Тя се засмя и кимна.
— До събота. Есме се разбра с Чарли; оставаш с мен за две нощи и утре ще те карам до училище и обратно.
Обърнах лицето си към прозореца, стиснала зъби.
— Съжалявам — каза Алис, без да звучи ни най-малко разкайваща се. — Той ме подкупи.
— Как? — изсъсках през зъби.
— Поршето. Точно като това, което откраднах в Италия. — Тя въздъхна щастливо. — Не е предназначено за каране из Форкс, но ако искаш можем да проверим колко време ще ни отнеме да стигнем оттук до Ел Ей — обзалагам се, че мога да те върна до полунощ.
Поех си дълбоко дъх.
— Мисля, че ще пропусна — въздъхнах, въздържайки потръпването си.
Движехме се, както винаги прекалено бързо, напред по дългата улица. Алис вкара колата в гаража и бързо огледах колите. Големият джип на Емет беше там, заедно с лъскаво яркожълто Порше между него и червеното BMW на Розали.
Алис слезе грациозно от колата и отиде да помилва рушвета си.
— Красива е, нали?
— Прекалено красива — измрънках скептично. — И той ти даде това само за да ме държиш като пленница за два дни?
Алис направи гримаса.
След секунда разбрах какво става и ахнах ужасено.
— Това е за всеки път, когато го няма, нали?
Тя кимна.
Тръшнах вратата и се отправих с тежки стъпки към къщата. Тя затанцува до мен, все така непокаяла се.
— Алис, не мислиш, че това е малко властно? Съвсем мъничко психопатско, може би?
— Не съвсем — подсмръкна тя. — Ти явно не проумяваш колко опасен може да бъде един млад върколак. Особено, когато не мога да ги видя. Едуард няма как да знае дали си в безопасност. Не бъди толкова безразсъдна.
Гласът ми стана киселинен.
— Да, понеже вампирски купон с преспиване е върха на безопасността.
Алис се засмя.
— Ще ти направя педикюр — обеща тя.
Не беше толкова зле, като изключим факта, че ме държаха против волята ми. Есме донесе италианска храна — най-хубавата, чак от Порт Анджелис — а Алис беше се подготвила с всички мои любими филми. Дори Розали беше там, тихо на заден план. Алис наистина настоя за педикюра и се почудих дали не си бе направила списък — може би беше видяла всички тези неща в някой лош ситком.
— До колко късно искаш да стоиш? — попита тя, когато ноктите на краката ми блестяха в кърваво червено. Ентусиазмът й остана недокоснат от настроението ми.
— Не искам да стоя до късно. Утре сме на училище.
Тя се намуси.
— Във всеки случай, къде ще спя? — измерих дивана на око. Беше малко късичък. — Не можеш ли просто да ме държиш под наблюдение в моята къща?
— Какво парти с преспиване би било това? — поклати раздразнено глава Алис. — Ще спиш в стаята на Едуард.
Въздъхнах. Черното му кожено канапе бе по-дълго от това тук. Всъщност, златистият килим в неговата стая вероятно беше достатъчно дебел, че да може да се спи и на пода.
— Мога ли да отида до вкъщи поне да си взема нещата?
Тя се ухили.
— Вече съм се погрижила.
— Позволено ли ми е да ползвам телефона?
— Чарли знае къде си.
— Нямаше да се обадя на Чарли — намръщих се. — Явно имам планове за отлагане.
— О. — Тя го обмисли. — Не съм сигурна.
— Алис! — изхленчих силно. — Хайде, де!
— Добре, де, добре — каза тя, изхвърчайки от стаята. Върна се след по-малко от секунда, телефонът в ръката й. — Той не го е забранил специално… — промърмори на себе си тя, докато ми го подаваше.
Набрах номера на Джейкъб, надявайки се да не тича навън с приятелите си тази вечер. Късметът беше с мен — Джейкъб беше този, който вдигна.
— Ало?
— Здрасти, Джейк, аз съм. — Алис ме наблюдава безизразно за секунда, преди да се обърне и да отиде да седне между Розали и Есме на дивана.
— Здрасти, Бела — каза Джейкъб, изведнъж предпазлив. — Какво става?
— Нищо добро. Излиза, че не мога да дойда в събота.
Беше тихо за минута.
— Тъп кръвопиец — измърмори накрая. — Мислех, че заминава. Не можеш ли да си поживееш докато го няма? Или те заключва в ковчег?
Засмях се.
— Аз не мисля, че е смешно.
— Засмях се, само защото си доста близо — казах му. — Но той ще си е тук в събота, така че няма значение.
— Във Форкс ли ще се храни, тогава? — попита Джейк режещо.
— Не. — Не се оставих да му се издразня. И аз не бях далеч от това, да бъда толкова ядосана, колкото беше той. — Тръгна по-рано.
— О. Ами ела тогава сега — каза той с внезапен ентусиазъм. — Не е толкова късно. Или аз ще дойда да те взема от Чарли.
— Иска ми се. Не съм при Чарли — казах кисело. — Държат ме като затворник.
Замълча докато осъзна какво му казах, после изръмжа.
— Ще дойдем да те вземем — обеща в равен глас, прескачайки автоматично на множествено число.
Гръбнака ми се скова, но отговорих с лек, закачлив тон.
— Изкушаващо. Бях измъчвана — Алис ми лакира ноктите.
— Говоря сериозно.
— Недей. Те просто се опитват да ме опазят.
Той изръмжа отново.
— Знам, че звучи глупаво, но те имат сърца.
— Сърца! — присмя се той.
— Съжалявам за събота — извиних се аз. — Трябва да нападам леглото — канапето, поправих се мислено — но ще ти звънна пак скоро.
— Сигурна ли си, че ще ти позволят? — попита той с унищожителен тон.
— Не съвсем — въздъхнах. — Лека нощ, Джейк.
— Ще се видим.
Алис бе внезапно до мен, протегнала ръка за телефона, но аз вече набирах. Тя видя номера.
— Не мисля, че телефона му ще е в него — каза тя.
— Ще му оставя съобщение.
Телефонът иззвъня четири пъти, последва пиукане. Нямаше поздрав.
— Загазил си — казах бавно, подчертавайки всяка дума. — Много си загазил. Подивелите гризлита ще ти се сторят кротки в сравнение с това, което те чака вкъщи.
Затворих телефона и го поставих в чакащата й ръка.
— Приключих.
