— Да го носите със себе си или да го държите у дома?
— Да го държа у дома. Това, както сигурно знаете, е малък пистолет. Държа го за самоотбрана. Живея в южната част на Стюърт Сити, в скъпата част на Изола. Там стават много обири по домовете. Затова купих пистолета.
— Имате ли и други пистолети?
— Не.
— Да имате случайно пистолет калибър двайсет и пет?
— Не.
— Значи имате само един пистолет „Айвър Джонсън“ калибър двайсет и две, правилно ли съм ви разбрал?
— Да.
— Да знаете дали Ани е имала врагове?
— Не. Всички я обичаха.
— Как се казва адвокатът ви?
— Моят адвокат?
— Да.
— Защо се интересувате?
— Бих искал да разговарям с него.
— За какво?
— Просто така.
Бун го изледа замислено.
— Джеферсън Добърли — каза най-сетне.
— Знаете ли къде мога да го открия?
— Офисът му е в центъра, близо до улица „Мередит“. Па „Маргарет плейс“ номер четиристотин и тринайсет. Да ви дам ли телефонния му номер?
— Ако не ви затруднява.
— Четири осемдесет и три десет — каза Бун.
Клинг записа номера.
— Благодаря, господин Бун. Надявам се, че ще бъдете на наше разположение, ако се наложи да ви зададем още въпроси. — Подаде му визитната си картичка. — Ако случайно се сетите за нещо, което ви се стори важно, обадете ми се в осемдесет и седми участък, детектив Клинг. Номерът е на картичката.
Бун я взе и я прочете. От другия край на стаята се обади Карл, отново скръстил ръце.
— Тед, може ли да продължим? Кралицата на джунглите вече забогатя.
— Извинете, но имам работа — каза Бун.
— Благодаря ви за времето, което ми отделихте.
— Още нещо, господин Клинг.
— Да?
— Нали не мислите, че аз съм извършил това?
— Знаете отговора на този въпрос, господин Бун-рече Клинг.
— Хайде, Тед — обади се отново Карл. — Време е да почваме.
— Добре, идвам — каза Бун. — Желая ви успех, господин Клинг. — След това му обърна гръб и се насочи към модела. — Хайде, дай сега да свършим тази работа както трябва.
ШЕСТА ГЛАВА
Начинът, по който беше убит детектив Роджър Хавиланд, може да се нарече особен.
Много хора, в това съм сигурен, не биха нарекли убийството особено, независимо от начина, по който е извършено. А и убийството на Роджър Хавиланд не беше особено в смисъл на странно. По-скоро чудновато. За това поне нямаше две мнения. Тези, които познаваха Роджър Хавиланд, бяха принудени да го признаят.
Не беше лесно да си Хавиланд.
Едър мъж, ако за вас метър и деветдесет ръст и сто килограма тегло означава едър. А може и да не сте съгласни. Много мъже биха определили това като среден ръст и тегло и не малко жени искат мъжете им да са скроени по размерите на Примо Кариера11. Може да сте съгласни с тях. Може за вас Хавиланд да е дребосък.
За ченгетата от 87-и участък той беше много едър, но това се дължеше на факта, че го бяха виждали в действие. Нямаше как да не забележиш Хавиланд в действие. Умираше да използва ръцете си. Той просто обичаше да удря хората. От друга страна, може и да не му е било приятно, но тъй като постоянно биеше някого, оставяше у околните впечатлението, че му доставя удоволствие.
Ченгета като Стив Карела и Бърт Клинг не намираха нищо странно във факта, че на Хавиланд му прави удоволствие да бие хората. Знаеха защо го прави. Не одобряваха, но знаеха причината. Беше им крайно несимпати-чен. Нямаше ченге от 87-и участък, униформено или цивилно, което да изпитва симпатия към Хавиланд. Всички съжаляваха, че е убит, но не защото им беше симпатичен. Просто не им беше приятно, когато убиваха ченгета. Това ги караше да се замислят дали да не се преквалифицират на водопроводчици или бармани.
Имаше обаче време, когато Хавиланд беше добър полицай. Това е самата истина. Всички — и Карела, и Майер, и лейтенант Бърнс, и много други ченгета от 87-и участък си спомняха времето, когато Хавиланд още не беше се превърнал в бик12.
Превърна се в Хавиланд бика по различен начин от Карела или Клинг. Превърна се в същински бик. Бик, който пръхтеше, хъркаше, пърдеше и ровеше пръстта като същински добитък. Хавиланд се превърна просто в бик.
Това стана, защото той реши, че е неизгодно да бъдеш мил, приветлив, симпатичен и усмихнат полицай. Имаше основания да стигне до този извод.
Веднъж се разхождаше из града, без да пречи никому, когато внезапно забеляза уличен бой. Тълпа момчета недвусмислено имаше намерението да смаже от бой едно симпатично, усмихнато, миловидно дете. Хавиланд реши да се покаже герой. Децата, които с удоволствие щяха да се задоволят о напердашването на член на конкурентна банда, решиха, че ще е далеч по-забавно да претрепят от бой Роджър Хавиланд. Той вече беше извадил служебния си револвер и бе дал няколко учтиви изстрела във въздуха, за да разберат всички, че Законът се е явил. Едно от момчетата, не дотам впечатлено от Закона, фрасна Хавиланд по китката с оловна тръба и му изби пистолета. Тогава и другите се включиха в концерта и изпълниха върху главата и тялото на Роджър Хавиланд цяла симфония от удари, като между другото успяха да натрошат ръката му на четири места. Освен това префасонираха лицето му на половинка мляно месо — „ако обичате да ми го минете два пъти през месомелачката, много ви благодаря“.
Счупената ръка болеше. Адски болеше. Болеше повече от адски, защото на лекарите им се наложи да я чупят отново, тъй като първия път не била зараснала добре. Хавиланд току-що бе станал детектив трета степен и се опасяваше да не го уволнят поради негодност заради счупената ръка. Не го уволниха. Ръката му зарасна. Той отново беше здрав и читав, ако не се брои странното разместване в мозъка му. То се дължеше на коренната преоценка, която бе направил на самарянските си действия. Никое ченге от 87-и участък не би оживяло дълго, ако не знаеше как се противодейства на оловна тръба, бейзболен стик, гаечен ключ, дръжка на метла или какво да е друго домашно произведено оръжие. Хавиланд също умееше да противодейства на оловна тръба. За пръв път обаче му се случи да го бият при опит да помогне. Хавиланд дори остана с впечатлението, че момчето, което се бе опитал да спаси, бе сред тези, които го ритаха, след като падна на земята. Не може да се постъпва така с милостив самарянин. Не може да се постъпва така дори с немилостив самарянин.
Докато лежеше в болничната стая, Хавиланд преосмисли действията си оттук нататък. Ако го питаха вече него, всички да си ебат майките. И бащите им да си ебат майките. Целият свят да си ебе майката. Само той, Роджър Хавиланд, нямаше да си ебе майката. Отсега нататък щеше да е центърът на вселената, Негово Хавиландско Величие. Всички останали да си ебат майките насред осветената витрина на най-големия универсален магазин в Ню Йорк.
