки че говореше много самоуверено, когато обясняваше на брат си колко лесно ще си върне госпожица Ланкастър, графът съвсем не беше убеден в това Нямаше представа какво ще й каже, когато я срещне отново. Не че това имаше някакво значение. Най-важното беше, че двамата щяха да прекарат живота си заедно.
И без това рано или късно той и Шери щяха да се оженят. Стивън беше сигурен в това. Беше го почувствал в мига, в които тя беше застанала пред него, загърната в онзи широк бял халат, препасан със златист шнур, и с коса, обвита в синя хавлиена кърпа. Тогава му беше заприличала на Мадона — Мадона, страдаща от един ужасен проблем:
Не, беше изпитал чувства към нея далеч преди това… Още онази сутрин, когато се беше събудил край леглото й, а тя го беше помолила да й опише лицето й. Тогава той се беше вгледал в прекрасните й сиви очи и беше видял там невероятна нежност и изключителна смелост. От този миг насетне всичко, което Шери беше казвала или правила, само засилваше обичта му към нея. Обожаваше нейното остроумие, нейната интелигентност, топлотата, с която се отнасяше към всички. Обичаше да я чувства в ръцете си, не можеше да се насити на вкуса на устните й. Възхищаваше се от духа й, от нейната пламенност. И особено от нейната искреност.
След дълги години на срещи с жени, които прикриваха алчността си зад подканящи усмивки и амбициите си — зад премрежени погледи. Стивън Уестморланд беше срещнал жена, която се интересуваше единствено от него самия.
Чувстваше се толкова щастлив, че не знаеше какво да й купи най-напред — дали скъпоценности, карети, коне, скъпи рокли и кожи… Не, първо скъпоценности — блестящи и красиви, за да подхождат на изключителното й лице и на прекрасната й коса. Рокли, обточени с…
Перли, реши внезапно Стивън, спомняйки си с усмивка за сполучливия коментар, който тя беше направила във връзка с роклята на графиня Ивъндейл. Рокля, избродирана с три хиляди и една перли. Шери не проявяваше особен интерес към дрехите, но точно тази рокля щеше да предизвика чувството й за хумор. Щеше да я хареса, защото щеше да бъде дар от него.
Защото щеше да бъде от него…
Беше сигурен, че Шери го желае. Тя беше прекалено неопитна, за да прикрие желанието си всеки път, когато той я вземаше в прегръдките си.
Тя желаеше него, а той — нея. Само след няколко нощи щеше да я отнесе в леглото и да я посвети в тайните на отдаването.
Джейсън Фийлдинг го назова по име и Стивън вдигна очи от картите. Осъзна, че беше негов ред да играе. Той разсеяно хвърли шепа чипове върху купчината в средата на масата.
— Ти вече спечели тези. Не искаш ли да си ги вземеш, за да натрупаш нов куп за наша сметка? — попита го Джейсън.
— Не зная за какво мислиш, Стивън, но то определено те е обсебило — отбеляза Джордан Таунсенд.
— Да, умът на Стивън наистина е зает с нещо много обсебващо — засмя се Клейтън.
В този миг до масата приближи старият ерген Уилям Баскервил и с интерес започна да следи играта.
Тъй като на следващата сутрин мълвата за интереса на Стивън към Шери щеше да се превърне в най- разпространяваната клюка, а годежът им щеше да е факт до края на седмицата, графът не виждаше причина да скрие мислите си от приятелите си.
— Всъщност… — започна той, но внезапно погледна към часовника си и разтревожено извика: — Закъснявам! — Хвърли картите на масата под озадачените погледи на останалите и рязко се изправи. — Ако не успея да стигна до „Алмак“ преди единайсет часа, ще заключат проклетите врати!
Тримата мъже проследиха оттеглянето му зяпнали от изненада. Не можеха да си обяснят причината за странното поведение на графа. Никои нормален мъж не би присъствал доброволно на бала на дебютантките в „Алмак“, да не говорим пък за Стивън Уестморланд. Мисълта за това изглеждаше направо абсурдна.
Баскервил пръв се съвзе от смайването и ужасено изгледа останалите:
— За Бога! В „Алмак“ ли каза, че отива Уестморланд?
Маркизът на Уейкфийлд откъсна поглед от вратата и озадачено отвърна:
— Аз така чух.
Херцогът на Хоторн кимна и сухо изрече:
— Не само че отива в „Алмак“, ами отгоре на всичкото няма търпение да стигне дотам!
— Ще е голям късметлия, ако се измъкне жив от онзи зверилник — пошегува се Джейсън Фийлдинг.
— Бедният дявол! — съчувствено произнесе Баскервил, поклати глава и се отдалечи към друга маса, за да сподели с останалите новината, че графът на Лангфорд се е втурнал като луд към „Пазара на девици“, преди да са заключили вратите на проклетото място.
Според всеобщото мнение най-вероятно някой близък на графа, озовал се на смъртното си ложе, го е накарал да се закълне, че ще отиде на бала на дебютантките, за да кавалерства на някое девойче, с което въпросният близък е тясно свързан.
Други смятаха, че Баскервил просто не е разбрал както трябва. Играчите на вист пък заявиха, че старият ерген просто си е изгубил ума.
32
Беше единайсет и пет, когато Стивън се размина на входа на „Алмак“ с двама ядосани джентълмени, които лейди Летисия Викъри беше отпратила, защото не бяха пристигнали навреме. Дамата тъкмо затваряше вратите.
— Лети, да не си посмяла да ми затвориш проклетата врата под носа! — заплашително изрече графът.
Тя се взря в тъмнината, после дръпна вратите към себе си и отвърна:
— Който и да сте, пристигате прекалено късно!
Стивън бързо сложи крак между двете крила.
— Мисля, че ще ти се наложи да направиш изключение.
— Ние не правим изключения, господинчо! — презрително отвърна тя, но в този миг светлината падна върху лицето на графа и дамата замръзна от учудване. — Лангфорд, това вие ли сте?
— Разбира се, че съм аз. Сега отвори! — заповяда Стивън.
— Не можете да влезете — настоя на своето тя.
— Лети, не ме карай да ти припомням случаите, в които си ме пускала да вляза на далеч по-малко почтени места от това тук! И то под носа на съпруга ти.
Тя отвори вратата, но му препречи входа.
— Стивън, бъди разумен, за Бога! — изсъска гневно лейди Викъри. — Не мога да те пусна да влезеш. Останалите членки на организационния комитет ще ме обезглавят, ако разберат!
— Напротив! Дори ще те разцелуват от задоволство, че си направила изключение за мен. Представи си само безбройните посетители, които ще те обсадят утре, щом научат, че на практика съм бил изкусно подмамен да се появя на този бал, след като никой не е бил в състояние да ме накара да го направя през последните петнайсет години.
— Може и да си прав. Предполагам, че всеки порядъчен мъж в Лондон ще се опита да се снабди с пропуск за „Алмак“ за да види с очите си жената, която те е изкушила да дойдеш тук — замислено рече тя.
— Точно така — саркастично отвърна Стивън. — Ще имате толкова много достойни за внимание кавалери, че няма да насмогнете с топлата лимонада и хляба с масло.
Перспективата да се сключат повече успешни бракове именно в годината, в която тя е била организаторка на бала в „Алмак“, се стори много привлекателна за Летисия Викъри.
— Много добре. Влез — покани го тя.
