— Тя се предаде — каза ми той тихо. — Това е нещо, което не бях виждал досега. Само Карлайл би й дал възможност. Джаспър не одобрява това.
Не можех да откъсна поглед от сцената до огъня. Джаспър разтриваше разсеяно лявата си предмишница.
— Джаспър добре ли е? — прошепнах аз.
— Добре е. Отровата му причинява малко болка.
— Ухапан е? — попитах ужасена.
— Опитваше се да бъде навсякъде едновременно. По-точно да се увери, че Алис няма никакви проблеми. — Едуард поклати глава. — Алис няма нужда от ничия помощ.
Алис направи гримаса към своя любим.
— Прекалено покровителствен глупчо.
Изведнъж младата жена извърна глава назад като животно и проплака пискливо.
Джаспър й изръмжа и тя се сви от страх, но пръстите й се вкопаха в земята като клещи, а главата й се заклати напред-назад в силна мъка. Джаспър направи крачка към нея, навеждайки се още по-близо. Едуард се премести с прекалена случайност, така че той застана между мен и момичето. Надзърнах иззад ръката му, за да гледам победеното момиче и Джаспър.
Карлайл беше застанал до Джаспър за части от секундата. Той постави препречващата си ръка върху тази на най-скорошния си син.
— Промени ли решението си, младо момиче? — попита Карлайл спокоен както винаги. — Не искаме да те унищожаваме, но ако не се контролираш ще го направим.
— Как издържате? — простена момичето с висок чист глас. — Искам я! — ярките й кървавочервени ириси се фокусираха върху Едуард, през него и отвъд него до мен и ноктите й се забиха в твърдата почва отново.
— Трябва да издържаш — каза й Карлайл сериозно. — Трябва да упражняваш самоконтрола си. Съвсем възможно е и е единственото нещо, което ще те спаси сега.
Момичето стисна силно главата си с покритите си с мръсотия ръце, като пищеше тихо.
— Не трябва ли да се отдалечим от нея? — прошепнах аз, подръпвайки ръката на Едуард. Когато чу гласа ми, момичето оголи зъби и мъка се изписа по лицето й.
— Трябва да останем тук — промърмори Едуард. — Те идват от северната част на игрището.
Сърцето ми се разтуптя бързо, сякаш досега бях тичала, докато преглеждах набързо полето, но не успях да видя нищо заради плътния слой пушек.
След секунда безплодно претърсване, погледът ми пропълзя обратно към младия женски вампир. Тя все още ме гледаше, трепереща и гърчеща се на всяка секунда.
Зяпнах я като хипнотизирана, чудейки се дали не гледам в някакво огледало, в което се отразяваше бъдещето ми.
Тогава Карлайл и Джаспър започнаха да се приближават към нас. Емет, Розали и Есме, всички се приближиха бързо до мястото, където Едуард стоеше с мен и Алис. Бяхме всички заедно, както бе казал Едуард, и аз бях в сърцевината на събраните вампири, където беше най-безопасно.
Отклоних вниманието си от подивялото момиче, за да потърся приближаващите се чудовища.
Все още нямаше какво да видя. Погледнах към Едуард и видях, че очите му гледат право напред. Опитах се да проследя погледа му, но там беше само пушекът — плътен, мазен дим, виещ се ниско над земята и издигащ се бавно и вълнообразно над тревата.
Издигаше се напред, като беше по-тъмен в средата.
— Хмм — промърмори мъртвешки глас от мъглата. Разпознах безчувствеността веднага.
— Добре дошла, Джейн — гласът на Едуард беше хладен, но учтив.
Тъмните форми се приближиха, отделяйки се от мъглата и добиха по-плътни очертания. Знаех, че Джейн ще бъде най-отпред — най-тъмния плащ, почти черен и същевременно най-малката фигура, висока малко повече от метър. Можех едва-едва да различа ангелските черти на Джейн в сянката на качулката. Четирите фигури със сиви плащове, тромаво движещи се зад нея, също ми бяха някак познати. Бях сигурна, че съм разпознала най-едрия и докато гледах, опитвайки се да потвърдя подозренията си, Феликс вдигна глава. Той остави качулката му да се свлече леко назад, така че да можех да видя как ми намига и ми се усмихва. До мен, Едуард беше неподвижен и напълно контролиран.
Погледът на Джейн мина бавно по светлите лица на Кълънови и се спря на новосъздаденото момиче, коленичило до огъня — то отново държеше главата си с ръце.
— Не разбирам — каза безизразният глас на Джейн, но вече не толкова безразличен като преди малко.
— Тя се предаде — обясни Едуард, отговаряйки на объркването й.
Тъмните очи на Джейн просветнаха срещу лицето му.
— Предала се е?
Феликс и друга фигура от сенките си размениха бързи погледи.
Едуард сви рамене.
— Карлайл й даде шанс.
— Няма шансове за тези, които нарушават правилата — каза Джейн решително.
Тогава заговори Карлайл с кротък глас.
— Това е във ваши ръце. Щом тя бе склонна да спре атаката си срещу нас, според мен нямаше нужда да я унищожаваме. Тя никога не е била уведомена за правилата.
— Това няма значение — настоя Джейн.
— Както вие кажете.
Джейн се вгледа смаяно в Карлайл. Поклати съвсем леко глава и чертите й отново се върнаха към нормален вид.
— Аро се надяваше да се наложи да отидем достатъчно на запад, за да те посетим, Карлайл. Той изпраща поздравите си.
Карлайл кимна.
— Ще бъда благодарен, ако предадеш и моите на него.
— Разбира се — Джейн се усмихна. Лицето й беше почти прекалено хубаво, когато бе така въодушевена. Тя погледна обратно към пушека. — Изглежда сте свършили нашата работа днес… поне голяма част от нея. — Очите й проблеснаха срещу заложницата. — Просто от чисто любопитство, колко бяха? Оставили са доста големи следи от разрушения в Сиатъл.
— Осемнадесет, включително и тази — отвърна Карлайл.
Очите й се разшириха и тя отново погледна към огъня, изглежда преценяваше по размера му. Феликс и другата сянка се спогледаха, но този път по-дълго.
— Осемнадесет? — повтори тя, гласът й звучеше несигурен за пръв път.
— Всичките съвсем млади — каза Карлайл презрително. — И не бяха обучени.
— Всички? — гласът й стана остър. — Тогава кой е създателят им?
— Името й беше Виктория — отговори Едуард без капка емоция в гласа си.
— Беше? — попита Джейн.
Едуард наклони главата си към източната част на гората. Очите на Джейн зашариха нагоре и се фокусираха на нещо далечно. Другият пушек? Не погледнах натам, за да проверя. Джейн гледаше натам за един дълъг момент и после отново разгледа от близо огъня.
— Тази Виктория — и тя ли се включва към тези осемнадесет?
— Да. Тя беше заедно само с още един. Той не беше толкова млад, колкото тази тук, но беше по-стар с около година.
— Двадесет — ахна Джейн. — Кой се разправи със създателя?
— Аз — отговори й Едуард.
Очите на Джейн се присвиха и тя се обърна към момичето до огъня.
— Ти — рече тя с мъртвешки глас по-грубо от преди. — Името ти.
Новосъздадената хвърли на Джейн убийствен поглед и устните й се стиснаха здраво.
Джейн също й се усмихна ангелски.
Писъкът на новосъздаденото момиче беше ужасно остър — тялото й се изви вдървено в изкривена
