Преди да те срещна

при Шери и ако имаш намерение да стоиш тук с това навъсено изражение на лицето, като нищо ще ги прогониш!

— Да, Стивън — подкрепи я Уитни и хвана девер си под ръка. Усмивката й подсказваше, че Клейтън й е предал новината за предстоящата сватба. — Би ли се постарал да изглеждаш по-приветлив, при положение че някои от най-желаните ергени в Лондон са на път да обсебят нашата млада приятелка?

— Не — отвърна безцеремонно графът, хвана Шеридан за ръка и се обърна да поднесе почитанията си на домакина на вечерта.

Маркъс Ръдърфорд беше висок мъж с внушителна външност. Имаше самочувствието и самоувереността на благородник с богато родословие. Той веднага допадна на Шери и тя искрено съжали, че трябва да обърне внимание на младежите от „Алмак“, вместо да поговори с лорд Ръдърфорд.

— Конкуренцията ти е голяма, Стивън, и нищо чудно! — отбеляза домакинът, когато Мейкпийс отведе Шеридан на дансинга под одобрителния поглед на госпожица Черити.

— На всичкото отгоре обектът на твоето обожание има компаньонка, която, изглежда, не гори от радост, че ти се навърташ наоколо! — през смях подхвърли Клейтън.

Стивън чу думите на брат си и внезапно му хрумна нещо, което чудесно го устройваше и освен това щеше да защити доброто име на Шери.

— Научих, че Ники Дьовил я намира за необикновена — рече Ръдърфорд и поднесе чашата с шампанско към устните си. — Явно я харесва много, щом също се е прежалил да отиде в „Алмак“. Носи се слух, че двамата с него сте подпирали една и съща колона, тъй като не сте успели да се преборите с останалите ухажори. Представям си каква гледка сте били! — разтресе се от смях Ръдърфорд. — Ти и Дьовил в „Алмак“, и то в една и съща вечер. Два вълка сред ливада, пълна с малки агънца! Къде е Ники, между другото?

— Надявам се, че се с заврял някъде да лекува нараненото си сърце — отвърна Стивън с престорено безразличие.

— Кой? Дьовил? — изсмя се отново Ръдърфорд. — Трудно ми е да го повярвам! Защо да му е наранено сърцето?

— Защото обектът на неговите чувства току-що се съгласи да се омъжи за друг — отвърна Стивън и веждите му шеговито трепнаха.

— Наистина ли? — Домакинът погледна към Шери и Мейкпийс. — Не може да е Мейкпийс! Кажи ми, че тази красавица няма да стане жертва на това конте!

— Тя няма да се омъжи за Мейкпийс.

— А за кого тогава?

— За мен.

Ръдърфорд развеселено направи жест към тълпата и попита:

— Ще ми позволиш ли да съобщя новината тази вечер? Ще ми достави огромно удоволствие да видя израженията на лицата им, когато чуят за предстоящата сватба.

— Защо не?

— Чудесно! — възкликна домакинът и критично изгледа Уитни Уестморланд: — Ако си спомняте, ваша светлост, веднъж ви предложих да обявя вестта за вашата женитба, но тогава вие си бяхте наумили, че сватбата ви трябва да бъде запазена в дълбока тайна.

Тази невинна забележка накара Клейтън и Стивън да погледнат подигравателно към младата херцогиня. Навремето тя се беше опълчила срещу намерението на Клейтън да я направи своя жена и реакцията й беше предизвикала истински хаос в цял Лондон.

— Престанете! — усмихна се засрамено Уитни. — Ще ми позволите ли някога да забравя този унизителен момент?

— Не! — прихна съпругът й и нежно я погледна.

Шери най-сетне се върна при Стивън и приятелите му и с удоволствие се включи в разговорите. Внезапно Ръдърфорд се отдели от групата и се насочи към подиума, където беше разположен оркестърът. Това не й направи особено впечатление до момента, в който музиката напълно замря и няколко последни акорда призоваха за вниманието на присъстващите. Разговорите престанаха и изненаданите гости извърнаха глави към домакина, чудейки се каква ли може да бъде причината за това неочаквано прекъсване.

— Дами и господа — развълнувано започна Ръдърфорд, — на мен се пада честта да ви съобщя за един много важен годеж — часове преди събитието официално да бъде обявено във вестниците… — Шери се огледа наоколо, за да разбере коя ли е щастливата двойка. Пропусна да забележи нежната усмивка, с която лорд Уестморланд я наблюдаваше. Ръдърфорд продължи: — Сигурен съм, че тази новина ще бъде посрещната с облекчение от повечето ергени в тази зала, които ще са щастливи да се освободят от един наистина сериозен съперник. А, виждам, че успях да събудя любопитството ви! — със задоволство отбеляза той, обхождайки с поглед стотиците лица, обърнати с нескрит интерес към него. — Ще си позволя още малко да ви подържа в напрежение, като вместо да обявя имената на щастливите годеници, им предоставя възможността официално да открият тазвечерния бал.

Ръдърфорд слезе от подиума и прекоси опразнения дансинг, но никой не му обърна внимание. Оркестърът засвири валс и всички с нетърпение очакваха щастливата двойка да се появи пред тях.

— Какъв чудесен начин да се обяви един годеж! — възкликна развълнувано Шери.

— Радвам се, че го одобряваш — рече Стивън, хвана я за ръката и я поведе към дансинга — за да й даде възможност да наблюдава по-добре онова, което предстоеше да се случи, допусна Шери. Но щом се озоваха там, Стивън застана пред нея. Пречеше й да вижда и тя се повдигна на пръсти, вперила поглед напред.

— Госпожице Ланкастър — рече той, опитвайки се да привлече вниманието й.

— Да? — отвърна Шери, отвръщайки с усмивка на веселия му поглед.

— Ще ми окажете ли честта да танцувате с мен? — Нямаше време да реагира, защото ръката му мигновено се плъзна около кръста й и двамата се понесоха в плавния ритъм на валса. Разнесоха се радостни възгласи. Започнаха да се вдигат наздравици. Шумът беше оглушителен.

Кристалните полилеи хвърляха искри върху танцуващата двойка — висок тъмнокос мъж, който водеше с лекота красива девойка, облечена в рокля от бял сатен. Шери видя отраженията им в огледалата, потопила се в романтичната магия на този миг, и вдигна очи към Стивън. Потъна в дълбокия му син поглед и видя там нещо дълбоко, нежно, недоизказано… Очите му обещаваха… питаха… подканяха я.

„Обичам те“ — помисли си тя.

Ръката му още по-плътно обгърна талията й, сякаш Стивън чу онова, което Шери не изрече на глас. Внезапно девойката осъзна, че всъщност го беше казала.

Майката на Стивън стоеше на площадката и с усмивка наблюдаваше танцуващата двойка. Вече си представяше чудесните внуци, с които в скоро време щеше да се сдобие. Искаше й се съпругът й да беше жив, за да сподели с нея радостта от този прекрасен момент. Беше сигурна, че Робърт щеше да хареса Шери. Алисия несъзнателно потърка брачната халка, която покойният й съпруг беше сложил на пръста й преди близо четири десетилетия, и разнежено продължи да наблюдава сина си и красивата му годеница. Мислено се обърна към Робърт, сякаш той беше жив и стоеше до нея:

„Погледни ги, скъпи. Стивън толкова прилича на теб, а Шери ми напомня за мен в някои отношения.“

Усещането за невидимото присъствие до нея беше толкова истинско, че тя сякаш почувства как ръката на Робърт се плъзва около кръста й и чу гласа му:

„В такъв случай синът ни е извадил голям късмет, любов моя.“

На устните й плъзна щастлива усмивка, като се сети колко много беше допринесла тя за осъществяването на този годеж. Очите й весело блеснаха, щом се сети за списъка, който беше предложила на сина си и за гневната му реакция, при вида на изброените в него имена на кандидати. Предложените от нея господа бяха толкова стари и немощни!

„Успях!“ — помисли си доволно тя.

Хю Уитиком стоеше до нея и си мислеше за многото случаи, в които двамата с Робърт осъмваха на дансинга със своите любими съпруги. Наблюдаваше Стивън и Шери и беше горд от факта, че така успешно беше успял да манипулира ситуацията. Е, когато младата американка възвърнеше паметта си, щяха да последват доста неприятности, но тя обичаше Стивън Уестморланд, както и той — нея. Хю беше