— Ще трябва да побързаме.
Никога не бях виждала вроденото спокойствие на Карлайл да се разклаща. Той взе телефона и пристъпи към прозореца. Той набра номер, постави телефона до ухото си и постави другата си ръка на стъклото. Той гледаше навън към мъгливата сутрин с болезнено и противоречиво изражение.
Едуард ме хвана за ръка и ме придърпа към бялото двуместно канапе. Седнах до него, гледайки лицето му, докато той гледаше това на Карлайл.
Гласът на Карлайл бе нисък и бърз, трудно се чуваше. Чух го да поздравява Таня и после разказа бързо ситуацията, прекалено бързо за мен, за да разбера много, макар че можех да кажа, че вампирите от Аляска не бяха неосведомени за случващото се в Сиатъл.
Тогава нещо се промени в гласа на Карлайл.
— О — каза той с остра изненада. — Не знаехме… че Ирина се чувства така.
Едуард простена до мен и затвори очи.
— По дяволите. Дано Лорън гние в Ада, където му е мястото.
— Лорън? — прошепнах аз, като кръвта се отдръпна от лицето ми, но Едуард не отговори, беше съсредоточен върху мислите на Карлайл.
Случайната ми кратка среща с Лорън, рано тази пролет, не беше нещо, което бе избледняло или изчезнало от ума ми. Все още помнех всяка дума, която ми каза, преди Джейкъб и глутницата му да ни бяха прекъснали.
Всъщност дойдох тук, за да й направя услуга…
Виктория. Лорън беше първият й ход — тя го беше изпратила да наблюдава, да види колко трудно би било да ме хване. Но той не оцеля след хватката с вълците, за да докладва.
Макар че беше запазил старите си връзки с Виктория след смъртта на Джеймс, той бе създал нови връзки и нови приятелства. Той беше отишъл да живее със семейството на Таня в Аляска — Таня, ягодовата блондинка — най-близките приятели, които Кълънови имаха на света, всъщност продължение на семейството. Лорън беше с тях почти година преди да умре.
Карлайл все още говореше, гласът му бе леко умолителен. Убедителен, но остър. После остротата бързо надделя над убедителността.
— Не става въпрос за това — каза Карлайл със суров глас. — Ние имаме мирен договор. Те не са го нарушили, и ние няма да го нарушим. Съжалявам да чуя това… Разбира се. Просто ще трябва да се справим сами.
Карлайл затръшна телефона без да чака отговор. Той продължаваше да гледа мъглата.
— Какъв е проблемът? — промърмори Емет на Едуард.
— Ирина се е замесила повече с приятеля ни Лорън, отколкото знаехме. Тя е ядосана на вълците, защото са го унищожили, за да спасят Бела. Тя иска… — той се спря, поглеждайки надолу към мен.
— Продължавай — казах аз равно, колкото можах.
Очите му се напрегнаха.
— Тя иска да отмъсти. Да унищожи глутницата. Те биха ни помогнали в замяна на разрешението ни.
— Не! — ахнах аз.
— Не се безпокой — каза ми той с равен глас. — Карлайл никога не би се съгласил. — Той се поколеба и после въздъхна. — Нито пък аз. Лорън си го е заслужил — това беше почти ръмжене — и все още съм длъжник на вълците за това.
— Това не е добре — каза Джаспър. — Това е прекалено равна битка. Можем да сме по-добри в уменията, но не сме повече. Можем да спечелим, но на каква цена? — напрегнатите му очи светнаха към лицето на Алис и после настрани.
Искаше ми се да изкрещя силно, когато проумях какво казваше Джаспър.
Щяхме да спечелим, но щяхме и да загубим. Някои нямаше да оцелеят.
Погледнах в стаята лицата им — Джаспър, Алис, Емет, Розали, Есме, Карлайл…
Едуард — лицата на моето семейство.
14. ИЗЯВЛЕНИЕ
— Не може да си сериозна! — казах в сряда следобед. — Ти напълно си полудяла!
— Говори каквото си искаш за мен! Партито ще се състои!
Взирах се в Алис, очите ми бяха пълни с безверие, сякаш щяха да изскочат и да паднат на обедната ми табла.
— О, успокой се, Бела! Няма причина защо да не го преживееш! Освен това, поканите са вече изпратени!
— Но… ти… аз… лудост! — казах объркано.
— Ти вече си ми купила подарък — напомни ми тя — Не трябва да правиш нищо освен да се появиш!
Направих усилие, за да се успокоя.
— След всичко, което се случва в момента, партито не е уместно.
— Завършването е най-важно в момента, а партито е толкова подходящо, че не може без него!
— Алис!!!
Алис въздъхна и се опита да бъде сериозна.
— Има няколко неща, които трябва да си дойдат на мястото, а това ще отнеме малко време. Докато седим тук, чакайки, можем да отпразнуваме хубавите неща. Ти единствено ще завършиш гимназия — за първи път — веднъж. Не можеш да си човек отново, Бела. Това се случва веднъж в живота.
Едуард, следейки тихо нашия разговор, хвърли предупредителен поглед на Алис. Тя му се изплези. Тя беше права — нейния мек глас никога нямаше да изкара разговора от ресторанта. И никой нямаше да разбере смисъла на думите й в никакъв случай.
— Кои неща трябва да оправим? — попитах аз, отказвайки да стоя настрана.
Едуард отговори тихо.
— Джаспър мисли, че може да използваме малко помощ. Семейството на Таня не е единствения избор, който имаме. Карлайл се опитва да се свърже с някой стари приятели, а Джаспър търси Питър и Шарлот. Той се колебае дали да не говори с Мария, но никой не иска да намесва южняците!
Алис потръпна незабележимо.
— Не би трябвало да е толкова трудно да ги убедим да помогнат — продължи той. — Никой не иска посещение от Италия.
— Но тези приятели — те няма да бъдат… вегетарианци, нали? — Използвах неискрения псевдоним на Кълън за тях самите.
— Не — Едуард отговори безизразно.
— Тук? Във Форкс?
— Те са приятели — увери ме Алис. — Всичко ще бъде наред. Не се притеснявай. А след това, Джаспър ще трябва да ни научи на няколко курса за новородено елиминиране.
Очите на Едуард оживиха и кратка усмивка се появи на лицето му. Изведнъж се почувствах сякаш стомаха ми беше пълен с малки остри късчета лед.
— Кога ще тръгнеш? — попитах с празен глас. Не можех да понеса това — идеята, че някой може и да не се върне. Ами ако беше Емет — толкова смел и неразумен, че никога не е бил ни най-малко предпазлив? Или Есме — толкова нежна и майчински настроена, че не можех да си я представя да се бие? Или Алис, толкова малка и чуплива? Или… но не можех дори и да си помисля името, обмисляйки възможността.
— След седмица. Това трябва да ни даде малко време — каза Едуард небрежно.
Ледените късчета в стомаха ми се завъртяха. Изведнъж започна да ми се повдига.
— Изглеждаш пребледняла, Бела! — коментира Алис.
— Всичко ще бъде наред, Бела. Повярвай ми! — Едуард ме прегърна и ме придърпа към него.
Разбира се, си казах. Вярвай му. Той не беше човека, който щеше да седи отстрани и да се чуди дали причината за съществуването му щеше да се върне или не.
И изведнъж ми просветна. Може би не трябваше да седя отстрани. Една седмица беше достатъчна.
