След това въздъхнах и слязох от плота, защото не можех да го отлагам повече. Трябваше да уча, да уча усърдно. За щастие имах Едуард, а той беше отличен учител — понеже знаеше абсолютно всичко. Разбрах, че най-големия ми проблем ще бъде концентрирането върху тестовете. Ако не внимавах, щях да умра, пишейки есето си по история, насред вампирските войни от Юга.
Взех почивка, за да се обадя на Джейкъб. Едуард изглеждаше толкова спокоен, колкото и когато говорех с Рене. Той отново си играеше с косата ми.
Въпреки че беше след обяд, обаждането ми събуди Джейкъб, и от началото беше нацупен. Той се развесели, когато го попитах дали мога да намина утре. Килайетското училище беше затворено през лятото, за това ми каза да отида, колкото се може по-рано. Бях доволна, че имам опция, освен да бъда под надзор. Имаше малко повече достойнство в това да прекарам деня с Джейкъб.
Част от това достойнство се изгуби, когато Едуард продължи да настоява да ме изпрати на границата като дете, което е дадено на попечители.
— Та, как мислиш, че се справи на изпита? — попита Едуард по пътя, опитвайки се да започне някакъв разговор.
— Историята беше лесна, но не съм сигурна за математиката. Изглеждаше, че има смисъл, което означава, че съм се провалила!
Той се изсмя.
— Убеден съм, че си се справила добре. Или, ако наистина се притесняваш, мога да подкупя г-н Варбър да ти пише отличен.
— Благодаря, но не мерси.
Той се засмя отново, но изведнъж спря, когато завихме и видяхме червена кола. Той се намръщи в съсредоточаване, а след това, докато паркираше колата, въздъхна.
— Какво не е наред?
— Нищо! — той поклати глава. Очите му бяха свити, докато се взираше през предното стъкло на колата пред нас. Виждала съм този поглед и преди.
— Няма да изслушаш Джейкъб, нали?
— Не е лесно да игнорираш някого, който само крещи!
— О! — помислих си за секунда. — Защо крещи?
— Напълно съм убеден, че той сам ще го спомене — каза Едуард с кисел тон.
Щях да го притисна, но тогава Джейкъб натисна клаксона — два бързи нетърпеливи сигнала.
— Това е невъзпитано! — Едуард промърмори.
— Това е Джейкъб! — въздъхнах и побързах преди Джейкъб да направи нещо, което да ядоса Едуард. Помахах на Едуард преди да се кача във Фолксфагена, от такова разстояние, изглеждаше все едно той е наистина разстроен от случката с клаксона… или каквото и да си мислеше Джейкъб. Но очите ми бяха слаби и бяха склонни да си правят грешни изводи.
Исках Едуард да дойде с мен. Исках да накарам и двамата да излязат от колите си и да си стиснат ръце като приятели — да бъдат повече Едуард и Джейкъб, отколкото вампир и върколак. Сякаш имах тези два отблъскващи се магнита в ръцете си и ги държах заедно, опитвайки се да накарам природата да се промени…
Въздъхнах и се качих в колата на Джейкъб.
— Здрасти, Бела! — тонът на Джейк беше весел, но гласът му беше дрезгав. Проучих лицето му, докато пътувахме надолу, той караше по-бързо от мен, но по-бавно от Едуард, по пътя за Ла Пуш.
Джейкъб изглеждаше различен, дори болен. Клепачите му се спуснаха, а лицето му беше измъчено. Неговата рошава коса, разпиляна на всички страни, беше до брадичката му на някои места.
— Добре ли си, Джейк?
— Просто съм уморен — успя да произнесе преди да се появи огромно прозяване. — Какво искаш да правиш днес?
Погледнах го за момент.
— Нека се помотаем у вас за сега! — предложих. Не изглеждаше способен на повече от това. — Можем да покараме моторите по-късно.
— Да, разбира се — той каза, прозявайки се отново.
Къщата на Джейкъб беше празна и това ми се стори странно. Осъзнах, че съм мислела Били за незаменима част от къщата.
— Къде е баща ти?
— При Клиъруотър. Той често ходи там, откакто Хари почина. Сю се чувства самотна.
Джейкъб седна на старото канапе, което беше голямо колкото любовно кресло, и се сблъска от към края, за да ми направи место.
— О! Това е хубаво! Горката Сю!
— Да, тя има малко проблеми… — Джейкъб се поколеба — … с децата си.
— Разбира се, сигурно не им е лесно на Сет и Лея да загубят баща си.
— Аха — съгласи се той, изгубен в мислите си. Той вдигна дистанционното и пусна телевизора без да мисли, след това се прозя.
— Какво ти има, Джейк? Изглеждаш като зомби!
— Спах два часа тази нощ и четири миналата! — той бавно изпъна ръце и чух как ставите му изпукаха, когато се изпъна. Джейкъб постави ръката си на облегалката зад мен и свлече главата си назад срещу стената. — Изморен съм.
— Защо не спиш?
Той направи физиономия.
— Сам напоследък е малко труден. Той не вярва на твоите кръвопийци. Последните две седмици тичам двойно повече и никой не ме е докоснал, но той все още не вярва. Така че за сега съм сам.
— Двойно повече? И това защото се опитваш да ме наблюдаваш? Джейк, това не е добре! Трябва да поспиш! Аз ще се оправя!
— Не е голяма работа! — очите му внезапно станаха по-бдителни. — Хей, разбра ли кой е бил в стаята ти? Има ли нещо ново?
Игнорирах втория въпрос.
— Не, не открихме нищо за моя посетител.
— Тогава ще бъда наоколо. — Той отговори и очите му се затвориха леко.
— Джейк… — започнах да хленча!
— Хей, това е най-малкото, което мога да направя — предложих ти вечна служба, помниш ли? Сега съм ти роб до живот.
— Не искам роб! — очите му не се отвориха.
— Какво искаш, Бела?
— Искам моя приятел Джейкъб — и не го искам наполовина мъртъв, наранявайки се в някакъв погрешен опит…
Той ме прекъсна:
— Погледни го от тази страна — надявам се да мога да проследя вампир, който да ми е позволено да убия, става ли?
Не отговорих. Той ме погледна, очаквайки реакцията ми.
— Шегувам се, Бела!
Взирах се в телевизора.
— Та, някакви по-специални планове за следващата седмица? Ти се дипломираш! Уоу! Това е яко! — неговия глас се изравни, а лицето му, вече измъчено, погледна надолу неопитомено, когато очите му се затвориха отново — този път не от изтощение, а от отричане. Осъзнах, че дипломирането все още имаше ужасно значение за него, макар че моите намерения вече бяха разрушени.
— Никакви специални планове — казах внимателно, надявайки се да чуе несигурността в гласа ми без повече детайлни обяснения. Не исках да се сещам за това сега. Първо, той не изглеждаше настроен за никакви задълбочени разкази. Второ, знаех, че може да разчете повече в моето безпокойство.
— Ами, трябва да ида на парти по случай завършването. Моето! — направих ужасен звук. — Алис обича партитата, и тя е поканила целия град у тях в нощта на завършването. Ще бъде ужасно.
