на Таха Аки.
Огънят изстреля искри към небето, те трепереха и танцуваха, правейки форми, които бяха почти неразгадаеми.
— А твоята шоколадова кожа отразява какво? — Сам прошепна в отговор към Куил. — Колко си сладък?
Били игнорира техните подигравки.
— Някои от синовете станали войни с Таха Аки и те не остарявали. Други, които не харесвали преобразяването, отказали да се присъединят към групата хора-вълци. Те започнали да остаряват отново и племето открило, че хората-вълци можели да станат стари само ако се откажат от техния дух на вълци. Таха Аки беше живял колкото са живеят трима души. Той се беше оженил за трети път след смъртта на първите си две жени и открил в нея своята истинска духовна съпруга. Въпреки че обичал и другите, това било нещо друго. Той решил да се откаже от своя вълчи дух, така че да умре заедно с нея.
— Ето как магията е дошла при нас, но това не е краят на историята…
Той погледна към стария Куил Атеара, който се намести в стола си, изправяйки своите слаби рамене. Били отпи от една бутилка с вода и изтри челото си. Писалката на Емили не се поколеба и за миг, докато тя пишеше упорито на хартията.
— Това беше историята за духовете-воини — Започна Стария Куил със слаб глас тенор. — А това е историята за жертвата на третата жена.
— Много години след като Таха Аки се бил отказал от своя вълчи дух, когато бил вече стар човек, проблемите започнали от север с Макаа. Няколко млади жени от тяхното племе били изчезнали и те обвинили съседното племе-вълци, които подозирали и от които се страхували. Вълкът-човек можел още да чете всички мисли на останалите докато са във форма на вълк, точно както предшествениците им докато са в човешките тела с техния дух. Те знаели, че никой от тях не е виновен. Таха Аки се опитал да успокои вожда на Макаа, но страхът бил прекалено голям. Таха Аки не искал да има война от негова страна. Той не беше вече войнът, който води хората си. Той заръчал на най-големия си син-вълк, Таха Уи, да намери истинския виновник преди враждебността да започне.
— Таха Уи повел в групата си други пет вълка, търсейки през планината, гледайки за каквато и да е улика от изчезналите от Макаа. Те преминали през неща, каквито никога досега не били срещали — странен, сладък мирис в горите, който изгарял до болка носовете им.
Свих се малко по-близко до страната на Джейкъб и видях ъгълчето на устата му да трепва в лека усмивка и той обви ръката си около мен като ме притисна към себе си.
— Те не знаели какво създание би могло да оставя такъв мирис, но го последвали — продължи Стария Куил. Неговият треперещ глас нямаше величие, както гласа на Били, но имаше странна, яростна нотка на настойчивост в него. Пулсът ми скочи като думите му се забързаха.
— Те открили слаби следи от човешки мирис и човешка кръв по следите. Били сигурни, че това бил врага, който търсели.
— Пътуването им ги отвело доста на север, така че Таха Уи изпратил половината група от по-млади да се върнат до пристанището и да докладват на Таха Аки.
— Таха Уи и двамата му братя не се завърнали.
— По-младите братя търсили по-големите си братя, но намерили само тишина. Таха Аки скърбял за синовете си. Той искал да отмъсти за смъртта на синовете си, но бил стар. Той посетил вожда на Макаа в траурните си дрехи и му казал всичко, което се било случило. Вожда Макаа вярвал на скръбта му и напрежението между племената свършило.
— Година по-късно, две девойки на Макаа изчезнали от домовете си в една и съща нощ. Хората от Макаа повикали Килайетските вълци веднага, които намерили същата сладка воня, разнасяща се през цялото село Макаа. Вълците отишли да търсят отново.
— Само един се завърнал. Бил Яха Ута, най-големият син на Таха Аки и третата му жена, и най-младият в групата. Той бил донесъл нещо със себе си, което никога не било виждано до този ден от Килайетите — странен, студен каменен труп, който той носел на парчета.
Всички, които били от кръвта на Таха Аки, дори и тези, които никога не са били вълци, можели да помиришат острата миризма на мъртвото създание. Това бил врага на Макаа.
— Яха Ута описал това, което било станало; той и неговите братя открили създанието, което приличало на човек, но било твърдо като гранитен камък, с двете дъщери от Макаа. Едното момиче било вече мъртво, бяло и безкръвно на земята. Другото било в ръцете на създанието, допряло уста в гърлото й. Тя можела да е още жива, когато те наближили до неприятната сцена, но създанието бързо захапало шията й и захвърлило безжизненото й тяло на земята. Белите му устни били покрити с кръвта й и очите му пламтели в червено.
— Яха Ута описал голямата сила и бързината на това създание. Един от неговите братя, който подценил тази сила, бързо се превърнал в жертва. Тази твар го разкъсала на парчета като парцалена кукла. Яха Ута и другите му братя били по-внимателни. Те нападнали заедно създанието от двете му страни и били по-бързи от него. Осъзнали, че са достигнали до предела на тяхната вълча сила и бързина, а това никога преди не се било случвало. Създанието било твърдо като камък и студено като лед. Осъзнали, че само зъбите им могат да го унищожат. Започнали да откъсват малки парчета от плътта му, докато то се борело с тях.
— Но създанието бързо разбрало какво целят и започнало да отвръща на техните нападения. Успяло да хване брата на Яха Ута. Яха Ута видял, че гърлото на създанието не е защитено и го нападнал. Впивайки зъбите си, той откъснал главата на създанието, чийто ръце обаче продължили да осакатяват брат му. Яха Ута разкъсал създанието на неразпознаваеми парчета в отчаян опит да спаси брат си. Не успял, но в края на краищата създанието било унищожено. Или поне така си мислели. Яха Ута положил вонящите останки, за да бъдат разгледани от старейшините. Една откъсната длан лежала близо до парче от твърдата ръка на това създание. Двете парчета се докоснали, когато старейшините ги побутнали с пръчка и дланта се протегнала към ръката, опитвайки се да се съедини. Ужасени, старейшините подпалили останките. Огромен облак от задушаващ зловонен дим замърсил въздуха. Когато не останало нищо освен пепел, те я насипали в много малки торбички и ги разпръснали на длъж и шир. Някои в океана, други в скалните пещери. Таха Аки окачил една торбичка на врата си, за да бъде предупреден, ако създанието отново се опита да стане едно цяло.
Стария Куил замълча и погледна Били. Били издърпа една кожена връв, която висеше на врата му. Накрая на тази връв имаше една малка торбичка почерняла от времето. Няколко човека възкликнаха. Може би и аз бях една от тях.
— Те го нарекоха Студеният, Кръвопиецът и живееха в страх, че не е бил единствен. Имали само един вълк защитник — младият Яха Ута.
— Не трябвало да чакат дълго. Създанието имало спътник, друг кръвопиец, който дошъл при Килайетите, търсейки отмъщение.
— Историите разказват, че Студената Жена била най-красивото нещо, което човешките очи някога били виждали. Тя изглеждала като богиня на зората, когато влязла в селото онази утрин; слънцето блестяло и се отразявало от бялата й кожа и пламтяло в златистата й коса, която стигала до коленете й. Лицето й било с моминска красота, а черните й очи блестели на бледото й лице. Някои паднали на колене, за да я боготворят.
— Тя попитала нещо с висок пронизителен глас на език, който никой не бил чувал. Хората били озадачени и не знаели какво да й отговорят. Нямало от кръвта на Таха Аки сред хората, които я видели, с изключение на едно малко момченце. То се вкопчило в майка си, пищейки, че от миризмата го боли носа. Един от старейшините, който бил на път за съвета, чул момченцето и осъзнал какво е дошло сред тях. Той изкрещял на хората да бягат. Тя го убила първи.
— Имало двадесет човека свидетели на пристигането на Студената Жена. Двама оцелели, само защото тя се разсеяла от кръвта и спряла да засити жаждата си. Те изтичали при Таха Аки, който бил в съвета заедно с другите старейшини, синовете си и третата си жена.
— Яха Ута се превърнал в своя дух-вълк веднага щом чул какво става и потеглил сам да унищожи пиещото кръв създание. Таха Аки, третата му съпруга и старейшините го последвали.
— Отначало те не могли да намерят тази твар, а само следи от нея. Навсякъде имало смазани тела, някои с напълно източена кръв — разпилени по целия път, откъдето тя била дошла. Тогава те чули писъци и
