неестествена поза. Извърнах поглед, борейки се с желанието да запуша уши. Стиснах зъби, надявайки се стомахът ми да издържи. Писъците се усилиха. Опитах да се съсредоточа върху лицето на Едуард, гладко и сдържано, но това пък ме накара да си спомня за момента, когато Едуард бе измъчван от болезнения поглед на Джейн и ми прилоша. Вместо това погледнах към Алис и стоящата до нея Есме. И техните лица не показваха никаква емоция.
И ето че най-накрая настъпи тишина.
— Името ти — повтори Джейн с непреклонен глас.
— Бри — задъха се момичето.
Джейн се усмихна и момичето изпищя отново. Задържах дъха си, докато звукът на болката й утихна.
— Ще ти каже всичко, което искаш да знаеш — каза Едуард през зъби. — Няма нужда да правиш това.
Джейн вдигна глава с внезапен хумор, светещ в погледа й.
— О, знам това — каза му тя, хилейки му се, преди отново да се обърне към младия вампир Бри.
— Бри — каза Джейн отново със студен глас. — Вярно ли е това, което той казва? Бяхте ли двадесет?
Момичето лежеше задъхано на едната си страна, бузата й бе опряна в земята. Тя заговори бързо:
— Деветнадесет или двадесет, може би и повече, не знам! — тя се сви, ужасена, че незнанието й може да й докара още мъчителна болка. — Сара и онзи, чието име не знам, се сбиха по пътя…
— А тази Виктория — тя ли те създаде?
— Не знам — каза тя, свивайки се отново. — Райли никога не споменаваше името й. Не виждах нищо през онази нощ… беше толкова тъмно и болеше… — Бри потрепери. — Той не искаше да мислим за нея. Каза, че мислите ни не били в безопасност…
Очите на Джейн проблеснаха към Едуард и после се върнаха на момичето.
Виктория беше планирала всичко много добре. Ако не беше последвала Едуард, никога нямаше да бъде напълно сигурно, че тя е замесена…
— Разкажи ми за този Райли — каза Джейн. — Защо ви доведе тук?
— Райли ни каза, че тук трябва да унищожим странните жълтооки — измърмори Бри бързо и охотно. — Каза, че щяло да бъде лесно. Каза и че градът бил техен и те идвали да се разправят с нас. Каза, че щом се отървем от тях, всичката кръв тук ще бъде за нас. И ни даде миризмата й. — Бри повдигна едната си ръка и посочи с пръст към мен. — Каза, че така ще знаем, че не сме сбъркали, защото тя ще бъде с тях. Каза и че който пръв я хване, тя ще е за него.
Чух как челюстта на Едуард почти изщрака.
— Изглежда Райли е сгрешил като ви е казал, че ще бъде лесно — отбеляза Джейн.
Бри кимна, изглеждаше облекчена, че разговорът бе поел безболезнена посока. Тя се поизправи и седна внимателно.
— Не знам какво е станало. Разпръснахме се, но другите така и не се върнаха. А Райли ни остави и не се върна да ни помогне, както беше обещал. И после всичко се обърка толкова много и всички бяха на парчета. — Тя потрепери пак. — Бях уплашена. Исках да избягам. Той — тя погледна към Карлайл — каза, че няма да ме наранят, ако спра да се бия.
— Ах, младо момиче, той не е този, който може да ти предложи това — промърмори Джейн като сега гласът й бе странно любезен. — За нарушаването на правилата има последствия.
Бри я зяпна неразбиращо.
Джейн погледна Карлайл.
— Сигурни ли сте, че това са всички? Ами другата половина, която се е отделила?
Лицето на Карлайл бе съвсем гладко, когато той кимна.
— Ние също се разделихме.
Джейн се усмихна половинчато.
— Не мога да отрека, че съм впечатлена — големите сенки зад нея замърмориха в знак на съгласие. — Никога не съм виждала група да устоява така на такова голямо нападение. Знаете ли за какво е било всичко това? Изглежда ми като доста крайно поведение, вземайки предвид начина, по който живеете тук. И защо момичето е било ключът към това? — очите и се спряха неохотно върху мен за един кратък миг.
Потреперих.
— Виктория имаше зъб на Бела — каза й Едуард със студен глас.
Джейн се засмя — звукът беше като леещо се злато, щастлив детски смях.
— Изглежда тя предизвиква доста силни реакции от страна на нашия вид — отбеляза тя, усмихвайки се право към мен с ангелско лице.
Едуард се напрегна. Погледнах към него навреме, за да видя как лицето му се извръща и отново се насочва към Джейн.
— Може ли да не го правиш, моля? — попита той с плътен глас.
Джейн отново се изсмя леко.
— Само проверявам. Както виждаш няма пострадали.
Потреперих, благодарна от дъното на душата си, че малката странна повреда в системата ми, която ме защити от Джейн последния път, когато се срещнахме, все още действаше. Ръката на Едуард се затегна около кръста ми.
— Е, явно не е останало много работа за нас. Странно — каза Джейн с отново завръщаща се апатия в гласа. — Не сме свикнали да се отплащаме незаслужено. Жалко, че изпуснахме битката. Изглежда е била интересна за гледане.
— Да — отговори й Едуард бързо с остър глас. — А бяхте толкова близо. Срамота е, че не пристигнахте само половин час по-рано. Може би тогава щяхте да изпълните намеренията си.
Джейн срещна погледа на Едуард с непоколебими очи.
— Да. Колко жалко, че нещата се случиха така, нали?
Едуард кимна веднъж на себе си, подозренията му се бяха потвърдили.
Джейн отново се обърна към новосъздадената Бри с напълно отегчено лице.
— Феликс? — каза провлачено тя.
— Почакайте — прекъсна Едуард.
Джейн повдигна една вежда, но Едуард гледаше Карлайл, докато говореше с настоятелен глас.
— Ние можем да й обясним правилата. Тя изглежда би искала да се научи. Не е знаела какво е правела.
— Разбира се — отговори Карлайл. — Бихме могли със сигурност да поемем отговорност за Бри.
Изражението на Джейн се раздвояваше от развеселеност и неверие.
— Не правим изключения — рече тя. — И не даваме втори шанс на никого. Това е лошо за репутацията ни. Което ми напомня… — изведнъж очите й отново се бяха втренчили в мен и ангелското й лице се набръчка в усмивка. — Кай ще бъде толкова заинтересован от факта, че още си човек, Бела. Може би ще реши да намине.
— Имаме насрочена дата — каза Алис на Джейн, проговаряйки за пръв път. — Може би ние ще ви посетим след няколко месеца.
Усмивката на Джейн се изпари и тя сви рамене безразлично, без да поглежда към Алис. Тя се извърна отново към Карлайл.
— Беше ми приятно да те срещна, Карлайл — мислех, че Аро преувеличава. Е, до следващата ни среща…
Карлайл кимна, изражението му изглеждаше засегнато.
— Феликс, погрижи се за това — каза Джейн с напълно отегчен глас, кимайки към Бри. — Вече искам да се прибирам вкъщи.
— Не гледай — прошепна Едуард в ухото ми.
Имах доста силно желание да направя това, което ми каза. Бях видяла повече от достатъчно за един ден — повече от достатъчно даже за цял един живот. Стиснах здраво очи и извърнах глава към гърдите на Едуард.
Но все още чувах.
