— Какво? Това беше шега.
— О! — той погледна настрани.
Чаках го да заговори отново, но той изглеждаше загубен в мислите си.
— Имало ли е караница? — попитах.
Джейкъб се подсмихна:
— Бях забравил какво е да няма някой, който да знае всичко през цялото време. Да имам тихо, лично място в главата си.
Вървяхме тихо по каменния плаж няколко минути.
— Е, какво е? — попитах накрая. — Това, което всички в главата ти вече знаят?
Той се поколеба за момент, сякаш не беше сигурен колко трябва да ми каже. След това въздъхна и каза:
— Куил „отпечата“. Станаха трима. Останалите започваме да се тревожим. Може би е по често срещано, отколкото историите казват. — Той се намръщи и се обърна, за да ме огледа. Втренчи се в очите ми, без да говори, а веждите му бяха образували бразда, заради концентрацията.
— Какво зяпаш? — попитах уверено.
— Нищо — въздъхна той.
Джейкъб започна да върви отново. Без умисъл, той се пресегна и ме хвана за ръката. Крачехме бавно по плажа.
Помислих си как ли изглеждаме, разхождайки се хванати за ръка по плажа — като двойка, със сигурност. Замислих се дали да протестирам. Но това беше начинът, по който винаги е било с Джейкъб… нямах причина да се притеснявам за това сега.
— Защо „отпечатването“ на Куил е предизвикало такава караница? — попитах, защото не изглеждаше, че той ще продължи да разказва. — Защото е най-новият ли?
— Това няма никакво значение.
— Тогава какъв е проблемът?
— Това е друга част от легендите. Чудя се, кога ли ще спрем да се изненадваме, че са истина? — промърмори той на себе си.
— Ще ми кажеш ли? Или трябва да гадая?
— Никога няма да познаеш. Виждаш ли, Куил не се е мотал много с нас, знаеш, само от скоро. Затова и не е бил в къщата на Емили много…
— Куил също е отпечатал Емили? — ахнах.
— Не! Казах ти да не гадаеш. На гости на Емили били двете й племенници… и Куил срещна Клер.
Той не продължи. Обмислих казаното за момент:
— Емили не иска племенницата й да е с върколак? Това е малко лицемерно — отбелязах аз.
Но разбирах защо, от всички хора, тя ще се чувства така. Спомних си отново за дългите белези, които обезобразяваха лицето й и стигаха до края на лявата й ръка. Сам беше загубил контрол само веднъж, когато беше стоял близо до нея. Веднъж, но достатъчно. Бях виждала болката в очите на Сам, когато гледаше какво и бе сторил. Разбирах защо Емили иска да предпази племенницата си от това.
— Моля те, ще престанеш ли да отгатваш? Далеч си от истината. Емили не възразява, но е малко рано.
— Какви имаш предвид под „рано“?
Джейкъб ме прецени с присвити очи:
— Опитай се да не си предубедена, о’кей?
Кимнах нетърпеливо.
— Клер е на две — каза Джейк.
Заваля дъжд. Замигах яростно, когато капките започнаха да обсипват лицето ми. Джейкъб чакаше тихо. Той не носеше яке (както обикновено); дъждът изпръска черната му тениска и остави тъмни петна по нея. Капките се стичаха през неговата рунтава коса. Лицето му не показваше емоции, докато гледаше моето.
— Куил… е отпечатал… две годишна? — най-накрая успях да изрека.
— Случва се — сви рамене той. Наведе се, за да вземе друг камък и го запрати до залива. — Или поне така казват историите.
— Но тя е бебе — започнах да протестирам аз.
Той ме погледна с тъмна развеселеност.
— Куил няма да остарее — припомни ми той, с язвителен тон. — Просто ще трябва да почака няколко десетилетия.
— Аз… не знам какво да кажа.
Опитвах се усилено да не съм критична, но наистина бях ужасена. Досега нищо около върколаците не ме беше тревожило, откакто разбрах, че не са виновни за убийствата, в които ги подозирах.
— Ти си правиш заключения — обвини ме той. — Мога да го видя по лицето ти.
— Съжалявам — промълвих. — Но звучи наистина зловещо.
— Не е така. Разбираш го грешно — Джейкъб защити приятеля си, изведнъж разгорещен. — Виждал съм го в очите му. Няма нищо романтично в това — не и за Куил. Поне не сега — той си пое дълбоко въздух. — Толкова е трудно да се опише. Не е като любов от пръв поглед, наистина. По скоро е като… кръжене. Когато я видиш, изведнъж сякаш не е Земята тази, която те държи тук. Тя те държи. И нищо не е по-важно от нея. И ще направиш всичко за нея, ще бъдеш всичко за нея. Ставаш това, от което тя се нуждае, без значение какво — защитник, любовник, приятел или брат. Куил ще е най-добрия, най-милия голям брат, който някое дете е имало. Няма пеленаче на земята, което ще бъде по-добре защитено от това малко момиче. Когато порасне и се нуждае от приятел, той ще е по-разбиращ, верен и надежден от всеки друг, когото тя познава. А след това, когато е достатъчно голяма, те ще бъдат щастливи колкото Емили и Сам — странна, горчива нотка премина през гласа му накрая, когато спомена Сам.
— Клер няма ли избор?
— Разбира се, че има. Но защо да не избере него накрая? Той ще бъде нейната половинка — сякаш е проектирам само и единствено за нея.
Вървяхме тихо за момент, докато аз се поспрях, за да хвърля камък към океана. Той падна на плажа, на няколко метра от нас. Джейкъб ми се изсмя.
— Не може всички да бъдем откачено силни — измъмрих аз.
Той въздъхна.
— Мислиш ли, че ще стане и с теб? — попитах тихо.
Отговорът му беше бърз, а гласът — безизразен:
— Никога.
— Това е нещо, което не можеш да контролираш, нали?
Той помълча за няколко минути. Несъзнателно и двамата вървяхме бавно, почти не се движехме:
— Не би трябвало да мога — призна си той — Но трябва да я видиш — онзи, която е отредена за теб.
— И си мислиш, че понеже не си я видял, тя не съществува? — попитах скептично. — Джейкъб, ти не си видял много от света, по-малко от мен дори.
— Не, не съм — каза с тих глас. Погледна ме в лицето с пронизващи очи. — Но никога няма да видя друга, Бела. Виждам само теб. Дори когато затворя очи и се опитам да видя нещо друго. Питай Куил и Ембри — това ги подлудява.
Склоних очи към камъните. Вече не вървяхме. Единственият шум идваше от вълните, които се разбиваха в брега. Не чувах дъжда от техния рев.
— По-добре ще е да си ходя — прошепнах.
— Не! — запротестира той, изненадан от това решение.
Погледнах отново нагоре към него и очите му сега бяха тревожни:
— Свободна си през целия ден, нали? Кръвопиецът няма да се е прибрал още.
Изгледах го свирепо.
— Не исках да обиждам — каза той бързо.
— Да, имам целия ден. Но, Джейк…
