Излюпването винаги бяха топли под краката. Ставаха ли тези пясъци достатъчно горещи, за да парят? И какво всъщност ги стопляше? Същият невидим подземен огън, който загряваше водата в баните на Бенденския Уейр?
„Дракони твърдят…“ Достатъчно тромаво, за да може да се разтълкува по една дузина различни начини, и Р’гул дори не би намекнал кой от тях е официалният. Означаваше ли това, че драконите твърдят, че Червената Звезда е близо? Как? Като издават специален звук, подобен на този, с който жалеят, когато някой от техния род отиде да умре между? Или може би драконите подсказват какво могат да направят, докато Червената Звезда е наблизо? Освен, разбира се, традиционната им задача да изгорят Нишките, докато са още в небето? Ох, колко много неща не казваха тези балади, и никой не искаше да обясни. Но все пак трябва да е имало някакъв смисъл.
„Камъни се скупчват и пламтят огньове, няма я тревата, Перн за бой готов е.“
Още загадки. Камъни върху огъня ли трупа някой? Огнения камък ли имат предвид? Или пък камъните се скупчват сами като по време на лавина? Авторът на баладата поне можеше да подскаже сезона — или може би го е направил с „няма я тревата“? Смяташе се обаче, че зеленината привлича Нишките, което беше традиционното обяснение защо е забранено да се оставя растителност около човешките жилища. Но камъните не можеха да спрат Нишките да се заровят в земята и да се размножават под нея. Само фосфиновите издишвания на дъвчещ огнен камък дракон спираха Нишките. И в днешни дни никой, усмихна се тънко Лесса, дори и драконовите ездачи — определено с изключение на Ф’лар и на хората от неговото ято — не си даваха труда да използуват огнен камък, да не говорим пък за това да изкореняват тревата около къщите. Напоследък хълмовете, поддържани голи със столетия, се покриваха с гъста трева напролет.
„Стражата навън излиза.“
Тя издраска фразата със стилото, мислейки си: Така че нито един драконов ездач да не може да напусне Уейра незабелязано.
Сегашната политика на бездействие на Р’гул като Водач на Уейра почиваше на идеята, че ако никой, Господар или обикновен жител на Хранилище, не вижда драконови ездачи, тогава никой няма да се чувствува обиден. Дори традиционните патрули вече летяха над необитаеми области, за да оставят сегашното раздразнение относно „паразитния“ Уейр да изчезне. Факс, чиято открита вражда беше запалила това движение, не беше отнесъл каузата със себе си в гроба. Говореше се, че Ларад, младият Господар на Телгар, е новият му водач.
Р’гул като Водач на Уейра. Това дълбоко измъчваше Лесса. Той беше толкова открито неподходящ. Но неговият Хат беше летял с Неморт по време на последния й полет. Традиционно (тази дума почваше да отвращава Лесса заради многобройните лични пропуски, извинявани с нея) Водач на Уейра беше ездачът на партньора на кралицата. Е, Р’гул изглеждаше подходящ човек — едър здравеняк, енергичен физически и доминиращ. Тежкото му лице внушаваше представата за строго дисциплинирана личност. Само че според Лесса тази дисциплина беше насочена в погрешна посока.
А Ф’лар… той беше дисциплинирал себе си и ездачите от своето ято по начин, който Лесса смяташе за подходящ. Защото той, за разлика от Водача на Уейра, не само искрено вярваше в Законите и Традициите, които следваше, но и ги разбираше. Отново и отново тя беше успявала да разбере като озадачаващ урок фраза или две, подхвърлени от Ф’лар в нейна посока. Но традиционно само Водачът на Уейра инструктираше Стопанката на Уейра.
Защо, в името на Яйцето, с Неморт не беше летял Мнемет, Ф’ларовият бронзов гигант? Хат беше благородно животно, в пълната си сила, но не можеше да се сравнява с Мнемет нито по размери, нито по размах на крилете, нито по сила. В последната купчинка яйца на Неморт щеше да има повече от десет яйца, ако с нея беше летял Мнемет.
Йора, последната и неоплакана Стопанка на Уейра беше била дебела, глупава и некомпетентна. Всеки беше съгласен с това. Съответно и драконът приличаше на ездача си така, както ездачът приличаше на дракона. Размислите на Лесса стигнаха до извод. Без съмнение Мнемет беше бил така отблъснат от драконицата, както човек като Ф’лар би бил отблъснат от ездачката — по-точно неездачката, поправи се Лесса, хвърляйки ироничен поглед към похъркващия С’лел.
Но ако Ф’лар беше встъпил в опасността от отчаяния дуел с Факс, за да запази живота на Лесса там, в Руатското Хранилище, за да я доведе в Уейра като кандидатка за Впечатването, защо тогава не беше поел ръководството на Уейра, когато тя беше успяла, и не беше изместил Р’гул? Какво чакаше? Навремето той беше достатъчно страстен и убедителен, за да я накара да се откаже от Руата и да дойде в Бенденския Уейр. Защо сега беше възприел такава позиция на отвлечено равнодушие, докато Уейрът все повече и повече губеше авторитета си?
„За да опазя Перн“, беше казал Ф’лар. От какво, ако не от Р’гул? По-добре щеше да бъде да започне работата по спасяването му. Или изчакваше, докато Р’гул се провали фатално? Р’гул няма да се провали, мислеше си тъжно Лесса, защото няма да направи каквото и да било. И особено няма да обясни това, което тя иска да знае.
„Гледай, Звезден камъко, претърсвай небето.“ От мястото си Лесса можеше да види гигантския правоъгълник на Звездния камък, очертан на фона на небето. До него винаги стоеше ездач-страж. Един ден тя се покатери там горе. Оттам се откриваше величествен изглед към Бенденските планини и към високото плато, което достигаше до самия Уейр. Миналия Оборот при Звездния камък имаше голяма церемония, когато изгряващото слънце като че ли кацна за момент върху Скалата на Пръста, отбелязвайки зимното слънцестоене. Това обаче обясняваше единствено важността на Скалата на Пръста, не и тази на Звездния камък. Още една необяснена загадка.
„Гответе се, Уейрове“, изписа Лесса мрачно. Множествено число. Не Уейр, а Уейрове. Р’гул не можеше да отрече, че на Перн имаше пет празни Уейра, изоставени кой знае преди колко Оборота. Тя трябваше да научи имената и реда на основаването им. Форт беше първият и най-могъщ, след това Бенден, Високите склонове, Горещия Иген, Океанският Иста и равнинният Телгар. Нямаше обаче обяснение защо пет са били изоставени. Нито защо големият Бенден, способен да подслони петстотин животни в мириадите от пещери, поддържаше едва двеста. Разбира се, Р’гул беше се измъкнал с обяснението, че Йора е била некомпетентна и невротична Стопанка на Уейра, и е позволявала на нейната драконова кралица да преяжда безконтролно. (Никой не беше казал на Лесса защо това е толкова нежелателно, нито пък съответно защо, в противоположност на това, те бяха толкова доволни когато Рамот се тъпчеше.) Разбира се, Рамот растеше, растеше така бързо, че промените се забелязваха всеки ден.
Лесса се усмихна с нежна усмивка, която дори присъствието на Р’гул и С’лел не можеше да обезпокои. Тя премести поглед от драсканиците си към прохода, който водеше от Стаята на Съвета нагоре към голямата пещера, където беше леговището на Рамот. Тя усещаше, че Рамот все още спи дълбоко. Жадуваше драконицата да се събуди, жадуваше за успокоителното внимание на тези дъгоцветни очи, за приятното й присъствие, което правеше живота в Уейра поносим. Понякога Лесса се чувстваше като че ли е две различни личности: радостна и доволна, когато се грижи за Рамот, и мрачна и ядосана, когато драконицата спи. Лесса прекъсна внезапно подтискащата мисъл, и се върна прилежно към урока. Така времето минаваше по-бързо.
„Червената Звезда е близо.“
Това покри с мрак, сякаш пребоядиса в зелено Червената Звезда, и Лесса заби стилото си в мекия восък със символ за завършена работа.
Тя си спомняше онази трудно забравима зора преди повече от два пълни Оборота, когато беше вдигната от зловещо предчувствие от влажната слама в сиренарната в Руата. И Червената Звезда блестеше над нея.
Но сега тя беше тук. И цялото това бляскаво, активно бъдеще, което Ф’лар беше обрисувал ярко, не се беше материализирало. Вместо да използува потайната си сила, за да манипулира събитията и хората за доброто на Перн, тя беше вмъкната в последователност от празни откъм действия и знания, монотонни дни, С’лел и Р’гул й бяха доскучали направо до погаждане, беше затворена в жилището на Стопанката на Уейра (колкото и по-добро да беше то от парчето под в сиренарната), площадката за хранене и банята. Единственото, за което тя използуваше способностите си, беше за да прекъсва тези срещи с нейните така наречени наставници. Скърцайки със зъби, Лесса си помисли, че ако не беше Рамот, тя щеше просто да си отиде. Да свали сина на Гема и да си върне Руатското Хранилище, както и трябваше да направи веднага
