накъдето си поискат, след като те заставя да им върнеш конете и оръжията.
Тогава лицето му се преобрази на една голяма въпросителна.
— Сериозно ли го говориш, ефенди?
— Напълно сериозно.
— Какво чудо, какво голямо, непонятно чудо! Тогава значи е истина каквото разправят хората за теб. Ти вършиш добро даже на твоите смъртни врагове, защото си изповедник на Разпнатия. Знаеш ли всъщност, че сега съществува отмъщение също между вас и мен?
— Аз вече ти казах, че не познавам отмъщението.
— Само че аз се намирам в ръцете ти, аз, който исках да ви убия. Какво ще решиш за мен?
— Ако сториш каквото поискам, ще гледам на теб като на приятел и ще ти върна свободата.
— И какво ще поискаш?
— Първо, да върнеш на Акил и Сали оръжията и конете, второ, да пуснеш пленниците от Хой с всичко, което им принадлежи, да си яздят обратно към дома, и трето, да ми предадеш десетте хиляди пиастри на ханджията Али, които си отнел от Акил, за да се погрижа за тях.
— Но какво ще остане тогава за теб? Какъв ти е кабаатът от това, дето си толкова добър и милостив спрямо тези хора и мен?
— Много голям! Съзнанието, че съм се подчинил на повелите на християнството, за мен е сто пъти по- ценно от всичко, което иначе бих могъл да придобия. Иса Бен Мериам, Разпнатия, ни е повелил: „Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат, и молете се тия, които ви правят пакост и ви гонят, за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небесата!“105 Аз много желая да бъда едно такова дете на Бога и мисълта, че Вселюбещия Отец е доволен днес от мен, ме прави по-щастлив, отколкото би могло да ме направи цялото имане по земята.
Видях, че Шир Самурек стисна зъби. Устните му трепнаха и едно дълбоко вълнение премина по чертите му.
— Ефенди, ти на два пъти ме победи — извика той — първо с хитростта и ловкостта си и сега със своята щедро раздаваща помирение благочестивост. Аз не искам още да кажа каква задача си поставям в този миг, искам само още веднъж, за последен път, да те проверя, и то чрез една молба. Освободи ми сега ръцете, та да мога да ги издигна за молитва!
Дали това беше измама, някоя хитрост? Един изпитателен поглед към неговото лице ми отговори на този въпрос с едно убедително, категорично „не“. Аз прерязах всичките му върви и казах:
— Е добре, ти ще научиш как постъпва един християнин в такъв случай, докато един привърженик на Мохамед би ти се изсмял и подиграл. Аз ти освобождавам не само ръцете, но и — за което ти не помоли — краката, освобождавам те напълно. Ти можеш да вървиш, накъдето поискаш. Ако жалката слава, да измамиш един честен мъж, който ти е оказал доверие, въпреки че си се намирал в негова власт и отмъщението му е повелявало твоята смърт, може да те направи горд, то върви и се прослави с една такава шмекерия!.
Това, което ме накара да постъпя така, беше повече вдъхновение, отколкото целеосъзната разсъдливост. Последиците веднага се видяха и чуха. Акил и Сали изкрещяха от удивление, Халеф протегна отбранително ръце и извика:
— Сихди, какво ти дойде на ума! Бъди покорен на вярата си, хубаво, ама това е прекалено рисковано!
Шир Самурек пък скочи, плесна ръце над главата си и възликува:
— Свободен съм, отново свободен, изцяло свободен! Смъртта ми беше сигурна, а сега си имам живота! Ефенди, ти напълно завърши победата, за която току-що говорих. Чуй какво ще кажа в тази връзка. Виж, аз протягам двете си ръце. Лявата показва Мека, накъдето мюсюлманинът отправя лице, когато се моли, а дясната сочи към Кудс еш Шериф106, където е умрял твоят Спасител. Аз не се обръщам наляво, а надясно, за да чуе Иса Бен Мериам какво ти обещавам: Никога, нивга, докато съм жив, няма да забравя днешното утро, в което опознах учителя на една такава любов и милосърдие. Нивга няма да заживее вече в мен отмъщението и всеки християнин ще бъде добре дошъл в шатрата ми като мой брат. И за да видите колко е сериозна клетвата ми, още тук ще извърша първото дело на помирението.
Шейхът пристъпи към беббехите и им протегна двете си ръце.
— Между моето племе и вашето лежеше кръв. Акил предизвика отмъщението, а ние отказахме да приемем кръвнината. Вие паднахте в моите ръце и аз поисках да ви оставя да ви изядат мечките. Мохамед не съумя да ви спаси, ала Богът на любовта ви освободи чрез ръката на този християнин, в чието сърце всъщност трябваше да живее непримиримост и омраза. Трябва ли християнинът да засрами мюсюлманите? Не! След като изпитахме толкова много милосърдие от него, не бива повече да мислим за омраза и отмъщение. Подайте ми ръцете си и ми пригласяйте, когато казвам: „Нека от този час между племената на беббехите и келхурите цари приятелство вместо отмъщение!“
Шир Самурек беше уловил ръцете им и ги държеше здраво в своите. Смъртният страх и може би също моето неочаквано държане го бяха накарали да омекне и тази благост на толкова коравосърдечния иначе, да, направо кръвожаден мъж, не можеше да остане без въздействие.
— Ние почувствахме ноктите на мечките в нашите меса и дъха на смъртта в душите си — отговори Акил. — Тогава осъзнахме, че отмъщението е една ужасна рожба на омразата, и сме готови да възприемем любовта. Нека затова бъде, както каза ти: „Приятелство да съществува между вас и нас!“
Тук Халеф скочи към тях, съедини ръце с техните и се провикна:
— Аллах вижда съюза, който сключваме сега. Той ще накаже всеки, осмелил се да го наруши. Ела, сихди, дай си и ти ръцете за тържественото помирение, което се започна от медения мерак на мечките и няма да намери свършек дори когато в дърветата престане да расте мед и по земята не бродят вече мечки!
Аз откликнах на тази подсладена с мед подкана и тъкмо изрекох няколко думи за възрадващото съглашение, когато откъм кюрдския бивак прозвуча многогласен рев. Кюрдите бяха видели мечката и забелязали отсъствието на своя шейх. Че това не беше се случило по-рано, носеше вина утринният вятър, който повяваше от долината нагоре и мъкнеше гъстата мъгла към височината. Тя беше лежала като една непроницаема пелена върху бивака, затуляйки изгледа към Мусаллах. Сега обаче тази покривка беше разкъсана от по-силно станалото въздушно течение и Капелата лежеше открита пред очите на кюрдите, които бяха чули вчера присмехулните думи на своя предводител. Човек може да си представи тяхната сащисаност, когато видяха пред себе си изпълнението и съгледаха мечката с кръста. Побързаха към постелята на шейха и видяха сега за свой ужас, че той е изчезнал. Свързаха отсъствието му с появата на мечката там отсреща и надигнаха споменатия крясък.
— Моите войни се безпокоят заемен, търсят ме — поясни Шир Самурек. — Те ще претършуват гората и ще дойдат насам. И понеже не знаят, че сме станали приятели, ще стрелят по вас и ще подхвърлят така живота ви в опасност. Само че, ако те помоля за разрешение да сляза при тях, ефенди, ти няма как да ми хванеш вяра, защото нашето приятелство е на възраст едвам няколко минути, и аз не съм ти дал още никакво доказателство за моята искреност. Та кажи значи какво да правим.
— Такова доказателство не е нужно, защото аз ти вярвам — отвърнах спокойно. — След голямото доверие, което ти гласувах преди малко, няма да те наскърбя с едно подозрение, което веднага би разрушило сключения съюз. Слез и разкажи на твоите войни какво се е случило. Ние ще изчакаме тук завръщането ти.
— Това е отново едно благородство, — призна шейхът — каквото досега не съм считал за възможно. Но след като сега вече го познавам, то укрепва дваж повече добрите намерения в моята душа. Да, аз ще тръгна и ще ти докажа по-бързо, отколкото си мислиш, че моята уста няма два езика, които да говорят различни неща. След късо време ще съм отново при вас.
Когато шейхът се отдалечи, беббехите изразиха съмнение относно неговата искреност. Халеф също ме предупреди:
— Сихди, ти рискуваш прекалено много! Защо днес си по-малко предпазлив от други времена?
— Защото не искам с недоверие да разруша онова, което съм спечелил с доверие. Непредпазлив аз
