Първо чух плътно ръмжащо буботене и след него пронизителен писък, който ми беше ужасяващо познат. Звукът спря рязко и единственото, което се чуваше после, бе отвратителното хрускане и трошене на кости.
Едуард започна тревожно да разтрива раменете ми с една ръка.
— Хайде — каза Джейн и аз погледнах точно когато гърбовете на фигурите със сиви плащове бавно започнаха да се отдалечават от виещия се пушек. Миризмата на тамян отново бе силна — и съвсем прясна.
Сенките със сивите наметала изчезнаха в плътната мъгла.
26. МОРАЛ
Рафтът в банята на Алис бе пълен с хиляди различни козметични продукти и всички с цел разкрасяване на лицето. Тъй като всички в тази къща бяха перфектни, а и едновременно с това кожата им бе непромокаема, можех само да се засмея, че е купила всички тези неща за мен. Загледах се в етикетите и останах като гръмната заради прахосването на пари от страна на Алис.
Внимавах изобщо да не се поглеждам в дългото огледало.
Алис решеше косата ми бавно и ритмично.
— Стига, Алис — казах аз безразлично. — Искам да се върна в Ла Пуш.
Колко ли часа вече чаках Чарли най-накрая да си тръгне от къщата на Били, за да мога да отида да видя Джейкъб? Без да знам дали той диша или не, всяка минута ми се струваше като десет човешки животи. И, ето че когато най-накрая ми бе позволено да отида и да се уверя със собствените си очи, че Джейкъб е жив, времето мина толкова бързо. Мислех, че едва ще мога да дишам, докато Алис се обади на Едуард, която настояваше, че на мен все още ми се спи. А това беше толкова незначително…
— Джейкъб все още е в безсъзнание — отговори Алис. — Карлайл или Едуард ще се обадят, когато той се събуди. Както и да е, трябва да идеш да видиш Чарли. Като е бил при Били е видял, че Карлайл и Едуард са се върнали от къмпинга и сигурно ще заподозре нещо, когато се прибереш у вас.
Вече бях запомнила и затвърдила историята.
— Не ме интересува. Искам да съм там, когато Джейкъб се събуди.
— Сега трябва да помислиш за Чарли. Имаше дълъг ден — съжалявам, знам, че това няма да ти вдигне настроението — но това не означава, че можеш да кръшнеш от отговорностите си — гласът й бе сериозен, почти укорителен. — Сега е по-важно от всякога Чарли да остане в безопасност и в неведение. Първо си изиграй ролята, Бела, и после можеш да правиш каквото искаш. Част от това да си Кълън е да бъдеш педантично отговорен.
Разбира се, тя беше права. И ако не беше поне тази причина — причина, която бе по-силна от всичкия ми страх, болка и вина — Карлайл никога нямаше да е способен да ме убеди да напусна мястото до леглото на Джейкъб, независимо дали той е в безсъзнание или не.
— Отиди си вкъщи — нареди ми Алис. — Говори с Чарли. Разкажи си подробно алибито. Запази го в безопасност.
Изправих се и кръвта ми се отече надолу към краката ми, жилеща като върховете на хиляди игли. Бях седяла на едно място прекалено дълго време.
— Тази рокля ти седи страхотно — изгука Алис.
— Ъ? О, ами, благодаря ти отново за дрехите — промърморих по-скоро само от учтивост, отколкото от истинска благодарност.
— Трябва ти доказателство — каза Алис с очи, разширени невинно. — Какво е едно пътуване с цел пазаруване без нова придобивка? Това е доста ласкателно, щом аз го казвам.
Примигах, неспособна да си спомня в какво ме бе облякла тя. Не можех да отклоня ума си от мислите, които ме притесняваха през няколко секунди, като мушици, които ту се приближават, ту се отдалечават от светлината…
— Джейкъб е добре, Бела — каза Алис, разгадала по замислената ми физиономия. — Няма защо да бързаш. Ако само знаеше каква доза морфин му е дал Карлайл — което не е проблем, защото високата му температура го изгаря доста бързо — щеше да разбереш, че той ще спи още известно време.
Поне не го болеше. Все още не.
— Има ли нещо, за което искаш да поговорим, преди да си тръгнеш? — попита Алис съчувствено. — Би трябвало да си повече от леко травмирана.
Знаех за какво ме питаше. Но имах да питам други въпроси.
— Ще бъда ли такава? — попитах я с унил глас. — Като онова момиче, Бри, от полето?
Имаше много неща, за които трябваше да мисля, но не можех да си я избия от главата — новосъздадената, чиито друг живот сега бе приключил доста внезапно. Лицето й, изкривено от силното жажда за кръвта ми, сякаш се бе отпечатало от вътрешната страна на клепачите ми.
Алис стисна ръката ми.
— Всеки е различен. Но ще си нещо такова, да.
Бях неподвижна, опитвайки се да си представя.
— Този период ще отмине — обеща ми тя.
— След колко време?
Тя сви рамене.
— Няколко години, а може и по-малко. За теб може да е различно. Никога не съм виждала някой да преминава през това, след като предварително е избрал този живот. Сигурно ще е интересно да видим как ще се отрази на теб.
— Интересно — повторих аз.
— Ще те държим далеч от неприятности.
— Знам. Вярвам ви — гласът ми бе монотонен, почти мъртъв.
Челото на Алис се набръчка.
— Ако се тревожиш за Карлайл и Едуард, сигурна съм, че ще се оправят. Мисля, че Сам започва да ни вярва… е, поне на Карлайл. Това е хубаво нещо. Представям си колко напрегната е станала обстановката, когато Карлайл е трябвало да счупи отново фрактурите…
— Моля те, Алис.
— Извинявай.
Поех си дълбоко въздух, за да се успокоя. Джейкъб бе започнал да оздравява прекалено бързо и някои от костите му бяха зараснали неправилно. Той е бил в безсъзнание през това време, но все още ми бе трудно си го помисля.
— Алис, може ли да те попитам нещо? За бъдещето?
Изведнъж тя стана внимателна.
— Знаеш, че не виждам всичко.
— Не точно това исках да попитам всъщност. Но все пак ти виждаш бъдещето ми понякога. Защо е така, как мислиш, щом нищо друго не ми действа? Не ми действа дарбата на Джейн, Едуард или Аро… — изречението ми постепенно се загуби, както и интересът ми. Любопитството ми по този въпрос бе съвсем краткотрайно, силно засенчено от по-притискащи ме емоции.
Както и да е, Алис намери въпроса за много интересен.
— И Джаспър ти действа, Бела — талантът му действа върху теб както на всеки друг. В това е и самата разлика, разбираш ли? Способностите на Джаспър влияят физически. Той наистина те успокоява или развълнува. Това не е илюзия. А аз получавам видения, които са резултатите, не причините или помислите, които са причинили взетото решение. Това е отвъд ума, но не е и илюзия; то е действителност или поне някаква нейна разновидност. Но Джейн, Едуард, Аро и Деметри — тяхната дарба се явява като работеща вътре в ума. Джейн само създава илюзията за болка. Тя не те наранява действително, само те кара да си мислиш така. Разбираш ли, Бела? Вътре в ума си, си в безопасност. Там никой не може да те нарани. Изобщо не е чудно, че Аро бе толкова заинтересован от бъдещите ти възможности.
Тя се вгледа в лицето ми, за да види дали разбирам логиката й. Всъщност, думите й се бяха слели заедно, сричките и звукът им бяха загубили значението си. Не можех да се концентрирам върху казаното.
