няма да бъда, само че не е необходимо шейхът да знае че го следвам, за да го наблюдавам. Останете тук? Няма да ви се наложи да чакате дълго, защото при всички случаи аз ще се върна преди него.
Докато се спусках, кряскането и викането можеше все още да се чуе, скоро обаче то замлъкна. Шейхът беше стигнал при своите и започнал своя доклад. Аз продължих пътя си с удвоена бързина, което сега, в светлото утро, не създаваше мъчнотии. Не мина много и чух неговия глас. Следвайки звука, стигнах края на гората и го видях да стои сред войните си. Разбирах всяка дума, която им казваше, защото той говореше с високия тон на оратор. Още в първата минута се убедих, че има честни намерения. Въпреки това изчаках, докато свърши доклада си и настоятелно назида за мир. Шир Самурек най-напред се натъкна, както се очакваше, на известна съпротива. Неговите хора бяха мислили само за изхода на своето отмъщение и не се бяха намирали в такова лошо положение като неговото, ала на него все пак не му бе трудно да приобщи малцината противници към своето гледище, и ето как аз изминах успокоен обратния път към спътниците.
Едва бях седял няколко минути при тях и Шир Самурек също се върна, и то сам.
— Ефенди, можеш да бъдеш доволен от мен — увери той. — Моите воини чуха с удивление, наистина, че беббехите са още живи, но когато узнаха, че ти си спасил двамата и в замяна заловил мен, после обаче драговолно отново освободил, в тях победи желанието да имат при себе си Кара Бен Немзи ефенди като приятел и гост и чрез това да възбудят завистта на другите племена. Те с радост ще посрещнат теб и Хаджи Халеф Омар и аз дойдох сега сам единствено, за да ти докажа, че бива да ми се довериш. Виж, аз съм без оръжия! Вземете ме по средата си и тръгнете с мен надолу! Моите бойци са се изтеглили на едната страна на бивака, като преди туй всички оставиха на другата ножовете и кремъклийките си. Ти значи лесно ще можеш сам да накажеш с твоята магическа пушка всяко коварство.
— Тази застраховка ти прави чест, ала за нас е излишна, защото ние знаем, че няма да ни измамиш. Ти следователно си готов да изпълниш условията, които преди малко ти поставих?
— Да, но имам една молба.
— Каква?
— Ако пожелаеш да ми отстъпиш кожата на мечката, това ще бъде за цялото ни племе един скъпоценен спомен за Кара Бен Немзи ефенди.
— Ще я имаш. Кожите на трите малки обаче Халеф ще вземе със себе си при хеддедихните.
— Как? Три деца ли е имала тая великанска Майка на лакомията?
— Да.
— Ей, вие, герои! Как пък ви е било възможно да избиете тези животни, без ние един изстрел да сме чули?
— После ще научиш. Хаджи Халеф Омар е голям майстор в разказването. От неговата сладкодумна уста ще чуете как се е случило всичко, от влизането ни в Хой до последния миг.
Нищо не беше по-приятно за дребния хаджи от това, ей тъй, по свой вкус да може да разказва. Той се почувства поласкан и гордо потвърди моите думи.
— Да, това е много вярно. Аллах ме е дарил с дарбата на грабващото слово и където пусна гласа си да прозвучи, там замлъкват всички люде, коне и камили. Вие ще узнаете как ви намерихме, как ефендито отвлече теб и двата ата, и как на безсмъртието на мецаната бе турен един толкова бърз и безславен край. Вашите уши ще се изпълнят със звуците на нашата хитрост и тоновете на храбростта ни. В замяна вие бихте могли да ни свършите една насрещна услуга. В Хой ние успяхме да се снабдим само с фурми, които не чинят нищо, защото са червиви, и ще се радваме да получим сега от вас по-добри. Рих, нашият благороден арап, е свикнал на тези плодове и тъй като вчера вие сте се отнасяли зле с него, той не е могъл от гняв и ярост да яде, така че ще трябва най-малкото два пъти на ден да получава един руб107 добри фурми, докато ядът му се уталожи и той отново добие силите си.
Дребният хитрец се възползва от възможността да съчетае полезното с приятното. А дето ги приказваше така на едро, си беше залегнало в неговия маниер. На мен, разбира се, тази негова безочливост не ми се понрави, ала шейхът прие благодушно претенцията, като обеща по възможност да я изпълни.
Заслизахме с него, водейки двата коня за юздите, към бивака, където заварихме всичко така, както ни беше казал: вдясно лежаха наедно всички оръжия, а вляво от езерцето видяхме келхурите. Те посрещнаха Халеф и мен с погледи на възхита и любопитство, докато на беббехите сега-засега като че не обърнаха никакво внимание. Най-радостно бяхме приветствани от малкоегунда и придружителите му, които ни дължаха отърваването от пленничеството и заплащането на откупа.
Най-главното сега беше, както при всички диви и полудиви народи, да се устрои един пир, за който щеше да бъде използвано месото от четирите мечки. Едно сключване на приятелство при такива деца на природата се счита обвързващо само тогава, когато е потвърдено и подкрепено с угощение.
При отиването до Мусаллах за мечките келхурите ни последваха, въпреки голямото си любопитство, не без боязън. Когато стигнахме отвъд, шейхът посочи мъртвата мечка.
— Ефенди, аз няма да я побутна, докато не се уверя, че тя действително е мъртва, и когато вече не държи кръста в лапите.
— Ако това послужи за твое успокоение — отговорих аз — то ще ти докажа, че тя вече не е жива, но ти пък в замяна ще ми помогнеш да снабдя порутената Мусаллах с един по-добър кръст.
— Да, на драго сърце ще го сторя. Неколцина от моите войни имат със себе си своите кададим108 за устройването на бивачните места. Ние ще отсечем стволове и ще одяламе и сглобим какъвто кръст искаш да имаш.
Тогава Сали Бен Акил се приближи до мен и попита:
— Ще позволиш ли, ефенди, и аз да помогна в тая работа?
— Позволявам ти го с най-голямо удоволствие. Но ти си учител и проповедник на исляма. Допуска ли тази професия украсяването на една мусаллах на тези, които вие наричате неверници и поради това са били избити тук от мюсюлманите, със символа на християнството?
Хората, които стояха около нас, бяха изповедници на исляма, но въпреки това той заяви високо пред всички:
— Ти ни каза, полумесецът бил наподобяване на сеещия смърт ятаган, докато кръстът се въздига за Бога на любовта, който ни избави чрез теб от смъртта. Да не би да е равнозначно на отричане от исляма, ако аз от благодарност за избавлението от ноктите на мечките одялам заедно с другите дървесата за кръста и помогна за издигането му? Трябва ли да допусна да бъда упрекнат от теб, че отказвам на вярата ти дължимата благодарност? Трябва ли за това, че търся Махди, да бъда несправедлив към твоето учение? Спори с мен за верите, ала не ми забранявай да изпълня един дълг, който би ме гнетил!
— На мен не ми и хрумва да ти попреча да направиш ведно с другите кръста, под който единствено живее любовта, лелеяна от теб. Досега ти се скиташе в заблудата, понеже си си поставил задачата да бъдеш един водител. Веднага щом стигнеш до познанието, че ти самият се нуждаеш много повече от водителство, за теб ще се появи, както някога на тримата царе от Изтока, звездата от Байт Лахм109, за да те отведе при истинския и единствен Махди, чийто глас и до днес ехти по всички страни: „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът; никой не отива при Отца Ми освен чрез Мене.“110 Търси си, търси! Но който търси истината, не бива да го върши с пристрастие, защото ако с преднамереност не искаш да намериш някой приятел именно в града или къщата, в която живее, то старанието ти е напразно.
— Ефенди, аз ще търся, навсякъде, и съм убеден, че ще намеря Махди, тук или там, по-рано или по- късно. А сега ще ви помогна да отместите мечката настрана. Ти се постара тя да не ни излапа, но затова пък сега ние нея ще изядем.
— Лапите са отредени за мен и Кара Бен Немзи ефенди — вметна тук хитрецът Халеф. — Всичкото останало месо, както от майката, така и от малките й, можете да задържите за себе си.
— Само не черния дроб — предупредих. — На този вид мечки той е отровен и трябва да се изхвърли.
Сега отвързахме кръста от лапите на мецаната, положихме я на земята и започнахме да й събличаме кожуха, което ставаше бавно, понеже тя беше вече изстинала. Шир Самурек начаса прибра кожата. По същия начин процедирахме после и с малките, на чиито кожи Халеф веднага се нахвърли, за да остърже с помощта на няколко кюрди полепнатите още частици месо, след което ги натри с мозък. През това време Акил и синът му бяха отишли до водата, за да се измият и почистят разпокъсаното си облекло.
