дрехите, които носеше, и ги остави да се плъзнат в краката й, докато той нахлузи отгоре й бялата роба. Тя успя да пъхне ръцете си на съответните места, и той я грабна за китката отново и хукна навън от стаята. Косата й се мяташе след нея, оживяла от статичното електричество.
Когато те достигнаха голямата пещера, бронзовият дракон стоеше в центъра й и главата му беше обърната към отвора на спалнята. Той се стори нетърпелив на Лесса. В големите му очи, които толкова я удивляваха, блестяха искри. Държанието му подсказваше вътрешно задоволство от големите размери, и от гърлото му се изтръгна високо свистене, няколко октави под дразнещия звук, който ги беше стреснал.
Както бързаха в нетърпението си, драконът и човекът изведнъж спряха. Внезапно Лесса разбра, че обсъждат нея. Внезапно голямата глава на дракона се оказа точно пред нея. Носът му закриваше всичко останало. Тя усети топлото му издишване, леко дъхащо на фосфор. Чу го да информира драконовия ездач, че одобрява все повече и повече тази жена от Руата.
С дръпване, което разтърси главата й, драконовият ездач я повлече през прохода. Драконът се понесе след тях с такава скорост, че Лесса беше уверена, че те ще изхвръкнат от каменния праг. Някак си обаче точно преди съдбовната крачка тя беше вдигната на бронзовата шия и драконовият ездач я придържаше здраво за кръста. Същото плавно движение продължи в плъзгане през голямата чаша на Уейра към по- високата стена насреща. Въздухът беше пълен с криле и драконови опашки, прорязван от хор от звуци, отекващи отново и отново през каменната долина.
Мнемет пое курс, който според Лесса щеше да доведе до пряко сблъскване с друг дракон, право към огромна кръгла чернота в склона, високо нагоре. Като по магия животните влетяха вътре. Огромните разперени крила на Мнемет почти достигаха двете страни на отвора.
Проходът отекваше около тях с грохота на крила. Въздухът я притисна бързо. След това внезапно влетяха в гигантска пещера.
Сигурно цялата планина трябва да е куха, мислеше си Лесса, не вярвайки на очите си. Драконите се бяха подредили по стените на огромната пещера по рангове, сини, зелени, кафяви и само още две големи бронзови животни като Мнемет, на скалните ръбове, предназначени да побират стотици. Лесса се хвана здраво за люспите на бронзовата шия пред нея, инстинктивно усещайки настъпването на голямо събитие.
Мнемет профуча надолу, подминавайки ръба с бронзовите дракони. След това всичко, което Лесса можеше да гледа, беше намиращото се на пясъчния под на голямата пещера: драконови яйца. Купчина от десетина чудовищни, пъстри яйца. Черупките им се движеха в спазми, докато люпилото си пробиваше път навън. На една страна, върху издигната част от пода, лежеше златно яйце, наполовина по-голямо от пъстрите. Точно зад него лежеше неподвижното охрено туловище на старата кралица.
В момента, в който разбра, че Мнемет се насочва към това яйце, Лесса усети как ръцете на драконовия ездач я повдигат от шията на животното.
Тя го сграбчи инстинктивно. Ръцете му се втвърдиха и неумолимо я бутнаха надолу. Очите му, горящи с махагонов огън, се впиха в нейните.
— Не забравяй, Лесса!
Мнемет добави окуражаваща нота. Едното от големите му фасетни очи беше обърнато към нея. След това се издигна от пода. Лесса почти вдигна ръка умоляващо, лишена от всяка поддръжка, дори от непрестанното вътрешно принуждение, което я поддържаше да се бори, за да отмъсти на Факс. Тя видя как бронзовият дракон каца на първата площадка, на малко разстояние от останалите бронзови зверове. Драконовият ездач слезе, и Мнемет огъна извитата си шия, докато главата му легна до неговия ездач. Мъжът се протегна и разсеяно, както се стори на Лесса, погали животното.
Високи писъци и охкания отвлякоха вниманието на Лесса от него, и тя видя повече дракони да се спускат в бръснещ полет. Всеки ездач оставяше млада жена, докато там се събраха дванадесет момичета, включително Лесса. Тя остана на малко разстояние от тях, докато те се сбиха едно в друго. Тя ги изгледа с любопитство, презирайки сълзите им, въпреки че нейното сърце сигурно биеше не по-малко бързо от техните. Тя не смяташе, че сълзите ще й помогнат с нещо. Момичетата не бяха наранени по никакъв начин, доколкото тя можеше да види, защо тогава толкова плакане? Презрението й към тяхното блеене я накара да усети собственото си безразсъдство, и тя пое дълбоко въздух, за да противостои на пронизалия я студ. Нека те се боят. Тя беше Лесса от Руата и нямаше нужда да се бои.
Едва тогава златното яйце се раздвижи конвулсивно. Изпищявайки като една, девойките отскочиха надалеч от него, с гърбове към каменната стена. Една от тях, красива блондинка с коса, люлееща се току над земята, замалко не стъпи извън издигнатия под, спря с писък и страхливо се отдръпна назад към относителното спокойствие на другите момичета. Лесса се завъртя, за да види каква може да е причината за ужаса на лицето на девойката. И тя самата отстъпи неволно назад.
На главната част от пясъчната арена няколко от яйцата вече бяха широко разчупени. Дракончетата, промъквайки се несигурно, се движеха срещу — и Лесса преглътна — момчетата, застанали твърдо в полукръг. Някои от тях не бяха по-големи, отколкото тя беше в деня, когато армията на Факс се беше стоварила върху Руатското Хранилище.
Писъците на жените притихнаха до приглушени охкания и ридания, когато едно от дракончетата се пресегна с нокти и челюсти, за да грабне едно от момчетата.
Лесса се насили да гледа, докато младият дракон буквално смаза момчето, запращайки го настрани, като че ли неудовлетворен от нещо. Момчето не помръдна, и Лесса можеше да види как кръвта от причинените от дракона рани попива в пясъка.
Друго драконче се приближи до друго момче и спря, пляскайки с мокрите си криле безсилно. Изви набръчканата си шия и изкряка пародия на окуражаващото припяване, което често тананикаше Мнемет. Момчето несигурно повдигна ръка и започна да чеше гънката на клепача. Не вярвайки на очите си, Лесса гледаше как дракончето наклони глава, приближавайки я към момчето. Припяването му ставаше все по- меко. Лицето на детето се разтвори в невярваща усмивка на щастие.
Откъсвайки очите си от изумителното зрелище, Лесса видя, че друго драконче върши същото с друго момче. На арената се появиха още два дракона. Един от тях беше съборил едно момче и се разхождаше отгоре му, без да забелязва, че ноктите му оставят големи рани. Дракончето, което го беше последвало, се спря при раненото дете, навеждайки главата си към лицето му, заприпява разтревожено. Докато Лесса гледаше, момчето успя да се изправи на краката си. Сълзи от болка течаха по бузите му. Тя го чуваше как моли дракона да не съжалява, и че той е само малко одраскан.
Нещата свършиха много бързо. Младите дракони се разделиха по двойки с момчетата. Зелените ездачи се спуснаха долу, за да отнесат неприетите. Сините ездачи кацнаха на пода с животните си и поведоха двойките навън от пещерата. Младите дракони пищяха, мъркаха и пляскаха с мокри криле, докато се олюляваха навън, окуражавани от новопридобитите си другари по Уейр.
Лесса решително се обърна назад към клатещото се златно яйце, знаейки какво да очаква и опитвайки се да предрече какво успелите момчета бяха или не бяха направили, за да не ги изолират малките дракончета.
По златната черупка пролази пукнатина, която бе посрещната с ужасени писъци от момичетата. Някои бяха припаднали и приличаха на малки купчинки бял плат, други бяха прегърнати от пипалата на общия страх. Пукнатината се разшири и се подаде клинообразна глава, последвана бързо от блестяща в злато шия. Лесса се учуди с неочаквано спокойствие колко ли време би било нужно, за да порасте животното, като се имат предвид без съмнение малките му размери при раждането. Защото главата беше по-голяма от тези на малките дракони, а те бяха достатъчно големи, за да смачкат жилави момчета на по десет пълни Оборота.
Лесса дочу гръмко напяване откъм залата. Хвърляйки поглед към наблюдаващите, тя разбра, че то идва от наблюдаващите бронзови дракони, защото това беше раждането на тяхната партньорка, тяхната кралица. Напяването се засили когато черупката се разчупи на парчета и се появи златното, блестящо тяло на новата женска. Тя се измъкна, забивайки острата си човка в мекия пясък, и попадна за момент в капан. След това се изправи, пляскайки с мокрите си криле, смешна и нелепа с тромавата си слабост, и внезапно, с неочаквана бързина, се хвърли към вкаменените от ужас момичета. Преди Лесса да успее да мигне, тя разтърси първото момиче с такава злоба, че се чу как главата й изпуква и тя рухна неподвижна на пясъка. Изоставяйки я, драконицата скочи към второто момиче, но не прецени правилно разстоянието и падна, посягайки с нокът да се опре и раздирайки тялото на девойката от рамото до бедрото. С писъка си смъртно
