все пак момичето се беше погрижило много добре за него. Докато пътуваше с португалеца, често беше заспивал със спомена за часовете, които беше прекарал в покоите й.
Тогава имаше възможност да я накаже за онова, което му бе причинила, но не го направи и сега се чудеше защо бе проявил снизходителност. Много пъти си беше повтарял, че я е пощадил не заради нея самата, а за да не се изложи. Беше изтощен от бичуването и бягството и нямаше желание да се докосне до бялата плът, която блещукаше под тънката нощница. Ако беше ударил или обезобразил нежното тяло, щеше да се изложи на ненужна опасност и да отклони вниманието си от добре обмисления план да се махне от града колкото се може по-бързо. Сега обаче осъзна, че колебанието му е било предизвикано от нещо по- силно от вродената му предпазливост.
Докато си търсеше работа на пристанището, бе чул разговорите между моряците и знаеше, че младата дама ще отплава за Картахена със „Санта Изабела“. Казаха още, че била обещана на един от идалгосите в свитата на губернатора.
Норууд завърза връзките на ризата и облече елегантния кадифен жакет. Погледна се доволно в огледалото и се усмихна на отражението си, но усмивката не предвещаваше нищо добро за противниците му. Съдбата щеше да го отведе много скоро близо до нея, а доколкото познаваше Дрейк, приятелят му нямаше да се поколебае да нападне богатия град Картахена и да го предаде за плячкосване на английските пирати.
Дрейк се върна скоро и си позволи много груби шеги с променения вид на приятеля си. Късно вечерта двамата седнаха на масата и след като се нахраниха, продължиха разговора си от следобеда.
— Виждам, че пак си се издокарал като придворен. Не искаш ли да те сваля на Канарските острови, където ще разтоварим кораба, за да се върнеш в Англия и да замаеш двора с красотата си?
— Не и преди да съм събрал достатъчно плячка, за да предизвикам желаното вълнение.
Дрейк се ухили одобрително.
— Мисля, че мога да ти обещая наистина богата плячка. Преди няколко седмици залових една чудесна фрегата. В момента е на ремонт на нос Верде, там ме чакат и другите кораби от малката ми флота. Необходим ми е опитен капитан. Ако се споразумеем за подялбата на плячката, ще ти я подаря.
Очите на Норууд заблестяха.
— Защо ми оказваш тази чест?
Дрейк се облегна удобно на стола си и се засмя.
— Трябва ми човек, който умее да бъде твърд. Ти си добър моряк и ще се справиш. Освен това имаш да си плащаш.
ПЕТА ГЛАВА
За Мария седмиците преди свещения празник на християните бяха най-приятното разнообразие в живота й. Заедно с доня Серафина тя подготви всичко за празненствата и когато губернаторът и придружителите му се върнаха на самия Бъдни вечер, Коледата беше отпразнувана с голяма тържественост. В началото Мария трепереше от страх пред новата среща с дон Луис, но времето минаваше, без двамата да останат поне за малко насаме.
Дванадесет дни след празника дон Карлос зададе въпроса, от който Мария се боеше най-много:
— И кога ще бъде сватбата? — Той се приведе към Мария и продължи засмяно: — Надявах се да присъствам на венчавката, а в началото на февруари трябва да потегля обратно за Испания.
Дон Пиеро, който се беше върнал очевидно облекчен от обиколката в колониите, кимна усмихнато.
— Днес сутринта разговарях със съпругата си по този въпрос и двамата решихме да убедим доня Мария, че един от дните в края на януари е най-подходящият да направим сватбата.
Дон Луис избягваше да поглежда към годеницата си.
— Както желае Ваше сиятелство. Присъствието на посланика на Негово величество ще бъде голяма чест за нас.
Мария посегна с треперещи пръсти към чашата с вино.
— Значи се разбрахме, доня Мария. Вие просто сте длъжна да освободите този нетърпелив млад мъж от притесненията му. Той почака тактично, докато отмине траурът ви, даде ви време да свикнете с новите условия, но мисля, че е време да сложим край. Какво ще кажете, да повикам ли отец Родриго и да му кажа да подготви венчавката за деня преди отпътуването на дон Карлос? — поиска да узнае дон Пиеро.
Мария се обърна решително към годеника си. Този път той срещна погледа й спокойно и кимна с глава с почти властен жест.
— Съгласна съм с всичко, което решат дон Луис и отец Родриго — промълви покорно Мария.
Всичко беше уредено. Свещеникът определи венчавката да стане на пети февруари. Доня Серафина беше настояла да й дадат малко време за почивка, преди да се хвърли в подготовката на новите празненства, и Мария й беше благодарна, че й дава още малко време да обмисли положението си.
През следващите дни дон Луис посвещаваше особено внимание на годеницата си. Губернаторът им предостави каретата си и двамата правеха визити на благородниците в провинцията, посетиха и известните ловци на перли, където годеникът избра като подарък за годеницата си огърлица от великолепни розови перли.
В първите месеци след брака си младата двойка щеше да обитава едното крило на губернаторската резиденция, докато дон Луис намери и обзаведе подходяща къща за семейството си. Доня Серафина великодушно предостави на Мария част от собствените си красиви мебели и току-що пристигналите от Испания стенни килими. Местните занаятчии получиха поръчки за масички, столове, табуретки и ракли, които трябваше да изработят от прекрасния дървен материал в колониите. Мария беше донесла завеси за леглото, ленени чаршафи и дори два гоблена, така че новият й дом щеше да изглежда удобен и дори разкошен.
Катедралата на Картахена беше впечатляваща постройка, богато украсена с изображения на Светата дева и позлатени дърворезби. Църковната утвар беше от скъпоценен метал, обсипан с благородни камъни, и по нищо не се отличаваше от съдовете в църквите на Мадрид и Малага. Сватбата щеше да бъде отпразнувана с цялата подобаваща тържественост. Ала колкото повече наближаваше денят, толкова повече се плашеше Мария.
Една сутрин в началото на февруари Мария помоли да излязат на дълга езда извън града. Искаше поне за малко да се откъсне от трескавите сватбени приготовления и заедно с това да разгледа крайбрежието и разположените там плантации. Дон Луис се съгласи с готовност да я придружи, Консуело яхна мулето си и тримата потеглиха на път рано сутринта, преди да са започнали горещините.
Когато оставиха града далече зад себе си, Мария изпита неочаквана радост на откривателка. Тази страна беше прекрасна! Досега бяха излизали само с каретата на губернатора, която беше широка и удобна, но от прозорчетата не се виждаше почти нищо. Днес Мария имаше възможност да се наслади на простора и да разгледа пристанището и плантациите в близките планини. Местните растения й направиха силно впечатление с големината и великолепието си: агави и най-различни палми с огромни назъбени листа. Първите заселници бяха култивирали много от местните растения, като например какаото, кокосовите палми, тютюна и картофите. Внесените отвън цитрусови дървета и дори захарната тръстика също обещаваха добри добиви. Много скоро Новият свят нямаше да бъде само източник на злато и смарагди от мините в Перу и ловците на бисери, а и доставчик на ценни хранителни продукти.
Консуело непрестанно се оплакваше от москитите и досадните мухи, но натрапчивите насекоми и дори много по-опасните змии, които се криеха из храсталаците, не бяха в състояние да намалят въодушевлението на Мария от наситената зеленина; красотата на колибрите и фламингите, както и ярките пера на весело цвъркащите папагали я омагьосваха.
Сдържан както винаги, днес дон Луис изглежда скучаеше. Отговаряше учтиво на всичките й въпроси, но въпреки това Мария усещаше зад думите му някакво неприятно чувство, което не можеше да определи.
Тук, далече от резиденцията, тя се надяваше да си поговорят откровено, за да могат да се разберат. Сватбата беше само след няколко дни и отчаяно й се искаше да получи някакво доказателство, че бъдещият й съпруг не се отнася с пренебрежение към нея или дори открито я презира.
Скоро дон Луис насочи коня си през полето от избуяла захарна тръстика към заобления хълм, от който
