и с душеспасението си. Сега искам да се изповядам… нямам желание да живея по същия начин!… Ще ме изслушате ли?
— Ако това ви донесе облекчение… Госпожа Нора поклати глава.
— Облекчение ли, ваша светлост? Искам само да си отмъстя. За тази цел най-напред трябва да се освободя от всичко, което от двайсет години трови душата ми! Изслушайте ме… и ако ви побият тръпки на ужас, знайте, че аз от двайсет години понасям този ужас!… О-о, ваша светлост, аз не бях толкова ниско паднала от самото начало! Бях суетна, а също и влюбена… но повярвайте ми, лоша, лоша и подла станах по негова вина… да, по негова вина! — Тя просто изкрещя последните думи. — По вина на него, на убиеца на своя чичо в Хелфенщайн!… На убиеца на ротмистър фон Тифенбах!
— Убиец на чичо си ли? И убиец на ротмистър фон Тифенбах?
— Казвам самата истина. Бог ми е свидетел… ако не се срамува заради мен. Знаете, че на времето бях компаньонка на Улрике фон Хелфенщайн и възпитателка на малкия Роберт, нали?
— Чух да го споменават.
— Обаче никой не знае как стана така, че високомерният банкер Франц взе за съпруга една бедна и далечна братовчедка.
— Доколкото си спомням, хората говореха за романтична прищявка.
— Не. Този човек не е способен на подобни чувства. Направи го по принуда, от страх от мен. Без да искам, така да се каже в последния час, узнах за престъпленията му.
— За неговите престъпления? Какво имате предвид?
— На времето съдът осъди като убиец някой си Герхард Бург, защото в него намериха ключа от стаята на стария Хелфенщайн и защото бръсначът, с който бе извършено злодеянието, беше негов.
— Така е. Главно на тези два факта бе изградено цялото обвинение.
— Значи сте запознат със случая?
— Да. Наскоро прочетох подробна статия в стар вестник. — Тогава сте в течение на нещата. Невъзможно е Герхард Бург да е убил стария Хелфенщайн, понеже през онази вечер той не беше последният човек, излязъл от стаята на господаря на замъка. Самата аз бях при стария господин малко след като Бург си беше тръгнал.
— И?
— Той си седеше жив и здрав на масата.
— По-нататък, по-нататък! — настоя Ван Зом, обзет от странно безпокойство.
— Но и аз не бях последният човек, посетил стария и разговарял с него. Около час по-късно, все още не си бях легнала, защото вестта за схватки с контрабандистите не ни даваше да мигнем… и така, час по-късно дочух шум в коридора. Предпазливо отворих вратата и надникнах. Видях Франц, който, без да ме забележи, излезе от стаята на стария Хелфенщайн, завъртя ключа и го извади от ключалката.
— Как същият ключ е попаднал после в джоба на Бург? И как е било възможно злодеянието да се извърши с неговия бръснач?
Госпожа Нора изкриви уста в горчива гримаса.
— За коварен и хитър човек като Франц не е кой знае колко трудно да прехвърли вината върху друг! Слушайте нататък! Франц, винаги много любезен, та дори и нежен към мен, от около година енергично започна да ухажва младата Улрике. Тя най-откровено му беше обяснила, че не може да отвърне на неговото увлечение и да не си прави повече труда да я печели, защото сърцето й принадлежи на друг. Франц беше повярвал, че този друг е ротмистърът фон Тифенбах. Забелязах, че в него се породи неприязън към Тифенбах, но си казах: ето резултатът от убеждението му, че ротмистърът е спечелил симпатиите на красивата Улрике, отстранява го като съперник. Освен всичко друго установих, че Франц продължаваше да се държи към Улрике учтиво, кавалерски и приятелски. Както разбрах по-късно, той не е искал да си разваля отношенията с нея, понеже вечно имаше парични затруднения и се възползваше от влиянието й над стария Хелфенщайн, за да получава назаем повече или по-малко значителни суми от семейното наследство.
Така в онзи ден, същият преди нощта, когато се разиграха въпросните ужасни събития, Франц незабелязано проследил Улрике, докато тя се разхождаше навън, за да поговори с нея за своите парични проблеми. Точно тогава станал свидетел на среща между Улрике и нейния приятел от детинство. Герхард Бург идвал от гарата, за да посети родителите си. А за същата нощ бил планирал да нанесе онзи удар срещу контрабандистите. Щом ги зърнал двамата, у Франц се разгоряла омраза към Герхард Бург. Той знаеше, че Франц е говорил срещу него пред Улрике.
И докато скрит зад храстите край оградата на ловния парк на замъка ги подслушвал, той забелязал служебната чанта на Бург, която младежът бил оставил настрана. Франц без много труд се добрал до нея и я отворил. Вътре намерил несесер за бръснене с един извънредно остър бръснач. По-късно пред мен той винаги твърдеше, че едва при вида на бръснача му хрумнала мисълта да отстрани чичо си. Пъхнал го в джоба си и пак затворил чантата. После тръгнал за вкъщи… следите ли думите ми, ваша светлост?
Ван Зом отговори само с въздишка, която стигна до слуха на мъжете в тъмното помещение от другата страна на преградата от воал.
— През нощта Франц се вмъкнал при стария господин и хладнокръвно извършил ужасното убийство. Когато съм го видяла да излиза от стаята, изобщо не съм подозирала какво се е случило. Преди това там беше Герхард Бург. Спомняте си. Франц оставил бръснача в стаята като улика срещу него.
Тя млъкна изтощена и Ван Зом я остави една минута, за да се съвземе. После попита:
— А как ще докажете, че вашият… че Франц фон Хелфенщайн точно в онзи час е извършил в стаята убийството?
— И неодушевените предмети говорят! — безсилно промълви тя.
— Неодушевените предмети ли?
— Да, онзи… онзи стоящ часовник на камината!
— Моля ви! Какво означава това?
Госпожа Нора тежко си пое дъх.
— Там имаше стоящ часовник, много ценен часовник. Беше поставен върху камината в стаята на стария Хелфенщайн. Всеки кръгъл час с тъничкия си гласец той изкарваше своята мелодия: „Бъди винаги верен и честен чак до своя гроб студен…“ Когато в онази нощ видях Франц да излиза от стаята на господаря на замъка, тъкмо тогава чух звуците на „Бъди винаги верен и честен…“. Беше точно един часът през нощта. И тогава той прокле часовника…
Отново настъпи тишина. Ван Зом попита кратко:
— Мислите, че той е искал…
— Искал, искал! — избухна болната. — Просто не можеше да понася мелодията на часовника и не желаеше да я слуша, след като го спасихме от пожара в замъка заедно с други ценни предмети. Франц изпадаше в ярост, когато чуеше да се разнасят онези звуци. Аз преместих часовника на камината в моята спалня. Разбира се, беше ми забранено да го навивам и той спря да работи. Франц се страхуваше от него.
— И какво друго се случи на времето?
— На следващата сутрин след убийството той видял, че Улрике и Тифенбах тръгнали заедно към Боровата клисура, промъкнал се подир тях, станал свидетел на разговора между Бург и ротмистър Тифенбах и хладнокръвно застрелял последния с… пушката на Бург, която била облегната на едно дърво. После изчезнал в гъсталака. Вместо да преследва убиеца, Бург започнал да се занимава със застреляния, защото мислел, че е възможно да го спаси, или поне да облекчи страданията му. А пък Франц имал възможност спокойно да изчака развоя на събитията. Дори проницателният Бург не заподозрял него, ами контрабандистите, още повече че до следващия ден не забелязал липсата на бръснача. В противен случай по-навреме щеше да бъде обзет от други съмнения.
— Но откъде знаете всичко, и то с такива подробности?
— О, та да не съм вчерашна? Щом знаех кой е убиецът на господаря на замъка, не беше трудно да се досетя кой е убиецът на Тифенбах. Достатъчно беше да кажа на Франц, че съм го видяла да излиза от стаята на убития. След това той ми се изповяда. Една дума от мен щеше да го погуби, ето защо той купи мълчанието ми, като се ожени за мен.
— И вие допуснахте да бъде осъден един невинен човек? — попита Ван Зом. — Нима мислехте, че от такова отровно семе ще избуи вашето щастие?
