— Много привлекателно предложение — любезно излъга той. — Само че аз имам предвид нещо повече от обикновено целуване и съм… ужасно нетърпелив… да задоволя желанието и на двама ни в това отношение.
Шери очевидно беше загубила много повече от спомените за собственото си име. Или пък както повечето от английските девойки на нейната възраст нямаше представа какво точно се случва в леглото между съпруг и съпруга.
— Не зная какво точно имаш предвид, но фактът, че те карам да се чувстваш… неудобно… ме учудва. Та аз на практика седя в скута ти!
— Ще коментираме всичките ми мотиви по-късно — обеща той.
— И кога ще стане това? — настоя да разбере Шери, след като стана от коленете му и седна срещу него.
— В неделя вечерта.
Шери не беше в състояние да продължи спора. Тя разтвори завеските на каретата и надникна навън. Две неща я поразиха: първо, бяха спрели пред огромна къща, приказно осветена, а слугите, които държаха фенери и осветяваха пътя на пристигащите гости, любопитно поглеждаха към каретата на графа. И второ, което беше още по-лошо, тя зърна отражението си в стъклото на прозорчето и се ужаси от вида си.
— Косата ми! — изпаднала в паника извика тя и започна да приглажда падащите свободно къдрици. — Не мога да се появя пред хората в този вид! Всички ще си помислят, че…
Стивън леко се усмихна.
— Какво ще си помислят всички? — подкани я той, макар да знаеше отговора.
— Дори не смея да го изрека! — потръпна Шери, извади гребена си и започна нервно да се сресва. — Моля те, престани да ме гледаш по този начин — тихо рече тя, забелязвайки закачливите искрици в погледа му.
— Да те гледам се превърна в моето най-любимо занимание от мига, в който ме помоли да ти опиша как изглеждаш — призна графът и я погледна в очите.
Думите му й подействаха по-сгряващо от всички целувки. Шери почувства, че нежеланието й да се омъжи за него изчезва, но все пак сърцето и гордостта й подсказваха, че Стивън би могъл да й предложи повече.
— Преди да си взел окончателното си решение за неделя, искам да те предупредя, че изпитвам непреодолимо отвращение към всичко, което, изглежда, повечето англичанки намират за напълно нормално — колебливо изрече тя. — До тази вечер и аз самата не бях наясно с това.
— И какво те отвращава толкова?
— Бледолилавият цвят.
— Разбирам.
Смелостта й го порази.
— Моля те, помисли си върху това, ако искаш да останеш дори само сгоден за мен.
— Обещавам — кимна Стивън.
Поне не го беше ядосала, — каза си Шери. — И го накара да я приеме насериозно. Тя отново вдигна ръце към косата си и безпомощно рече:
— Не мога да си оправя прическата, ако продължиш да ме гледаш.
34
Стивън едва откъсна очи от нея, когато двамата тръгнаха към оживената бална зала и дома на Ръдърфорд, но погледите на всички присъстващи следяха и най-малкото движение на Шери. Девойката вървеше с високо вдигната глава. Устните й бяха порозовели от целувките, а лицето й сияеше. Свободно падащата по раменете й коса беше в пълен контраст със скромната кройка на роклята й.
На Шери и се струваше, че никога няма да стигнат до балната зала. Гостите непрекъснато спираха графа, за да му поднесат почитанията си, и Шеридан не би имала нищо против това, ако кратките разговори не бяха изпъстрени с шеговити забележки, които я караха да се чувства неудобно.
— Разбрах, че си развил особени предпочитания към „Алмак“, Лангфорд! — отбеляза през смях един джентълмен.
Графът го погледна е престорен ужас и го подмина, но шегите тепърва започваха. Миг по-късно друг мъж се намеси. Той отпрати прислужника, който тъкмо се канеше да поднесе две чаши шампанско на Стивън и Шери, с думите:
— Не, не, не! Напоследък негова светлост предпочита лимонада. Донесете му и гледайте тя да бъде достатъчно сладка и топла — точно такава, каквато я предлагат в „Алмак“.
Графът се наклони към мъжа, прошепна му нещо, от което и двамата се засмяха, и продължи напред.
— Лангфорд, вярно ли е това, което чувам? — провикна се един господин на средна възраст, когато Стивън и Шери най-сетне се добраха до залата. — Някакво червенокосо девойче те зарязало по средата на танца? — Стивън посочи с глава към Шери, потвърждавайки, че именно тя е въпросното „червенокосо девойче“, осмелило се да постъпи по този начин с него. Мъжът се поклони на смелата дама, усмихна се широко и рече: — За мен е чест да се запозная с вас, скъпа! — Той галантно целуна ръката й. — До тази вечер не вярвах, че на света съществува жена, способна да устои на този дяволски чар!
Един възрастен господин се подпря на бастуна си и силно се изкикоти.
— Чух, че способностите ти на танцьор не са на нужната висота напоследък, Лангфорд! Ако наминеш утре към нас, ще ти преподам един-два урока. — Старецът удари с бастун по пода и се закикоти отново, възхитен от собственото си остроумие.
Графът посрещаше всички шеги със завидно спокойствие, но за Шери беше трудно да си дава вид, че казаното не я засяга. Беше ужасена от факта, че всяка стъпка на Стивън се следи зорко и че клюките по негов адрес се разпространяват с мълниеносна бързина. Имаше чувството, че хората са надзъртали дори зад спуснатите завеси на каретата, за да разберат какво прави графът вътре.
Страните й порозовяха от срам. Госпожица Черити не пропусна да забележи това и в мига, в който двамата се присъединиха към кръга на Клейтън и Уитни, възрастната дама доволно възкликна:
— Мили Боже! Изглеждаш прекрасно, скъпа моя! Напомняш ми на ягоди със сметана. Флиртуването с графа ти се е отразило по-благотворно, отколкото предполагах! Когато тръгвахме от „Алмак“, беше толкова бледа!
Шери разтвори ветрилото си и бързо започна да си все с него, за да заличи издайническата червенина. Някои от приятелите на семейство Уестморланд, които стояха наблизо, бяха чули думите на госпожица Черити и сега, обзети от дълбоко любопитство, чакаха младата американка да им бъде представена.
— Наистина ли ти се е отразило толкова благотворно, сладката ми? — прошепна й графът.
Усмивката му я накара да се засмее.
— Негодник такъв! — отвърна също шепнешком тя.
— Косата ти беше прибрана нагоре, когато тръгвахме от „Алмак“! — възкликна Черити Торнтън, обхваната от внезапна паника — Да не си си изгубила фибите, скъпа? Ще си имам сериозен разговор с прислужницата, която ти помогна за прическата, още щом се върнем у дома!
Всичко наоколо замлъкнаха. Подобни коментари не се очакваха от дама, натоварена с грижата за запазване неопетнена репутацията на една девойка. Някои от господата, включително херцогът на Клеймор, заговорнически й се усмихнаха и Шери безпомощно обърна очи към Стивън. Той звънко се засмя и я представи на най-близките до тях двойки — херцога и херцогинята на Хоторн и маркиз и маркиза Уейкфийлд. Четиримата поздравиха Шери с такава искрена симпатия, че тя веднага ги хареса.
— Значи вие сте били тази, която е подмамила Стивън в „Алмак“ — попита херцогът на Хоторн, а съпругата му с усмивка добави: — Нямахме търпение да ви видим. Сега вече ни с ясно защо е излетял като вихър от клуба в мига, в който е разбрал, че вратите на „Алмак“ скоро ще бъдат затворени.
Госпожица Черити не чуваше нито дума от шеговития разговор. Вниманието й изцяло беше погълнато от няколкото младежи, които бяха вече представени на Шери в „Алмак“ и сега решително си проправяха път към нея. Този такт не остана незабелязан и от Стивън.
— Лангфорд, отдръпни се настрана — обърна се старата мома към графа. — Тези млади господа идват
