Капитана нареди на четирима от хората си да влязат в стаята, където се съхраняваха скъпоценностите. Изчака и последният от тях да изчезне зад вратата, а после направи знак на останалите четирима.
Антрето, в което се вмъкнаха бързо и безшумно, беше тъмно като в рог. Маскировъчните фенери пръскаха слаба, несигурна светлина, която често мамеше зрението.
— Къде е? — попита Капитана в ухото на Фридрих.
— Ей там зад завесата!
— И така — обърна се Капитана към хората си, десницата му здраво стисна ножа, приготвяйки се за удар, — аз сам ще се заема с онзи пес! Само в случай на нужда ще го нападнете и вие!
Съвсем тихо, на пръсти, той тръгна пред другите и отметна тежката завеса, толкова плътна, че даже ярка светлина не проникваше през нея.
Но веднага се спря на мястото си като закован. Мислеше, че ще влезе в тъмна спалня, а най- неочаквано се озова пред силно осветено помещение. Ръцете му пипнешком затърсиха опора встрани и фенерът заедно с ножа строполиха на пода. Имаше чувството, че леденостудена ръка стисна сърцето му… ръката от мрака…
В стаята точно срещу вратата стоеше писалището на убития господар на замъка Хелфенщайн. И изобщо цялата стая беше същата. Мебелите, картините, както и другото обзавеждане… всичко беше същото. Или по-точно казано — бяха поставени точни копия на предметите, унищожени от пожара в замъка Хелфенщайн. И това бе работа на Ван Зом!
А на всичко отгоре от камината се чуха звънките удари на часовник, отброяващи съответния час и заедно с тях се разнесе песента на стария часовник: „Бъди винаги верен и честен чак до своя гроб студен…!“ Нежните звуци подействаха на престъпника като удари с чук. Преди много години същите звуци прозвучаха в ушите му точно когато извади острия бръснач и червената кръв на стария Хелфенщайн бликна от прерязаното му гърло!
Хиляди пъти оттогава тази мелодия го беше подлудявала. Където и да отидеше, каквото и да правеше, той я чуваше. Против волята му Нора беше запазила този гаден часовник и го беше поставила в стаята си, но той не биваше да бие, не биваше да се разнася песента му. Така беше наредил Франц фон Хелфенщайн.
А ето че сега точно тук го посрещна тъничкият гласец на стария стоящ часовник. Престъпникът не подозираше, че Ван Зом е узнал значението на този часовник от Нора и от Антон и в последния момент се е сдобил с този странен механизъм, като предварително знаеше ролята на неговата мелодия в плана за разобличаване на Капитана.
От гърлото на престъпника се изтръгна задавен вик. Той се олюля. В същия миг силен глас зад него разкъса гробовната тишина.
— Убиец! Франц светкавично се обърна. Пред него стоеше… Герхард Бург!
— Помощ! — изрева Капитана. — Мъртвите възкръсват!
Той размаха ръце във въздуха и тежко се строполи на пода. При падането си престъпникът неволно подритна с крак ножа и оръжието се плъзна по пода далеч в ъгъла на стаята.
Четиримата избрани от него хора, несъмнено най-дръзките смелчаци от цялата банда, се вкамениха от уплаха, като видяха своя предводител да рухва на земята. Не забелязаха, че Фридрих тихичко се измъкна настрани.
— Внимание! — заповеднически се разнесе същият остър глас. — Обърнете се!
Подобно на безволеви марионетки четиримата се подчиниха и се видяха изправени срещу шестима полицаи, сред които беше Фридрих, развързан и с револвер в ръка. Сигурно тези хора безшумно бяха обезвредили поста при входната врата и другия на стълбището.
— Предателство! — извика най-сърцатият от бандитите. — Пронижете ги с ножовете си!
Ала още преди ръцете да успеят да замахнат за удар, пълните с олово палки на полицаите се стовариха върху главите им и след кратко време престъпниците лежаха вързани върху килима.
Вързаха ръцете и краката на изпадналия в безсъзнание Капитан, занесоха го в съседната стая и го оставиха под надзора на един пазач.
Цялата сцена се разигра за не повече от три минути. С няколко кратки манипулации Герхард Бург отново се превърна в княз Ван Зом и заедно с Фридрих и полицаите се отправи към гардеробната, за да сложи край на престъпните деяния на останалата част от бандата.
Докато Капитана и неговите четирима съучастници бяха влезли в работния кабинет на Ван Зом, мислейки го за неговата спалня, останалите четирима ловко бяха отворили големия шкаф със скъпоценностите. С треперещи от алчност ръце те започнаха да вадят книгите и да ги разтварят — нали от Капитана бяха научили тяхната тайна. Но… в тях намериха само дребен чакъл.
— Само камъни! — разочаровано извика един от тях.
— Я млъквай! — сопна му се неговият съсед. — Това е само хитър номер. Онова, което търсим, ще се покаже ей сега. Продължавайте!
В същия миг откъм набеденото за спалня работно помещение на княза се разнесе вик — вярно, беше приглушен от стените и от дебелата плътна завеса, но все пак бе ясно доловим.
— Какво беше това? — стреснато попита един от тях и нададе ухо към вратата.
— Последният признак на живот от устата на княз Ван Зом — небрежно подхвърли друг и затвори още една книга, която също съдържаше най-обикновени камъни. — Сигурно Капитана му е светил маслото.
— Да се надяваме.
Изпълнени от алчност, те продължиха да търсят, но колкото и томове да разтвориха, в никой от тях не откриха друго освен камъчета и пак камъчета.
— Проклет боклук! — изгуби търпение най-припряният от тях. — Да се захващаме с касата! Да не си пилеем повече времето с тези камънаци!
В същия миг в стаята изведнъж стана много светло. Двете врати към коридора и към съседното помещение се отвориха широко и на прага им заплашително пробляснаха оръжията на полицаите — малки, но зловещи пистолети с насочени дула към престъпниците.
— Дръжте ги! — изрева най-близко застаналият до полицаите бандит и с високо вдигнат нож се нахвърли срещу тях.
Тогава се разнесе изстрел. Човекът рухна на земята, улучен точно в челото.
— Горе ръцете! — заповяда острият глас на княза. — Който помръдне, ще бъде застрелян!
С готовия за стрелба револвер в ръка той прекрачи прага.
— Хвърлете ножовете! — продължи князът и запъна спусъка. Чу се как стоманените остриета издрънчаха на пода.
— Ей там, от дясно… един по един излизате напред! Хайде, давай!
— Къде е Капитана? — извика един тип, чиято късо подстригана червеникава коса издаваше наскоро пуснат на свобода или избягал затворник.
— Скоро ще го видиш, рижава главо — гласеше отговорът, — и то здравата вързан. Всъщност би могъл сам да се сетиш, че иначе ние нямаше да сме тук!
— Е, ами тогава — грубо се изсмя рижият и, като кършеше нахакано рамене, се приближи. — Този път ножовете ни не са изцапани с кръв… иначе щях да ви водя заедно с нас на оня свят, проклети копои такива!… Хайде, момчета!
Все още колебаейки се и ръмжейки като вързани на верига песове, останалите пристъпиха напред и се примириха с неизбежната участ. Протегнаха ръце, за да ги вържат, и скоро бяха отведени.
Те се появиха пред дома на Ван Зом щом удари три, а когато от църквата бе отмерена първата четвъртина от следващия час, изнесоха Капитана с вързани ръце и крака от къщата. Докато прислугата сновеше из помещенията на обширната сграда като подплашен орляк кокошки, за да заличи следите от схватката, потънал в дълбок размисъл, Ван Зом стоеше изправен на прозореца в работния си кабинет и гледаше как тъмните силуети изчезват в снежната виелица.
Капитана беше изиграл ролята си за последен път.
Какви ли не мисли минаваха през главата на Ван Зом. Той разтърка чело, като че ли искаше нещо да изтрие, после се върна в стаята. На прага й се появи слугата Фридрих.
— Заповедта е изпълнена! — доложи той по военному. — Четирима души молят да бъдат върнати на детективска служба в родния си град отвъд тези красиви планини!
