— Искаш да ме накараш да те завлека насила до дансинга, така ли? — подразни я той.
— Да! — отвърна тя и рязко издърпа ръката си от неговата.
За миг Стивън загуби самообладанието си. Точно от този миг се възползва едно младо конте, което се изпречи пред него, поклони се пред Шери и рече:
— Следващият танц е мой, ако не възразявате, милорд!
Графът нямаше друг избор, освен да се отдръпне. Шери очарователно се поклони на младежа и тръгна с него.
— Май току-що те поставиха на място, Лангфорд! — ехидно подхвърли Дьовил зад гърба му.
— Прав си — призна той. Беше толкова щастлив, че можеше да си позволи за разнообразие да се отнася по-любезно дори с наглия французин. — Предполагам, че тук не се сервира алкохол.
— Така е.
За огромно разочарование на всички в залата Дьовил и лорд Уестморланд нямаха намерение да поканят други дами на танц освен новопристигналата американка. Когато Шери прие поканата на същия младеж за втори танц, Стивън неодобрително свъси вежди:
— Никой ли не си е направил труда да я уведоми, че е неприлично да танцува два пъти поред с един и същи кавалер?
— Започваш да приличаш на ревнивец, Лангфорд — развеселено отбеляза Дьовил, наблюдавайки Стивън с крайчеца на окото си.
— Случайно да знаеш дали е обещала на някого следващия си танц?
— Всичките й танци са обещани. А следващият е мой.
— Страхувам се, че не е — изгледа го хладно Стивън: — И ако се осмелиш да я поканиш, ще й кажа, че снаха ми те с помолила да играеш ролята на ухажор.
С тези думи графът се отдалечи от Ники и се поклони пред Шеридан.
— Обещала съм следващия си танц на Ники — уведоми го с леден тон Шери.
— Той обаче се съгласи да ми отстъпи тази привилегия.
Нещо й подсказа, че щеше да бъде по-разумно да се съгласи да танцува с него, отколкото да прекара вечерта в опити да бяга от графа.
— Много добре — кимна тя.
— Приятна вечер ли прекарваш? — попита я Стивън, когато двамата затанцуваха.
— Вечерта беше приятна допреди малко, благодаря.
Той сведе поглед към нея. Писмото шумолеше в джоба му и му подсказваше, че трябва да бъде по- внимателен е нея.
— Шери — започна решително.
— Да? — Нежността в гласа му я обърка и тя сведе очи.
— Извинявам се за всичко казано или направено от мен с което съм те засегнал.
Кръвта й кипна.
— Отдаваш прекалено голямо значение на това — отвърна тя, стараейки се да се покаже отегчена от темата. — Сигурна съм, че до края на седмицата ще получа поне няколко приемливи предложения за женитба, така че мога само да ти благодаря за възможността, която ми предостави. До тази вечер смятах, че всички англичани са своенравни, деспотични, суетни и груби, но сега знам, че съм се лъгала. Такъв си само ти.
— За твое и тяхно нещастие обаче ти си сгодена точно за мен.
Забележката му ни най-малко не намали гнева й.
— Джентълмените, с които се запознах тази вечер, са не само много симпатични, но и са за предпочитане пред теб!
— Наистина ли? — подсмихна се Стивън. — И с какво точно ме превъзхождат?
— Най-малкото с това, че са по-млади! — изстреля на един дъх Шери. Идеше й да го зашлеви през лицето, за да изтрие арогантната му усмивка. — Тази вечер установих, че си твърде стар за мен.
— Наистина ли? Тогава може би ще се наложи да ти припомня, че неотдавна ти ме намираше за доста привлекателен и желан. — Очите му многозначително се спряха на сочните й устни.
— Престани да ме гледаш по този начин! Хората ще започнат да говорят. Всички са се втренчили в нас! — изсъска тя и се опита да се освободи от ръцете му, но те още по-здраво я обгърнаха.
— Имаш ли някаква представа какво ще последва, ако реша или да те преметна през рамо и да те отнеса оттук, или да те целуна сега пред очите на всички? Като начало всички „по-приемливи кандидати“ ще се отдръпнат от теб. И мен, разбира се, няма да ме е грижа за това, понеже съм своенравен, деспотичен, суетен и груб!
— Няма да посмееш! — избухна Шеридан.
Очите й изпращаха гневни светкавици към него. Заобикалящите ги двойки бъркаха стъпките, докато се опитваха да не пропуснат нещо от онова, което ставаше между тайнствената американка и графа на Лангфорд.
— Права си, скъпа моя. Няма да го направя — нежно промълви Стивън, без да откъсва очи от зачервеното й от гняв лице.
— Как смееш да ме наричаш така след всичко, което си ми сторил до този момент!
— Нямаш представа какво още бих посмял да направя с теб — отвърна той и погледът му се спря върху закръглената й гръд. — Между другото, направих ли ти комплимент за красивата рокля?
— Върви по дяволите с твоите комплименти! — процеди през зъби тя, изтръгна се от ръцете му и го остави сам насред балната зала.
— Ей Богу! Видяхте ли това? — развълнувано се обърна Мейкпийс към партньорката си. — Госпожица Ланкастър току-що заряза Лангфорд по средата на танца!
— Трябва да е полудяла — отбеляза дамата.
— Не съм съгласен — възрази баронетът. — Тя е много мила и възпитана.
Още щом музиката спря, баронетът се втурна към приятелите си, за да се увери, че не са пропуснали да забележат невероятната случка, и да им се похвали, че червенокосата американка предпочита него пред графа на Лангфорд.
Този факт вече се коментираше оживено сред останалите джентълмени. Повечето от тях бяха недоволни от появата на Лангфорд в балната зала. Ето защо фактът, че поне една от младите дами в „Алмак“ се отнася пренебрежително към вниманието на такъв желан ерген, бе приет със задоволство. Интересът към Мейкпийс светкавично нарасна. Красивата американка, която имаше дързостта да предпочете него, а следователно и всички тях пред надутия лорд, изведнъж се превърна в героинята на вечерта.
Стивън стоеше настрана, обзет от ярост. Той наблюдаваше джентълмените, тълпящи се край неговата годеница, и сърцето му болезнено се свиваше. Те канеха Шери на танц, отрупваха я с внимание и комплименти и в един момент тя се почувства толкова неловко, че обърна умолително поглед към графа. Не, не към него, поправи се гневно Стивън. Към Дьовил.
Ники остави чашата си на близката маса и тръгна към Шеридан, но не успя да си пробие път. Девойката се огледа безпомощно, отстъпи назад и се втурна към стаята за дами. Французинът бе принуден да се оттегли. Той се облегна на същата колона, до която стоеше Стивън, скръсти ръце точно както беше направил неговият съперник и се загледа мрачно пред себе си. Двамата нямаха ни най-малка представа колко си приличат в този момент — красиви, изискани, навъсени.
— За твое сведение тя току-що се превърна в мечтата на всеки мъж в тази зала — язвително подхвърли Ники на графа.
Стивън беше стигнал до същото заключение и думите на Дьовил го изпълниха с мрачно задоволство — поне още един човек беше ядосан.
— До утре сутринта моята годеница ще бъде обявена за оригинална, несравнима, новата Жана д’Арк. Благодарение на теб отношенията ми с Шери ще стигнат до задънена улица — продължи Ники.
— Доколкото си спомням, аз отхвърлих твоята кандидатура — грубо отвърна Стивън. — Чувствай се свободен да избереш някоя от останалите нетърпеливи кандидатки. Сигурен съм, че на която и от тях да предложиш, тя с радост ще приеме предложението ти, а до утре ще си се сдобил с благословиите на цялото й семейство, както и със специално разрешение за брак.
— Никога ли не си се замислял, че всъщност най-ценната плячка за тях си ти? — попита Ники и кимна
