Затъмнение

Внимателно изтрих целия параграф с гумичката си и написах отгоре:

Ами Чарли? Тя може да преследва и него.

Едуард клатеше глава преди да съм приключила с писането, очевидно отказваше Чарли да е в някаква опасност. Той протегна ръката си, но игнорирах това и започнах отново.

Не можеш да кажеш, че не си го е мислела, защото ти не си бил тук. Флорида беше лоша идея.

Той взе хартийката изпод ръката ми.

Нямаше да те изпратя там сама. С твоя късмет, дори черната кутия нямаше да оцелее.

Нямах изобщо това пред вид; не си бях и помисляла да отида без него. Имах пред вид, че трябваше да останем тук заедно. Но се отклоних заради отговора му и се намусих леко. Сякаш не можех да прелетя през страната без да разбия самолета. Много смешно.

Добре, нека предположим, че лошият ми късмет беше разбил самолета. Какво точно щеше да направиш по въпроса?

Защо се разбива самолетът?

Сега се опитваше да скрие усмивка.

Пилотите изпаднали в безсъзнание след препиване.

Лесно. Щях да вдигна самолета.

Разбира се. Стиснах устни и опитах отново.

И двата двигателя са изгорели и падаме в смъртоносна спирала надолу.

Щях да изчакам докато се приближим достатъчно до земята, да те хвана здраво, да изритам стената и да скоча. После щях да те върна обратно на мястото на катастрофата и да се препъваме наоколо като най-щастливите оцелели в историята.

Зяпнах го безмълвна.

— Какво? — прошепна той.

Поклатих глава в благоговение.

— Нищо — измънках аз.

Изтрих объркващия разговор и написах още един ред.

Ще ми кажеш следващия път.

Знаех, че ще има следващ път. Нещата щяха да продължат докато някой не загубеше. Едуард ме погледна в очите за един дълъг момент. Зачудих се как ли изглеждаше лицето ми — чувствах го студено, значи кръвта не се беше върнала в бузите ми. Миглите ми бяха още мокри.

Той въздъхна и кимна веднъж.

Благодаря.

Хартийката изчезна изпод ръката ми. Погледнах нагоре, мигайки изненадано, точно когато г-н Бърти минаваше между чиновете ни.

— Това е нещо, което искате да ни споделите ли, г-н Кълън?

Едуард погледна към него невинно и протегна листа хартия от папката си.

— Записките ми? — попита той, звучейки объркан.

Г-н Бърти прегледа набързо записките — без съмнение перфектно резюме на лекцията му — и се отдалечи намръщен.

По-късно, в час по висша математика — единственият ми час без Едуард — чух клюките.

— Залагам на едрия индианец — казваше някой.

Надникнах, и видях Тайлър, Майк, Остин и Бен, допрели глави и потънали в разговора си.

— Да — прошепна Майк. — Видя ли колко едър беше този Джейкъб? Мисля, че ще смачка Кълън. — Майк звучеше доволен от идеята си.

— Не мисля така — не се съгласи Бен. — Има нещо в Едуард. Той винаги е толкова… самоуверен. Мисля, че може да се грижи сам за себе си.

— Аз съм с Бен — съгласи се Тайлър. — Освен това, ако това хлапе разхвърляше Едуард, нали знаете онези големите му братя, щяха да се намесят.

— Бил ли си наскоро в Ла Пуш? — попита Майк. — Лорън и аз ходихме до плажа преди няколко седмици и повярвай ми, приятелите на Джейкъб са също толкова големи колкото е и той.

— Хъх — каза Тайлър. — Жалко, че не се стигна до нищо. Май никога няма да разберем какво щеше да стане.

— На мен не ми се стори да е приключило — каза Остин. — Може би ще разберем.

Майк се ухили. — Някой да е в настроение за залози?

— Десет на Джейкъб — каза Остин веднага.

— Десет на Кълън — добави Тайлър.

— Десет на Едуард — съгласи се Бен.

— Джейкъб — каза Майк.

— Хей, момчета, знаете ли за какво беше всичко това? — зачуди се Остин. — Може да въздейства на шансовете.

— Мога да отгатна — каза Майк и ми хвърли поглед едновременно с Тайлър и Бен.

От израженията им, разбрах, че не са осъзнали, че съм ги чула. Всички погледнаха встрани бързо, разбърквайки листовете на чиновете си.

— Все пак казвам Джейкъб — промърмори Майк изпод носа си.

4. ПРИРОДА

Имах лоша седмица.

Всъщност нищо не се беше променило. Така, значи Виктория не се беше отказала, но дали изобщо съм и сънувала, че това ще се случи? Нейното завръщане само потвърди това, което вече знаех. Нямаше причина за нова паника.

Теоретично. Да не се паникьосвам беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Завършването беше само след няколко седмици и започнах да се чудя дали не е глупаво да стоя и да чакам, безсилна и вкусна, следващото нападение. Изглеждаше прекалено опасно да съм човек — сякаш молех за неприятности. Човек като мен не биваше да бъде човек. Някой с моя късмет би трябвало да е по- малко безпомощен.

Но никой нямаше да ме послуша.

Карлайл каза:

— Ние сме седем, Бела. И с Алис на наша страна, не мисля, че Виктория би ни хванала неподготвени. Мисля, че е важно, за доброто на Чарли, да се придържаме към първоначалния план.

Есме каза:

— Никога няма да позволим да ти се случи нещо лошо, скъпа. Знаеш това. Моля те, не се тревожи. — И