— Сара Уулкът.
— Искам я — заяви просто Калид.
В отговор султанът само се усмихна.
— Видя ли го? Беше изплезил език като куче! О, заслужаваше си да го видя така! Великият шах Калид — омагьосан от една жена! Заслепен! Сега мога да умра щастлива.
— За какво говориш? — Сара бе раздразнена, все още се чувстваше унизена от срещата.
Бе легнала на дивана в стаята на принцесата, главата й почиваше на сатенена възглавница.
— Казвам, че той е заслепен от теб! — отвърна Роксалена, като продължаваше да се усмихва. — Ако баща ми не се беше отегчил, Калид сигурно щеше да те накара да се съблечеш изцяло, за да може да се наслади на гледката.
— Това нямаше да мине без борба — отвърна сериозно Сара, като нагласи по-удобно възглавницата под главата си и въздъхна.
Роксалена избухна в смях. Очевидно беше, че страшно се забавлява.
— Винаги съм знаела, че някой ден и той ще си намери майстора…
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че ще се появи жена, която ще смъкне маската му на безразличие и ще го накара…
Сара зачака нетърпеливо.
— Да се поизпоти малко — заключи Роксалена. — Кой би могъл да предположи, че това ще бъдеш ти? — Тя извади диадемата от косите си и я подаде на една прислужница, която чакаше търпеливо до нея.
— Роксалена, радвам се, че намираш всичко това за много забавно, но да ме представят пред баща ти и госта му като угоен добитък за продан…
— Какво е това? — осведоми се принцесата, като свали обиците си и приседна на дивана до Сара.
— Нищо.
— Баща ми просто се стараеше гостът му да се чувства добре — продължи Роксалена, все едно Сара не бе я прекъснала. — Калид те забеляза сред другите жени на приема и пожела да те види отблизо. Той помоли баща ми да те повикат в приемната му.
На вратата се появи Ширза, която носеше красиво гравиран дървен поднос. Роксалена отново се усмихна и сръга Сара в ребрата.
— Какво е това? — попита принцесата.
— Подарък за мис Сара от моя господар и пашата на Бурса — отвърна церемониално Ширза, като коленичи и протегна подноса към тях.
— Моля те — прошепна Сара, като притвори очи.
— Донеси го тук — нареди нетърпеливо Роксалена, като гледаше подноса с алчен поглед.
Ширза влезе и остави подноса на масичката от слонова кост, която се намираше точно до дивана.
— Парфюм от Бурса, направен само за жените на пашата, смесена есенция от жасмин и розмарин, сандалово дърво и амбра — каза Ширза, като посочи към малко кристално шишенце със сребърна капачка.
— Наистина е много скъп — кимна одобрително Роксалена.
— Покрита със скъпоценни камъни игла за коса. Жена с такива разкошни коси със сигурност ще я използва най-пълноценно — продължи Ширза, като посочи към една златна тъпа игла, поставена върху бяла ленена кърпичка. Такива игли използваха ориенталските жени, за да прикрепят кока си. Иглата бе украсена с диаманти, а точно в закръглената й част бе поставен разкошен рубин.
— Наистина, избрано с много вкус — обади се Роксалена.
— И кафе от Йемен, специално приготвено — заключи накрая Ширза. — Шах Калид настоява кафето да е само за мис Сара, тъй като също е специален подарък за нея.
Ширза наля тъмната, вдигаща пара течност от джезвето в една изящна чашка. След това я подаде на Сара.
— Е, изпий го — каза Роксалена, като се усмихна. — Ако не го направиш, би било равнозначно на обида.
Сара пресуши малката чашка, като се намръщи, защото кафето бе изключително горчиво. Никога нямаше да свикне с турското кафе. Ширза я гледаше с очакване.
— Нищо ли няма да кажеш на този, който ти е изпратил всички тези неща? — Роксалена се обърна към Сара с широко отворени от изумление очи. — Проява на много лошо възпитание е да не отговориш нищо, при условие че са ти изпратени такива разкошни подаръци.
— Кажи на шах Калид, че му благодаря много за проявената учтивост и щедрост.
— Само това ли? — Роксалена бе изумена.
— Това е всичко.
Ширза се поклони и излезе.
— Калид ще бъде разочарован — заяви Роксалена със сериозен тон.
— Но какво очаква да кажа? — попита Сара, като се прозина.
— Че ще отидеш при него в стаята му, за да прекарате изпълнена със страст нощ, например.
— Много смешно. Ако искаш да знаеш истината, първата ми мисъл бе да върна всички подаръци, но разбрах, че такава постъпка не е в съгласие с вашите обичаи.
— Разбира се, че не е — отвърна шокирана Роксалена.
Сара се изправи, като залитна леко.
— Сигурно съм по-уморена, отколкото си мислех — каза тя, като разтърка очите си. — По-добре да си лягам.
— Ами тези неща? — попита принцесата, като посочи към подноса.
— Остави ги при теб. Утре сутринта отново ще упражним „g“ и „c“.
В отговор Роксалена се нацупи в престорен ужас.
— Лека нощ — каза Сара на турски.
— Лека нощ — отвърна Роксалена, но на английски.
В коридора евнусите, които придружаваха жените от харема навсякъде, веднага застанаха от двете страни на Сара и я придружиха до стаята й. Сара се приближи до дивана, на който спеше, и се отпусна тежко. Толкова беше замаяна, че нямаше сили дори да стане и да се съблече. Какво, за бога, й ставаше? Положи глава на възглавниците. Светлината от свещите се замъгли пред погледа й. Сара затвори очи. Имаше нужда да си почине малко.
Когато се събуди, отне й няколко секунди, докато разбере, че не се намира в стаята си в двореца Топкапъ. Диванът бе покрит с розов брокат, стените бяха от розов камък, гоблените бяха по-малки от тези в двореца на султана. Разтревожена, тя се изправи рязко, но в същия момент остра болка разцепи главата й, изтръгвайки от гърдите й глух стон. Сара обхвана главата си с ръце в очакване болката да премине.
В следващия миг осъзна, че не е сама. Примигна бързо, опитвайки се да види ясно фигурата пред себе си. Когато зрението й се избистри, видя много дребна жена, която можеше да бъде на всяка възраст от трийсет до петдесет години, облечена в семпла муселинена роба. Жената сключи ръце пред себе си и се поклони ниско.
— Казвам се Мемтаз — каза тя. — Назначена съм за ваша прислужница, защото говоря английски.
— Къде съм? — въздъхна Сара.
— В Двореца на орхидеята, дома на шах Калид. Той плати на султана огромна цена за вас, сега сте негова собственост. Елате, трябва да ви помогна да се приготвите, за да се явите пред него.
ГЛАВА 3
Главният евнух отстъпи встрани, за да направи път на Роксалена. Тя се поклони ниско пред баща си, изчаквайки той да й позволи да се изправи.
