изплаших.
Извинението не беше придружено от усмивка. Джек не каза нищо. Обърна се и тръгна по пътеката, по която бе дошъл. Мъжът в черно продължи да го наблюдава.
Розевич го чакаше на терасата. На масата бяха сложени прибори за чай за двама. Мисис Негъл приготвяше вечерята в кухнята. На перилата беше кацнала чайка, която ги гледаше.
— Какво, по дяволите, беше това? — викна разгневен Джек. Не можеше повече да сдържа насъбралите се през последните дни чувства.
Розевич го погледна обиден.
— Доктор Гулд, не е необходимо да ругаеш.
— Съжалявам, но никак не ми е приятно да ме причакват мъже с автомати.
— Сигурен съм, че не те е причаквал. Седни. Искам да поговорим.
На Джек му се щеше да откаже, но разбра, че няма друг изход. Намираше се в дома на Розевич и беше негов гост и служител.
— Искаш ли чай? Китайски. Сутринта пощальонът донесе нов пакет. Изпращат ми го от Париж. Може би знаеш магазина. Намира се на „Маре“. Сигурно ще ми окажеш честта…
Джек кимна. Не се омилостивяваше лесно, но не можеше да си позволи да бъде груб, особено заради Мария.
— А сега — продължи Розевич, докато наливаше чая, — можем да поговорим като цивилизовани хора.
Той млъкна и отпи от изящната порцеланова чаша.
— Трябва да извиниш Хенрик. Той наистина се държи грубо с хора, които смята за нарушители. И преди ми се е налагало да разговарям с него по този въпрос. Той е като добре обучено куче-пазач — изключително предан, но не прави разлика между посетителите. Съжалявам, ако ти се е видял зъл. Уверявам те, че нямаше да ти стори нищо лошо.
— Джек долови нотката на неискреност.
— Тук рядко идват други хора — продължи Розевич. — Само ако ми беше казал, че възнамеряваш да отидеш в онази отдалечена гора, аз, разбира се, щях да го предупредя.
— Съжалявам, но в думите ти няма никаква логика. Навсякъде има сензори и жици. Мария ми показа някои от тях. Наел си въоръжена охрана. Не разбирам защо е всичко това?
Стори му се, че за миг ръката на Розевич потрепери, но той мигновено възвърна самообладанието си и спокойно вдигна чайника, за да напълни отново чашите.
— Приеми го като прищявка на един старец. Обожавам тази къща и онова, което се намира в нея. Изгубих много по време на войната и сега ожесточено съм се вкопчил във всичко, което притежавам. Сам знаеш колко е ценна библиотеката ми. Правя всичко възможно, за да запазя в тайна съдържанието й, но е невъзможно да предотвратя изтичането на информация. Носят се слухове. Познавам хора, които не биха се поколебали да ограбят Съмърлон с единствената надежда да обогатят жалките си колекции. Пък и не бива да забравяме, че в Ирландия винаги съществува риск за богаташите. Може да ме отвлекат заради откуп.
Той млъкна и се вторачи в Джек.
— Или Мария.
Джек се изчерви и се зачуди какво знаеше или бе отгатнал за чувствата му.
Ставаше все по-хладно. Времето започваше да се разваля. Джек потрепери. За пръв път, откакто бе дошъл в Съмърлон, се почувства като в капан, ала не можеше да определи защо.
— Доктор Гулд, има и още нещо, за което трябва да разговаряме. Мисля, че знаеш какво имам предвид.
Розевич изглеждаше необичайно неспокоен.
— Искаш да разговаряме за Мария, нали? Щефан кимна.
— Нямах желание да повдигам този въпрос. И двамата сме зрели мъже. Ти си вдовец. Нямам право да се бъркам в личния ти живот. Но забелязах… как се привързваш към дъщеря ми. Това съвсем не ме изненада. Мария е красива жена и очарователна събеседница. По-трудно би било да проумея противното. Само че…
Той млъкна, като избягваше погледа на Джек.
— Длъжен съм да ти кажа, че Мария не е свободна. Тя има годеник, за когото ще се омъжи. Извинявай, че не ти го казах по-рано. Може би щеше да ти спести разочарованието.
Джек седеше поразен и не вярваше на ушите си.
— Но защо не ми го каза самата тя? Защо изчезна ей така?
— Мисля, че се е страхувала да не нарани чувствата ти. Преди това… тя пак ходеше при годеника си. Той е много зает и не може да я посещава.
— Тя ли те помоли да ми кажеш? Розевич поклати глава.
— Не. Ако го бе направила, щях да и кажа, че това е неин проблем. Но след като я няма…
— Ще се върне ли?
Полякът отново поклати глава.
— Не това лято. По-добре е повече да не я виждаш. Мисля, че твоето присъствие я смущава…
Розевич млъкна и го погледна в очите.
— Мисля, че трябва да привършваш с работата си тук. Да речем, в края на седмицата.
Джек нямаше какво да каже. Не беше особено изненадан, че го освобождават от задълженията му.
— Мисля, че така е най-добре.
— Да — смутолеви Джек. — Вероятно. Може ли да попитам кога ще бъде сватбата?
— Скоро. Сега уточняват последните подробности. Ако нещата стояха другояче, ти щеше да бъдеш поканен. Но съм сигурен, че проявяваш разбиране.
В гласа на Розевич прозвуча нещо по-силно от тъга. Може би дори болка.
— Вечеряй с мен както обикновено. Ще разговаряме за други неща. Не искам да останеш с убеждението, че съм недоволен от теб или от работата ти. Положението е такова, това е всичко.
Когато Джек потегли за Дъблин, навън валеше проливен дъжд. Джек безрадостно носеше по пътя за дома си спомена за лятото и слънчевата светлина.
9.
Заваля. Туристите стегнаха багажа си и потеглиха. След няколко дни Дъблин стана същият, какъвто беше преди. Американците с ирландски барети и тежки чанти със стикове за голф взеха самолетите за Тампа и Орландо. Италианските и испанските студенти се извиниха на приятелките си от лятото и се качиха на ярко боядисаните автобуси за първата част от дългото пътуване към родината. В града се появиха първите есенни багри.
От залите на Тринити колидж се разнасяха гласове. Джек Гулд хранеше рибите в продълговатото, покрито с водни лилии езеро край „Честър Бийти“ и размишляваше за миналото.
През повечето дни се чувстваше спокоен. Беше позабравил слънчевата светлина и новия свят, който бе видял. Лятото отмина и той отново беше в Болебридж, като разпределяше времето си между пустия апартамент и стаята с прашните ръкописи. Не говореше много за времето, прекарано в Съмърлон. Мойра Кенеди непрекъснато го разпитваше — нервна и изгаряща от нетърпение да изтръгне колкото може повече за Розевич и неговата библиотека. Джек й разказа съвсем малко.
— Розевич е ключова фигура в черния пазар — рече тя. — Поразпитах тук-там. Много хора знаят за него и за начина, по който харчи пари, за да получи онова, което иска. Но никой не е бил толкова близо до него като теб. Трябва да ми разкажеш всичко, което знаеш, Джек. Дължиш ми го. Заради отпуската.
— Престани, Мойра. Нищо не ти дължа. Всичко е игра, която Розевич играе по-добре от останалите. Върви му. Грижи се много добре за колекцията си. По-добре, отколкото някои библиотеки. Възнамерява да позволи ограничен достъп само за доверени учени. Това е повече, отколкото прави групата, работеща с ръкописите от Мъртво море. Защо мислиш, че Розевич е различен?
