ръцете и краката, после с тялото и стъпалата. Продължи да търка, докато полузарасналите белези започнаха да кървят. След това стъпи, или по-точно скочи в басейна, поемайки дъх, докато топлата вода отмиваше мръсотията от тялото й. Тя се гмурна под повърхността, разтърсвайки глава, за да намокри косата си напълно. След това бързо втри в нея още каша, чистейки и разтърквайки, докато най-накрая усети, че косата й като че ли е чиста. Като че ли това отне години. Големи кълба косми плуваха настрани като странни паяци с разперени крака към далечната страна на басейна и след това биваха отнесени далеч от погледа й. Тя с удоволствие отбеляза, че водата непрекъснато циркулира, подменяйки мръсната с чиста. Отново насочи вниманието си към тялото, търкайки впилата се мръсотия, докато кожата й светна. Това беше ритуално измиване от нещо повече, отколкото външната мръсотия. Тя изпитваше приятно усещане, близко до екстаз, от лукса да бъде чиста.
Решила най-накрая, че тялото й е толкова чисто, колкото едно дълго къпане може да го направи, Лесса за трети път се зае с косата си. След това излезе от басейна почти насила. Изви косата си и я събра на главата, докато се подсуши. След това измъкна дрехите и премери една от тях. Тъканта, мекозелена на цвят, беше гладка под сбръчканите от водата пръсти, въпреки здравата хватка на загрубелите й ръце. Надяна я през глава. Дрехата беше свободна, но по-тъмнозеленото горно облекло имаше пояс, който тя затегна здраво около кръста си. Полата престана да бъде дрипава купчина парцалчета и се виеше тежко около глезените й, карайки я да се усмихне от чисто женско удоволствие. Тя взе чиста кърпа и започна да подсушава косата си.
До ушите й стигна приглушен звук и тя спря с вдигнати ръце и наклонена на една страна глава. Заслуша се неподвижно. Да, това бяха звуци отвън. Драконовият ездач и животното му сигурно се връщаха. Тя направи обидена гримаса сама на себе си заради ненавременното прекъсване и затърка косата си още по- енергично. Прекара пръсти през полувлажните кичури, спирайки на сплъстяванията. След това се опита да приглади косата си, бутайки я напразно зад ушите. Наложи се да претърси лавиците, където намери, както и се надяваше, метален гребен с редки зъби. Атакува с него отново непокорната коса, и с цената на много охкане и пъшкане, докато безцеремонно разкъсваше многогодишните сплъстявания, тя най-накрая успя да я подреди.
Вече суха, косата й внезапно оживя, пукайки под пръстите й и прилепвайки към лицето, гребена и роклята. Беше трудно коприненият облак да бъде контролиран. Косата беше по-дълга, отколкото тя беше предполагала. Чиста и несплъстена падаше до кръста й — когато не залепнеше за дланите.
Лесса спря, ослушвайки се, но не чу нито звук. Приближи се до завесата и огледа внимателно спалнята. Беше празна. Вслуша се и улови лесно разбираемите мисли на спящия дракон. Е, добре, тя по-скоро би посрещнала мъжа в присъствието на спящ дракон, отколкото в спалня. Пресече стаята и забеляза с крайчеца на окото си странна жена, когато минаваше покрай полирано парче метал, окачено на стената.
Тя спря на място, удивена, зяпнала с недоверие към лицето, отразено от метала. Едва когато вдигна ръце към издадените си скули в жест на неволна изненада и отражението повтори жеста й, разбра, че гледа себе си.
Какво пък, момичето в огледалото беше по-хубаво от леди Тела, и дори от дъщерята на шивача! Но толкова слабо. Ръцете й сами се отпуснаха към шията, към стърчащите ключици, към гърдите й, които не отразяваха напълно общата й слабота. Дрехата беше твърде широка за нея, отбеляза тя с неочаквано надигане на тщеславие, родено в момента на удовлетворено оценяване. И косата й… Тя стоеше около главата й като ореол. Не искаше да лежи мирно. Лесса я приглади с нетърпеливи пръсти, автоматично бутвайки кичурите напред пред лицето си. В момента, в който раздразнено ги бутна назад, досещайки се, че няма нужда от това прикритие, косата се разпиля отново.
Лек звук, стържене на ботуш по камък, я изтръгна от замечтаното състояние. Тя изчака, преминавайки мигновено към очакване той да се появи. Внезапно усети срамежливост. Лицето й беше голо пред света, косата й скрита зад ушите, тялото очертано от прилепващите дрехи, тя беше лишена от привичната й анонимност и поради това беше, по своя преценка, уязвима.
Лесса гордо подтисна желанието да избяга, ирационалния страхов шок. Гледайки се в металното огледало, тя изпъчи рамене и вдигна високо глава. Косата й запука от движението, разлюля се и се премести около главата й. Тя беше Лесса от Руата, от стар благороден Род. Вече не се нуждаеше от прикритие, за да се пази, така че трябваше гордо да стои с открито лице пред света… и този драконов ездач.
Тя решително прекоси стаята, бутвайки настрани гоблена, който прикриваше отвора към голямата пещера.
Той беше там, до главата на дракона, чешеше гънките на клепачите му с изненадващо нежно изражение. Това беше една жива картина, която напълно съответствуваше на чутото от нея за драконовите ездачи.
Разбира се, тя беше чувала за странната близост между дракон и ездач, но сега за пръв път разбираше, че и обичта е част от тази връзка. Че този студен, резервиран човек е способен на толкова дълбоки емоции. Той беше достатъчно нетактичен с нея над стария уер-пазач. Нищо чудно, че животното беше предположило, че той й мисли злото. Драконите бяха много по-толерантни, припомни си тя с неволно изсумтяване.
Той се обърна бавно, като че ли не желаеше да остави бронзовия звяр. Забеляза я и се завъртя към нея с внимателен поглед, когато забеляза променената й външност. С бързи, стегнати стъпки измина разстоянието до нея и я избута обратно в спалнята, хващайки със силната си ръка нейната за лакътя.
— Мнемет е похапнал малко и ще има нужда от спокойствие, за да си почине — каза той с тих глас, като че ли това беше най-важното нещо. След това бутна тежкия гоблен отново на мястото му, пред отвора.
След това се отдръпна от нея, обръщайки я от една страна на друга, оглеждайки я старателно. По лицето му прелетя любопитно и леко изненадано изражение.
— Измила си се… хубава, да, почти хубава — изпусна той с такова доволно снизхождение в гласа, че тя грубо се отдръпна настрани от него. Самолюбието й беше засегнато. Смехът му беше подигравателен. — Как би могъл някой да предположи, в края на краищата, какво има под мръсотията на… на десет пълни Оборота, бих казал? Да, ти определено си достатъчно хубава, за да убедиш Ф’нор.
— Трябва ли Ф’нор да бъде убеден на всяка цена? — запита тя с леден тон, грубо отблъсната от поведението му.
Той я гледаше с усмивка, докато накрая не й се наложи да стисне юмруци, за да се удържи от желанието да цапардоса това усмихнато лице.
— Няма значение, трябва да похапнем, и ще искам от теб една услуга — каза той накрая. Виждайки удивеното й изражение, той се обърна със зла усмивка, когато движението му показа запечената кръв по левия ръкав. — Най-малкото, което можеш да направиш, е да промиеш раните, получени с чест по време на боя заради теб.
Той бутна настрани част от драперията, която прикриваше вътрешната стена и изръмжа: — Храна за двама! — в черна дупка в голия камък.
Тя чу подземно ехо далече отдолу, когато гласът му отекна през дългия тунел.
— Неморт е вече почти вкочанена — каза той, докато вземаше разни неща от друг прикрит от драперията отвор, — и Излюпването скоро ще започне.
Стомахът на Лесса се сви на студена топка при споменаването на Излюпването. Най-веселите истории за дракони, които тя беше чувала, бяха смразяващи, а най-мрачните — отвратително мъртвешки. Тя смутено пое нещата, които той й подаде.
— Какво? Изплашена ли си? — иронизира я драконовият ездач, спирайки за момент, след като съблече разкъсаната и окървавена риза.
С поклащане на глава Лесса насочи вниманието си към широкоплещестия, мускулест гръб. Бледата кожа на тялото беше декорирана със засъхнали кървави струйки. От раната на рамото сълзеше свежа кръв, тъй като събличането на ризата беше разкъсало меките съсиреци.
— Ще имам нужда от вода — каза тя и забеляза, че сред нещата, които той й е подал, има плоска паничка. Тя бързо отиде до басейна, чудейки се как е могла да се съгласи да отиде толкова далече от Руата. Макар и в руини, тя беше нейна и й беше позната от Кулата до най-дълбоките изби. В онзи момент, когато идеята беше предложена и коварно проведена от драконовия ездач, тя се чувствуваше способна на всичко,
