— Тогава ще се наложи да го взема от нея. И в двата случая твоят живот е в опасност. Ако още не знае за размяната, но има основания да се съмнява в това, Косенкова се нуждае от теб, за да и кажеш къде да го намери. Докопа ли се до него, ти вече ставаш излишен, защото знаеш твърде много. Ето защо Косенкова заповяда на Павличко да се отърве от теб. Ръкописът не и трябва, ако целият свят знае съдържанието му. Разбираш ли? Косенкова ще пуска по малко информация от време на време. Тук ще насади съмнение, там ще всее смут и ще обедини църковните водачи около себе си — хора, които ще бъдат готови на всичко само за да видят ръкописа, да го скрият или унищожат. Тъкмо затова ни е нужен Чечановски. Повярвай ми, излезеш ли оттук сам, животът ти няма да струва пукнат грош. За Ирина Косенкова ти си заплаха, която трябва да бъде премахната. А за мен си ценна придобивка. Можеш да помогнеш за установяването на автентичността на писмото и да го представиш на света. Ще има институт, Джек, вече ти обещах. И ти ще бъдеш негов директор. Имаш думата ми. Щом нещата стигнат до този етап, играта ще загуби смисъл за Косенкова и тя ще се откаже. Какво би спечелила, ако преследва ръкописа или теб? Ще започне да търси други начини за влияние. Виж какво, Джек, да стоиш при мен и да ми сътрудничиш е единствената ти надежда за дълъг и творчески живот.
Възрастният мъж се усмихна и безшумно остави вилицата си в бялата чиния.
33.
Повечето дни ходеше на разходка. Хенрик го следваше по петите и не го изпускаше от поглед. Джек знаеше, че е въоръжен и подозираше, че не е сам. Розевич не би се скъпил за нещо толкова важно като опазването на живота на Джек. Без видния доктор Гулд и доказаните му връзки с Йосиф Шаранский трудно щеше да обясни как писмото на Исус е попаднало у него. Джек се досещаше какви са намеренията на Щефан. Когато се разбереше, че ръкописът отново се е появил, руснаците вероятно щяха да отправят официално възражение. Дотогава Розевич и Чечановски щяха да са готови с института — поне със сградата и основния персонал. Щеше да има зала за пресконференции, завеждащ отдела за връзките с обществеността и компютър за подготовка на информацията. Джек беше готов да се обзаложи, че институтът ще се намира в Полша. Розевич щеше да е намерил начин да докаже произхода на пергамента, без да се обвързва с определен град или библиотека. На ръкописа щеше да бъде приписан полски произход, а еврейски — само отчасти, за да предизвика доверие и съчувствие заради Холокоста, но в никакъв случай германски или руски. Ватиканът щеше да се споразумее с полското правителство — собствеността вероятно щеше да бъде обща, а църквата — активен партньор. Та нали папата беше поляк. Джек беше почти сигурен, че Чечановски вече води преговори с приемника на Волнухин. Щяха да поискат всичко — да дадат необходимия контекст на ръкописа, да създадат непристъпно ядро от учени в института и да избегнат риска от съществуването на други такива ценни документи.
Но какво би станало, ако руснаците, предвождани от Косенкова, първи заловяха Берчик? Розевич не каза нищо повече за приятеля и куриера на Йосиф. Пък и Джек не беше убеден, че ще му съобщи истината, особено ако нещата тръгнеха на зле. Зачуди се какво ли ще предприеме Розевич, ако Косенкова го изпревари. А и докъде се простираше властта му? Изненадал бе руснаците, но не можеше да очаква, че пак ще го направи, защото те може би вече взимаха допълнителни мерки за сигурност. Ала Щефан бе казал, че ще се наложи да вземе документа от Косенкова. Джек беше сигурен, че Розевич не отправяше напразни заплахи.
Чудеше се какво да прави. Необходимо му беше да се занимава с нещо. Лечението на Ганашо бе извършило чудеса, но както самият той беше казал на Джек, имаше неща, които само времето можеше да излекува. „Времето — добави той — и заниманията. Не бива да мързелуваш и да разсъждаваш прекалено много. Съветвам те да тръгнеш на работа, колкото е възможно по-скоро.“
Джек повдигна този въпрос пред Розевич, който изрази съчувствие, но каза, че предпочита Джек да остане при него, докато институтът започне да работи.
— Това означава ли, че си намерил Берчик?
— Още не.
— Но аз ти казах адреса в Тел Авив, където трябваше да отиде, отделът за имигрантите.
— Не можем да го намерим. Но аз съм сигурен, че нито той, нито ръкописът са успели да напуснат страната. Джек се разтревожи. Въпреки очевидната си неустойчивост, Берчик бе разбрал важността на мисията, която бе поел, макар да не знаеше какъв точно документ ще пренесе. Джек беше убеден, че с писателя се е случило нещо.
— Моля те, направи каквото можеш. Той беше само един куриер, нищо повече. Не знаеше нищо за ръкописа. Уверявам те.
— Имаш думата ми. Ще направим каквото можем.
— Но през това време аз не мога да седя тук и да чакам, като убивам времето си с криминални романи и телевизия.
— Не ти ли харесва френската телевизия?
— Разбирам съвсем малко френски. Виж какво, Щефан, трябва да се занимавам с нещо сериозно. И Ганашо каза така. Библиотеката ти е непокътната. Там сигурно има много работа.
Розевич се замисли.
— Да, Ганашо разговаря и с мен. Каза, че състоянието ти много се е подобрило. Е, имаш право. Библиотеката е тук, но мисля, че би било загуба на време, ако съставяш каталози или нещо подобно. По- добре да започнеш изследванията по автентичността на ръкописа. Съгласен ли си? Много неща могат да се свършат и без оригинала. Имам пълен комплект фотокопия, правени от германците. Ти имаш препис. Мога да те снабдя с всички фотокопия на ръкописите в Кумран, в Наг Хамади и в Кайро и с микрофилмите. Имам справочници, речници, библии и апокрифни текстове. Ако се нуждаеш от нещо друго, кажи ми. Разполагам и със списъците на еврейските ръкописи, изготвени от СС. Ще можеш да разбереш откъде е дошъл ръкописът, как се е озовал в Полша и евентуално къде е сега. В състояние ли си да направиш всичко това?
Джек кимна. Розевич отново го използваше, точно както бе възнамерявал от самото начало. Но какво значение имаше, след като предоставяше възможност на Джек да върши онова, което наистина искаше, независимо от обстоятелствата?
Работеше следобед. Разходките в парк Монсо продължиха — сутрин и следобед, по препоръка на Ганашо. Джек и телохранителят му станаха позната гледка. Джек запомни лицата на редовните посетители — възрастни вдовици в кожени палта, бавачки с бебешки колички, които се стараеха да изглеждат колкото може по-елегантни, спортуващи за здраве ученици. Джек обичаше да ходи в парка точно преди три часа и да наблюдава децата. Те тичаха, крещяха и се гонеха по алеите, а учителите, които ги бяха извели навън, бъбреха, без да им обръщат внимание. Веднъж, докато ги гледаше как играят, Джек се разплака.
Останалото време прекарваше в библиотеката на домакина си. Текстът на ръкописа се превърна в смисъл на живота му. С всеки ден се чувстваше все по-близо до историческата личност Исус — истинския, забравения, митологизирания, обезличения подстрекател, чието изображение нямаше да пасне в никоя съвременна църква или синагога. Докато четеше другите текстове, съпоставяше, установяваше сходства и правеше аналогии с променящия се контекст на синоптичните евангелия и с допълнителните библейски материали, като евангелията на Тома и Петър. Джек имаше чувството, че вдъхва въздухът на древна Палестина. Той ухаеше на прах, на тамян, на римляни, на Бог, на пророчества и на наближаващия край на света. Но преди всичко миришеше на кръв — кръвта на принесените в жертва гълъби, които с прерязани гърла се сипеха като дъжд върху олтара. Кръвта на робите, които жестокият господар налагаше с камшик. Кръвта на бунтовниците, разпънати на брулени от вятъра кръстове.
Следобед Джек изучаваше колекцията от германски материали. Розевич бе събрал огромен брой документи.
През втората седмица полякът замина някъде за три дни. Не каза къде отива. По време на отсъствието му мерките за безопасност се засилиха. На всеки етаж бяха поставени телохранители. Хенрик стоеше пред вратата на библиотеката, когато Джек работеше там. Заваля сняг. Розевич се върна и се заключи за няколко часа в кабинета си. Същата вечер дойдоха двама официално облечени мъже, които незабавно бяха поканени в кабинета му. Останаха там дълго след полунощ. На следващата сутрин, на връщане от разходката, Джек видя Волво-760, паркирано пред къщата. В колата имаше трима мъже, сред които
