— Не, Но съм в достатъчно близки отношения с него, за да мога с успех да ви препоръчам. Не е нужно да полагам кой знае какви усилия, за да ви бъда полезен.
Радостно възбуден, Фридрих сграбчи с двете си ръце десницата на архитекта.
— Господин Якоб, този ден е най-хубавият в целия ми живот! Значи мислите, че мога да зарежа Йете? Ами после?
— По този въпрос ще поговорим още. Онзи, който спечели доверието на капитана, се превръща в заможен, обезпечен човек. Най-важните условия са безпрекословна вярност и искреност. Приемат ли ви веднъж в този съюз, не бива повече да имате тайни от Капитана.
— Вижда ми се съвсем естествено. А кой ще ме приеме в тази общност?
— Или самият той, или някой от неговите доверени хора. Аз също мога да подлагам на проверка и да приемам нови членове.
— Самият вие ли, господин Якоб?
— Да.
— И какви са условията, които трябва да изпълня?
— Различно е. От един чиновник или от занаятчия се изискват по-други неща, отколкото от един химик. Но за всички важи предпоставката — безрезервна откровеност, вярност и сляпо подчинение.
— Намирам го за повече от справедливо — усърдно кимна Фридрих.
— Драги приятелю, ще ви подложа на едно малко изпитание — каза мнимият архитект и вдигна чашката си. — Хайде, пийте! Ще поръчаме още една бутилка и ще полеем нашето приятелство. Ало, господин келнер!… Нали преди малко казахте, че вашият господар Ван Зом не обичал гости и ходене по приеми?
— Така е. Никога не кани гости.
— Но аз чух, че го посещава някакъв господин, към когото той проявявал необикновено доверие.
Фридрих сбърчи вежди.
— Би трябвало да го знам.
— Смятам ви за честен човек. И така, отговорете ми! Сигурно сте чували за странния човек, превърнал в своя професия облекчаването на хорските страдания и мизерия?
— Разбира се. Сега навсякъде говорят за него.
— Вашият господар споменава ли го?
— Нямам представа. Поне аз не съм чувал от него подобно нещо.
— И все пак се говори, че този тайнствен човек се отбивал често у вас.
— У нас ли? Непознатият дарител при Ван Зом, при този коравосърдечен скъперник? Но това наистина е смешно! В последно време моят господар посещава само банкера фон Хелфенщайн или полковник фон Тифенбах. Те са единствените хора, с които поддържа отношения. Някой от тях двамата би трябвало да е онзи човек, когото имате предвид.
— Но аз подочух, че дори и вчера е имал гости.
— Наистина, и това ли знаете вече? Е, нямам никаква причина да го премълчавам. Това беше изключението, за което преди малко споменах — една дама, госпожа фон Хелфенщайн. Първоначално щеше да дойде и самият банкер, ала е бил нещо възпрепятстван. Та моят господар вечеря с тази жена и аз им сервирах.
— Ами по-късно? Не е ли идвал през нощта някой друг?
— Изключено! Би трябвало да знам!
— Странно. А днес рано сутринта не забелязахте ли нещо по-особено в поведението на вашия господар, да речем някакво по-голямо вълнение или възбуда от обикновено, или нещо подобно?
— Когато излязох от къщи, господарят още спеше.
Капитана прие тези думи с голямо задоволство. От тях си направи заключението, че нощният посетител в дома на Хелфейнщанови е удържал на думата си и все още не е докладвал на Ван Зом за кражбата. Но от друга страна си спомни предупреждението на Нора, която надушваше клопка. Капитана усилено размисляше. Имаше още куп загадки, които трябваше да разреши.
Но беше по-уместно да си отложи всички запланувани начинания и да насочи цялото си внимание към тайнствения човек. И без друго напоследък всичко, каквото предприемеше, завършваше с неуспех. Обирът в дома на Тифенбахови се провали безславно, а Борман беше отново заловен. Изглежда всички и всичко се беше съюзило срещу Капитана. Към това се прибавяше и намесата на детектива, от което можеха да произтекат какви ли не опасности! Действително той беше изпаднал в тежко и деликатно положение.
И така, най-напред трябва да се освободи от този отвратителен призрак — да разкрие загадъчния си враг и да му види сметката! На първо време това бе най-належащата задача.
— Добре — обади се червенокосият след известно мълчание. — Първото изпитание премина благоприятно за вас. Казахте ми истината и вече мога да ви се доверя. Ако все още имате желание, тогава да си стиснем ръцете — обвързвате се завинаги с нашия съюз. Съвсем скоро ще получите обещаните средства, ще разполагате с едно осигурено бъдеще. Обаче не забравяйте задълженията си: откровеност, вярност и сляпо подчинение!
Якоб стисна ръката на Фридрих и го погледна право в очите. После продължи:
— Млади ми приятелю, въпросът е на живот и смърт! От този миг нататък сте под постоянно наблюдение. Страхливостта, подлостта, вероломството или коварството се наказват със смърт. Скоро ще получите своите указания, ще последва проверката на дело! Тъй, а сега трябва да вървя! Вие останете тук и спокойно си допийте виното! Довиждане!
След тези думи той хвърли на масата златна монета и изчезна.
13. ДУШЕВНИ ТЕРЗАНИЯ
Когато се прибра у дома, Фридрих завари господаря си в работния му кабинет.
— Новини ли ми носиш?
Фридрих разказа сбито, но без да пропуска нищо, за срещата си с червенокосия. Ван Зом го изслуша внимателно до края, без да го прекъсва.
— Какво мислиш за този архитект? — попита най-сетне князът.
— Мисля, че е самият Капитан.
— Точно така. Той е бил. Сключил е много важно споразумение с теб, приел те е в бандата си. Бъди сигурен, че това само Капитана може да го направи. Каква ли работа е имал при стария отровител?
— Не стана дума за това, а и аз не биваше да го питам, за да не си навлека подозренията му.
— Няма значение… мога да се досетя. Да разсъждаваме логично — Капитана не е никой друг освен банкерът Франц фон Хелфенщайн, склонен съм да вярвам, че е поръчал на аптекаря да му направи някакво средство, с което да предизвика у жена си умствени смущения. Просто е принуден да го направи, ако иска да изпълни моето условие и да отведе в лечебно заведение госпожа Нора, която безспорно ще се възпротиви.
— Не е лошо. А не е ли наш дълг да предотвратим подобно злодеяние?
— Не. По-скоро наш дълг е да не му попречим.
Фридрих направи такава физиономия, сякаш беше захапал лимон.
— Фридрих, не се терзай! — засмя се Ван Зом. — Предизвиканата по изкуствен начин невменяемост на жената е много важна част от моя план. Съзнателно измислих условието жената да бъде поставена под лекарско наблюдение. Естествено, че тя ще се съпротивлява със зъби и нокти. Ето защо банкерът ще се постарае тайно или открито, но насила да я накара да се подчини. И какви ще са последствията?
— Милостивата госпожа ще побеснее.
— Правилно. И точно това ще е онова душевно състояние, което искам да предизвикам, за да постигна целите си. Тя е най-важният съюзник на банкера. Успея ли още повече да я озлобя срещу него, тогава играта е спечелена.
— Ами ако онова средство се окаже опасно?
— Няма веднага да умре от него. Старият отровител ще внимава да не стане съучастник в предумишлено убийство, което ще му струва главата. Освен това аз съвсем навреме ще се появя на сцената.
Броени минути по-късно каретата на княз Ван Зом спря пред дома на Хелфенщайнови. Важно беше да
