Все пак кимнах. Опитвайки се да изглеждам сякаш съм я разбрала.
Но не успях да я заблудя. Тя ме погали по бузата и промърмори:
— Той ще се оправи, Бела. Нямам нужда от видение, за да ти го кажа. Готова ли си за тръгване?
— Само още нещо. Може ли да те попитам още нещо за бъдещето? Не искам подробности, само главното.
— Ще се постарая — отново каза тя колебливо.
— Още ли можеш да видиш, че ставам вампир?
— О, това е лесно. Разбира се, че да.
Кимнах бавно.
Тя разгледа лицето ми с непроницаеми очи.
— Не можеш ли сама да разгадаеш ума си, Бела?
— Мога. Просто исках да съм сигурна.
— Мога да съм сигурна точно колкото си ти, Бела. Знаеш го. Ако променеше намеренията си, това, което виждам, щеше да се промени… или пък да изчезне, в твоя случай.
Въздъхнах.
— Въпреки че това няма да се случи.
Тя ме прегърна.
— Съжалявам. Не мога да ти съчувствам наистина. Първият ми спомен е как видях Джаспър в бъдещето си; винаги съм знаела, че той ще е там, където ме отведе животът ми. Но мога да те разбера някак. Съжалявам, че ти се налага да избираш между две хубави неща.
Отърсих се от ръцете й.
— Не ме съжалявай — имаше хора, които заслужаваха съчувствие. А аз не бях сред тях. А и нямаше никакъв избор за правене — просто трябваше да разбия добро сърце, за да изпълня бъдещето си. — Отивам да се оправя с Чарли.
Върнах се с пикапа вкъщи, където Чарли чакаше подозрително, както бе очаквала Алис.
— Здрасти, Бела. Как беше пазаруването? — поздрави ме той, когато влязох в кухнята.
Ръцете му бяха скръстени пред гърдите му, а погледът му бе върху мен.
— Дълго — казах аз отегчено. — Току-що се върнахме.
Чарли прецени настроението ми.
— Предполагам вече си разбрала за Джейк в такъв случай?
— Да. Останалите от Кълънови се бяха прибрали преди нас. Есме ни каза, че Карлайл и Едуард са го видели.
— Добре ли си?
— Тревожа се за Джейк. Веднага щом направя вечерята, ще отида до Ла Пуш.
— Казах ти, че мотоциклетите са опасни. Надявам се, че това ще те накара да осъзнаеш, че не се шегувам.
Кимнах, докато изваждах продуктите от хладилника. Чарли седна на масата. Изглежда беше в по- разговорливо настроение от обикновено.
— Не мисля, че трябва да се тревожиш прекалено много за Джейк. Всеки, който е способен да кълне така енергично, би се възстановил бързо.
— Джейк е бил буден, когато си го видял? — попитах, завъртайки се, за да го погледна.
— О, да, беше. Трябваше да го чуеш — всъщност, по-добре е, че не си го чула. Мисля, че не е останал човек в Ла Пуш, който да не е могъл да го чуе. Не знам откъде си е набрал такъв речник, но се надявам да не говори така, когато си покрай него.
— Имал е доста добро извинение днес. Как изглеждаше?
— Зле. Приятелите му го носеха. Добре е, че са едри момчета, защото това хлапе си е голямо. Карлайл каза, че десният му крак е счупен, както и дясната му ръка. Почти цялата му дясна страна се е натрошила, когато се е разбил с онзи проклет мотор — Чарли поклати глава. — Ако някога чуя, че отново караш мотор, Бела…
— Няма проблеми, татко. Няма. Наистина ли мислиш, че Джейк е добре?
— Разбира се, Бела, не се тревожи. Беше съвсем на себе си, щом се шегуваше с мен.
— Шегувал се е с теб? — попитах леко шокирана.
— Да, между нападките за нечия майка и напразното споменаване на Господ, каза: „Обзалагам се, че точно сега си щастлив, че тя обича Кълън, а не мен, нали, Чарли?“
Извърнах се отново към хладилника, за да не види лицето ми.
— И нямаше начин да споря. Едуард е по-зрял от Джейкъб, когато става въпрос за безопасността ти, това му го признавам.
— Джейкъб е достатъчно зрял — промърморих защитаващо. — Сигурна съм, че вината за катастрофата не е била негова.
— Странен ден е днес — замисли се Чарли след минута. — Знаеш ли, не вярвам в суеверията или другите подобни глупости, но това беше странно… сякаш Били знаеше, че нещо лошо ще се случи с Джейк. Цяла сутрин беше нервен като пуйка на заколение преди Деня на благодарността. Даже мисля, че не е чул и дума от това, което му казах. И тогава, още по-странното — помниш ли, когато имахме проблеми с онези вълци през февруари и март?
Наведох се, за да извадя тигана за пържене от долапа, като използвах възможно най-дълго времето на това действие, за да крия лицето си.
— Да — промърморих аз.
— Надявам се да нямаме повече такива проблеми. Тази сутрин, докато бяхме навън с лодката, а Били не обръщаше никакво внимание нито на мен, нито на рибата, когато изведнъж чухме вълчо виене, идващо от горите. Звучеше като повече от един вълк и, Боже, беше доста силно. Чуваше се сякаш бяха в самото село. Най-странното бе, че Били обърна лодката и я подкара право към пристанището, все едно го бяха повикали. Дори не ме чу, когато го попитах какво прави.
— Звукът спря преди да спрем на пристанището. Но изведнъж Били се забърза ужасно много да не пропусне мача, въпреки че до него оставаха още няколко часа. Мърмореше някакви безсмислици за по- ранно предаване… на игра на живо? Казвам ти, Бела, беше доста странно.
— Е, той все пак намери някакъв мач, който искал да гледа, но изобщо и не го гледаше. Все беше на телефона, обаждаше се на Сю, Емили и на дядото на приятеля ти Куил. Не можах съвсем да разбера какво го глождеше — той просто говореше с тях, просто обикновени разговори.
— Тогава звукът започна отново много близо до къщата. Никога не бях чувал подобно нещо — чак тръпки ме побиха. Попитах Били, като трябваше да крещя, за да надвикам рева, дали е залагал капани в двора си. Звучеше сякаш животното го боли много.
Потреперих, но Чарли толкова се бе увлякъл в разказването, че не забеляза.
— Разбира се, бях забравил това, защото точно тогава Джейк се прибра. Преди минута виеше вълкът и след секунда не го чувах вече — Джейк кълнеше и заглуши всякакъв звук. Явно белите му дробове са доста по-големи отколкото предполага ръстът му.
Чарли направи пауза за около минута, стоеше със замислено лице.
— Колко странно, че все пак от цялата бъркотия излезе нещо хубаво. Мислех, че няма да преодолеят предразсъдъците си срещу семейство Кълън. Но някой се обади на Карлайл и си личеше, че Били беше благодарен, когато той се появи. Мислех, че е по-добре да заведем Джейк в болница, но Били искаше да го остави у тях и Карлайл се съгласи. Предполагам, че Карлайл знае кое е най-добре в случая. Много благородно от негова страна да разтегне обхвата си на работа така.
— И… — той направи отново пауза, сякаш не искаше съвсем да казва, каквото беше си наумил. Въздъхна и после продължи. — И Едуард беше наистина много… любезен. Изглеждаше разтревожен за Джейкъб точно колкото теб — сякаш това беше брат му, лежащ там. Погледът му… — Чарли поклати глава. — Той е добро момче, Бела.
— Ще се опитам да го запомня. Макар че нищо не обещавам — той ми се ухили.
— Няма да те принуждавам — промърмори той, изтегна краката си и изпъшка.
— Хубаво е да си у дома. Няма да повярваш колко пренаселена става малката къщичка на Били. Седем от приятелите на Джейк се бяха наблъскали в малката входна стаичка — едва можех да дишам. Забелязала
