крака. Всичко това му струваше такова забавяне, което можеше да се окаже съдбоносно, тъй като първите преследвачи се намираха вече почти на един изстрел разстояние. В този миг подопашният ремък на водещия кон се скъса. За него беше вързана юздата на първото товарно животно и четирите коня, натоварени с меховете, свърнаха и хукнаха настани.
— Изгубени са, а заедно с тях и водата! — изскърца със зъби Фокс. — Но веднага ще ми бъдат заплатени.
Той спря коня си, успокои го, взе двуцевната си карабина и се прицели. Проехтя изстрел, после още един и първите двама от преследвачите паднаха от конете си.
— А сега напред! Вероятно вече няма да се приближат до мен. За загиващите от жажда хора не мога да сторя нищо друго, освен да се опитам да намеря Олд Шетърхенд и да му покажа следите.
Още докато ядно мърмореше тези думи под носа си, Фокс пришпори коня си и се понесе в галоп на север. С гневни крясъци Лешоядите го преследваха на известно разстояние, но като разбраха, че сега неговият жребец превъзхожда техните коне, те се завърнаха при мястото, където лежаха застреляните им другари…
И пак на около един ден път от оазиса, само че в северозападна посока, имаше още един конен отряд, който се придвижваше на юг. Ездачите следваха една диря, дълбоко отпечатана в мекия пясък, и това беше следата на Лешоядите на Ляно, които яздеха пред кервана, за да вадят коловете от земята и отново да ги забиват в пясъка, обаче в посока към Убиващата падина.
Начело яздеше Поразяващата ръка. От едната му страна беше Желязното сърце, младият команч. Следваха ги Хобъл Франк и Дебелия Джими. Отзад бяха останали Дейви, Фред и Боб.
Първите двама мълчаха и не изпускаха из очи дирята и далечната точка на хоризонта, към която водеше тя.
Но затова пък останалите бяха толкова по-малко мълчаливи, а от всички най-устат бе Франк. Изглежда, разговаряха за нещо, за което имаха различни мнения, понеже дребничкият саксонец се беше впуснал в следното поучително слово:
— По отношение на научните въпроси ти винаги си бил на грешен, та даже и на грешнически път. Мнение, подобно на твоето, е направо нечувано! Огненото кълбо, което видяхме, било дошло от небето! Като че ли небето си няма друга работа, ами ще вземе да разпръсква мрака, царящ в душата ти, с пламтящи кълба и ракети!
— Кажи ни тогава твоето обяснение! — подкани го Джими през смях.
— Нямам такова намерение!
— Защо?
— Защото по такъв начин пак ще те направя по-умен с няколко градуса по Целзий, без да видя никаква благодарност от теб.
— Или може би защото ти самият не намираш никакво обяснение!
— Охо! Щом имаш такова мнение за мен, тогава все пак ще е по-добре да те просветя. Една подобна сигнална ракета дължи създаването си на сярното свързване между фосфора и праханта, които понякога…
Той бе прекъснат от възклицание на Олд Шетърхенд. Ловецът посочи с ръка на юг и каза:
— Оттам идва някакъв самотен конник! За да яздиш съвсем сам из пустинята, трябва да си много смел и особено добре да познаваш Ляно Естакадо.
— Кой ли може да е той? — попита Фред. — Изглежда, се е насочил право към нас.
Поразяващата ръка дръпна поводите на коня си, извади далекогледа от кобура на седлото, насочи го към ездача, който се приближаваше в пълен галоп, после го свали и рече:
— Не е изключено да е Блъди Фокс, за когото ми разказвахте.
Нека го изчакаме тук!
След кратко време Фокс различи отделните хора от отряда.
Той размаха ръка за поздрав и още отдалече извика:
— Какъв късмет да ви срещна, мешърс! Трябва незабавно да се притечете на помощ!
— На кого? — попита Олд Шетърхенд.
— На керван от преселници, повечето от които немци. Много вероятно е още тази нощ да бъдат нападнати от Лешоядите.
С тези думи той се беше вече приближил до малката група ездачи, спря коня си и най-напред подаде ръка на Олд Шетърхенд.
— Вероятно няма да сгреша — продължи той, — ако приема, че се намирам пред Поразяващата ръка. Сър, радвам се да се запозная с вас. Аз съм Блъди Фокс.
— Най-сетне имам случай да ви разтърся ръката — отвърна ловецът на неговия поздрав. — Слушах много за вас. А що се отнася до кервана на преселниците, той несъмнено е същият, който търсим и ние. Къде се намира?
— На югоизток оттук. Изглежда, се е насочил право към голямото кактусово поле.
— Не ми е познато.
— То е най-голямото в цялата Ляно. Срещнах и преброих повече от тридесет Лешояди, застрелях двама от тях. Извадили са коловете и после са ги забили в посока към кактусовото поле. През него не е възможно да се премине. По това може със сигурност да се заключи, че там преселниците ще бъдат избити.
— Колко време трябва да яздим, за да догоним тези хора?
— Ако галопираме, са ни необходими не повече от три часа.
— Добре, тогава напред! Да не губим нито минута. Можем да разговаряме и по време на ездата.
Малкият отряд се понесе като вихрушка през пустинята. Блъди Фокс не се отделяше от Олд Шетърхенд и му разказа за срещата си с Лешоядите и как бе загубил своите четири коня. Ловецът го погледна отстрани и с многозначителна усмивка му каза:
— Пет коня ли имате, Фокс? Хмм! Тук, сред пустинята Ляно? А намира ли се между тях и онзи кон, на който съвсем наскоро покрай нас прелетя Призрака Отмъстител?
— Той яздеше шестия кон, сър — кимна Фокс.
— Тъй си и мислех!
— Имам ви пълно доверие, мистър Шетърхенд. Тайната ми не може повече да бъде запазена, тъй като във всички случаи вие ще видите бърлогата на Призрака, където живея. А вероятно в бъдеще няма да е вече необходимо да продължавам да си играя на криеница, понеже се надявам, че ще ни се удаде да унищожим бандата до последния човек. Липсва ми само още един — предводителят им от преди години, когато от всички останах жив единствено аз.
— Кой знае къде се белеят костите му! Фокс, въпреки вашата младост вие сте истински герой. Уважавам ви. По-късно ще ми разкажете всичко най-подробно. Но аз още отсега знам що за човек сте, с какви опасности сте се борили и сте побеждавали. Понеже имате толкова много коне и можете да се появявате и изчезвате както и когато си поискате, то сигурно нейде тук, в Ляно Естакадо, има вода, дървета, трева и плодове.
— Наистина има такова място, сър. Живея край малко езеро отвъд кактусовото поле.
— Аа, край езеро? Значи преданието не лъже! Моля, опишете ми мястото!
Блъди Фокс изпълни молбата му, а Олд Шетърхенд реши засега все още да не дава гласност на тази тайна.
Тъкмо когато слънцето залязваше, те се натъкнаха на следите, оставени от волските коли, и сега вече се отправиха по тях право на юг. Не беше трудно да ги следват, понеже скоро се появи тънкият сърп на луната, който пръскаше достатъчно светлина. После, след като яздиха около час, Олд Шетърхенд внезапно спря врания си жребец и посочи напред.
— Ето ги преселниците — каза той. — Вижда се тяхното укрепление от коли. Останете тук, аз ще се промъкна напред и ще ви донеса точни сведения.
Той слезе от коня си и бързо изчезна. Измина около половин час, докато се завърне. Съобщи следното:
— Образуван е четириъгълник от дванадесет големи волски коли, а в средата му са насядали хората. Нямат нито какво да ядат и пият, нито пък някакъв горивен материал за огън. Водачът им ги е предал, иначе би трябвало да са запасени с тези неща. Воловете лежат на земята и стенат. Не им остава много да живеят,
