— Е, господин асесоре! Нека цял живот да ям катран, в моето положение и вие щяхте да побеснеете от яд! Всичко си вървеше като по мед и масло и тъкмо тогава ли трябваше да ми се размотае в краката този жив скелет? Ако не се беше появил нещастника, сега великанът Борман щеше да е на палубата на кораб на път за Америка!
Перото на писаря усърдно драскаше по хартията.
— Няма ли да ни кажете нещо за ключаря Арнолд? Борман започна да си играе с белезниците.
— Е, ами щом толкова искате! Още едно признание за мен няма никакво значение.
— Какво искате да кажете? Да не би и той да е невинен? Борман се ухили.
— Ако ви се ще да натопите и него, вместо да изпишете вежди, ще извадите очи, съвсем незаслужено е. Този клетник беше попаднал във фатално положение. Пуснете го да си върви и го поздравете сърдечно от мен! И ако отново има честта да обслужва великана Борман в тази долнопробна странноприемница, нека не ми крещи по същия начин!
— Но как тогава се измъкнахте от затвора, щом ключарят не е замесен? — попита Шуберт.
— С помощта на Капитана!
— И как стана? Борман махна с ръка.
— Нищо няма да издам! Положил съм клетва и не я ли спазя, плащам с главата си!
— Но признавате, че сте помагач на Капитана, нали?
— Да, макар че не искам нито да го видя, нито да го чуя този подъл негодник!
— Познавате ли го?
— Не.
— Но често сте се срещали, нали?
— Да.
— Къде? И как ставаше това?
— Не, господин асесоре, Борман може да е опасен тип… за него може нищо да не значат удар с нож или пък куршум… ама да издава и да топи другарите си, да става клетвопрестъпник… пфу, по дяволите… не, никога!
14. САТАНИНСКАТА РЕЦЕПТА
Дойде нов ден и донесе със себе си нови важни събития. Каретата на Ван Зом спря пред дома на банкера фон Хелфенщайн.
— Извинете, ваша светлост — каза слугата на банкера, — но милостивата госпожа внезапно се разболя.
— Тогава съобщете на господин банкера, че съм дошъл!
Отначало Франц фон Хелфенщайн се изплаши, защото си помисли, че все пак Непознатия от Индия е узнал за кражбата и идва заради нея. Ала след като разбра, че опасенията му не са основателни, си отдъхна, прие с благодарности поднесените от Ван Зом съжаления за заболяването на съпругата му и разказа как предишната вечер при връщането си от работа заварил жена си в странно и необяснимо състояние.
— Веднага наредих да извикат домашния лекар и един друг специалист… но мненията им толкова много се различават, че не се стигна до ясна диагноза.
Ван Зом го увери колко много съжалява, пожела скорошно оздравяване на жена му и се отправи към асесор Шуберт.
— Още вчера наредих да доведат при мен тази Лена Розенбаум — поде съдия-следователят — и я разпитах. Баща й е подпомогнал Бер-трам с пари.
— Собственикът на заложната къща е дал пари на този беден писар и поет, да, така е! — кимна Ван Зом. — Все пак това не става ежедневно. Доколкото разбирам от хорските приказки, старият евреин обикновено не е щедър.
Асесорът се усмихна.
— И аз така мисля. Ето защо предпазливо предприех разследване, за да узная причините за подобно великодушие. Стигнах до предположението, по-скоро до твърдото убеждение, че Лена Розенбаум е използвала своето влияние върху баща си. Изглежда тя изпитва влечение към поета Алмансор, който се оказа нашият Бертрам. Е, знаете как е с младите девойчета! А понякога любовта прави чудеса. За съжаление нашият случай потвърждава старото правило, че по света щеше да има по-малко бъркотия, неприятности и беди, ако не беше любовта.
— Да, но и много по-малко щастие! — подчерта Ван Зом.
После той се сбогува, за да посети Рихард Бертрам. Асесорът го увери, че подозренията към младежа окончателно са отпаднали. Князът постави този факт в графата най-големи успехи на своите усилия.
Горе-долу по същото време, когато каретата на Ван Зом спря пред дома на Хелфенщайнови, Лена Розенбаум седеше потисната в стаята си. През цялата нощ не беше мигнала. Разпитът от предишния ден я беше развълнувал дълбоко.
В този момент тя чу как баща й шумно се изкачваше по стълбите. Той влезе в стаята с очила, вдигнати на челото, и в ръка със сутрешния вестник. Майката го следваше по петите.
— Лена, можеш ли да отгатнеш защо идвам, дъще моя?
— Заради вестника — отвърна тя.
— Да, но к’во пише в него?
— Знам ли? Прочети ми го!
— Има нещо за твоя поет.
— Всемогъщи Боже! За Бертрам? Прочети го, татко, прочети го!
Розенбаум свали очилата на носа си и ги намести по-удобно.
— Тогава слушай! Заглавие: „Рихард Бертрам невинен!“ Удивителна. „В един нов разпит великанът Борман направи признание. Протоколирано е че писарят Рихард Бертрам не е имал каквото и да било участие във взломната кражба, извършена в дома на полковник фон Тифенбах. Напротив, Бертрам се опитал да защити нападнатата млада жена, ала в следващия миг бил повален на земята от нахълталите в стаята полицаи. Още вчера дадохме да се разбере, че се съмняваме във вината на Бертрам и с настоящето съобщение виждаме потвърдено нашето мнение. Бертрам бе освободен от ареста незабавно. За съжаление неговото състояние е такова, че се наложи да бъде откаран в болница.“ Съобщава се още, че „ключарят Арнолд, над когото тегнеше подозрение, че по собствена инициатива тайно е пуснал Борман от «Бастилията», е действал тю принуда. Както изглежда, самият той е станал жертва на престъпни машинации и изнудване. Освен това следствието установи, че Борман действително е член на шайката на тайнствения Капитан, че е нахълтал в дома на полковник фон Тифенбах по нареждане на Капитана.“ Лена изслуша тези новини със светнали очи.
— Значи е свободен… свободен! Не казах ли веднага, че Бертрам е невинен?
— Да, каза го. Нима може един поет да бъде разбойник? Кому ли дължи внезапното освобождаване?
— Е, кому?
— На теб! Нали вчера даде показания пред съда, за да докажеш невинността му. Та затуй са го освободили. Цял живот трябва да ти е благодарен и ще ти се отблагодари най-добре, като стане зет на Соломон Розенбаум! С труда на своите ръце Соломон Розенбаум е спечелил толкоз много, че единственото му дете може да си избере когото си поиска… дори и беден поет!
Лена засия от радост, от едно особено победоносно чувство. Но после по лицето й пак пробяга тъмна сянка. Тя припряно се изправи на крака и извика:
— Но той лежи в болница! Трябва да отида да го видя! Трябва да се грижа за него!
Бащата застана на пътя й.
— Боже справедливи! Отиваш сред болни? Искаш да се заразиш? И не помисляш ли за мен и майка си?
— Но това е мой дълг!
— Ще се побъркам! Що значи тук дълг? К’ва полза ще имаш като милосърдна сестра? Почакай още мъничко и ще станеш негова милостива жена! Туй е по-добро от сестра! А и още не си ни казала дали
