— Е? — попита рязко султанът, като си взе поредното парче халва от сребърния поднос, който един слуга държеше пред него.
Зад султана бяха застанали двама нубийци и ритмично вееха с красиви ветрила, направени от пера. Роксалена вдигна поглед, прецени, че вече може да се изправи, и зачака. Султанът нетърпеливо й направи знак да говори.
— Учителката ми по английски е изчезнала — започна без заобикалки Роксалена.
Принцесата знаеше кога милото и кокетно държание с баща й можеше да даде резултат, но сега случаят не беше такъв. Султанът не казваше нищо, просто изглеждаше отегчен, показвайки по този начин, че такъв незначителен въпрос няма нищо общо с него.
— Притеснявам се за нея — добави принцесата.
— Жените от Запада не би трябвало да идват в тази страна — отвърна небрежно султанът. — Понякога им се случват странни неща.
Роксалена знаеше, че баща й има пръст във всичко, което ставаше в палата, но да го разпитва подробно, когато той ясно бе показал, че не желае да говори повече, бе опасно както за нея, така и за Сара.
— Уроците ми липсват. — Роксалена се опита да промени тактиката.
— Учители се намират лесно. Ще кажа на главния евнух да ти намери друга учителка — каза султанът с тон, който показваше, че въпросът е приключен.
След това отпрати дъщеря си с властен жест. Роксалена се поклони и се оттегли, след това прекоси бързо тронната зала и навлезе в един страничен коридор. Спусна воала пред лицето си и наведе глава, като се придържаше плътно към стената и внимаваше да не бъде забелязана. Принцесата се отправи към кухнята. Покрай нея тичаха забързано слуги, които носеха покрити кошници или кошове с плодове и купчини бельо. Зад главната кухня имаше малка алея, която рядко се използваше, Роксалена отвори малка метална врата и излезе на алеята, като придържаше към носа си парфюмирана кърпичка. От една ниша наблизо се появи Осман бей и веднага я пое в прегръдките си, като почти я вдигна от земята.
— Получил си съобщението ми — промълви Роксалена, заровила лице в гърдите му.
Младата жена затвори очи и вдъхна мъжкия му аромат, като потърка бузата си в униформата му.
— За теб не е безопасно да идваш тук — каза Осман бей. — Сигурна ли си, че никой не те видя?
— Бях много внимателна. Случаят е спешен.
— Какво се е случило?
— Приятелката ми Сара, която ми беше и учителка по английски, е изчезнала от двореца.
— Отвлечена ли е? — Осман я отдалечи от себе си и я погледна изпитателно.
— Нямам представа — отвърна разтревожена Роксалена. — Разбира се, баща ми знае какво е станало, но няма да ми каже нищо. Със сигурност той е уредил всичко.
— И сега искаш да поразпитам, да видя какво мога да науча?
Роксалена кимна утвърдително.
— Моля те. Сара е от съвсем скоро тук, а аз не знам нито къде е попаднала, нито какво ще стане с нея. Тя сама пожела да ме обучава и аз се чувствам отговорна, че я доведох в Топкапъ.
— Смятай го за уредено — отвърна Осман и я целуна нежно по челото. — Ще се видим утре вечер, в изоставената баня.
— До утре вечер — отвърна Роксалена, като стиска ръката му.
— Не се притеснявай. До утре ще знам какво се е случило с приятелката ти — каза окуражително Осман, а принцесата се изплъзна от прегръдката му и се върна тичешком през малката метална врата.
Изминаха два дни и Сара отново бе извикана да се яви пред шах Калид, а през това време Мемтаз се зае да й разясни как трябва да се държи в харема, но Сара се оказа много упорита ученичка. Тя гледаше тъжно и безучастно на всичко, което правеха с нея — боядисване на ръцете и краката с къна, търкане на кожата с пемза, миене на косата с яйчни жълтъци и парфюмиране на цялото тяло със сандалово дърво и смирна. Сара изобщо не се интересуваше дали шах Калид ще я намери красива или не, но още когато му бе представена за пръв път, разбра, че няма друг избор. Стоеше неподвижна като статуя, докато цял куп робини, под ръководството на Мемтаз, отстраняваха почти невидимите косъмчета по тялото й със смес от лимон и захар. Сара намираше този обичай за ужасен и унизителен, той я изпълваше с гняв, възмущение и болка, но когато започна да се съпротивлява, Мемтаз извика двама евнуси, които я хванаха и държаха, докато не приключи всичко. След депилацията я изкъпаха и намазаха с бадемово масло, начервиха устните, бузите и зърната на гърдите й. Сара стоеше и гледаше отражението си в огромното огледало, докато Мемтаз внимателно очертаваше очите и почерняше веждите й, завършвайки по този начин цялата процедура. Когато Сара се изправи, Мемтаз й облече небесносин кафтан, избродиран със злато. Черкезката плесна с ръце от удоволствие.
— Много си красива.
— Как мога да избягам оттук?
— Не можеш. Най-добре е да станеш фаворитка и да се радваш на това си положение, докато е възможно.
— А после какво? Когато омръзна на пашата, на стражата ли ще бъда отстъпена?
— От теб зависи да направиш така, че да не му омръзнеш.
Сара въздъхна и замълча. Всичките й разговори с Мемтаз протичаха по един и същ начин — всъщност, въртяха се в един омагьосан кръг.
— Защо той просто не ме изнасили и да свърши всичко? — промърмори отчаяна тя. — Той си играе с мен, оставя ме сама, да си представям всякакви ужасни неща. А когато поиска да ме види, трябва да премина през цялата тази смешна подготвителна процедура.
— Той липсва ли ти? — попита хитро Мемтаз.
— Шегуваш ли се? — сопна се Сара.
— Изглеждаш като… ангел.
— Чувствам се като кобилата на генерал Къстър, оседлана, сресана и прочее.
— Моля?
— Нищо. Готова ли съм?
— Да.
Сара докосна сложните плитки, които бяха сплетени толкова стегнато, че я болеше главата, но Мемтаз припряно я спря.
— Не ги пипай, моля те.
— Всичките тези украси за главата ми причиняват болка. Иглите за коса сигурно тежат цяла унция. — Сара посочи инкрустираните игли от слонова кост, които, освен всичко друго, бяха обсипани с перли и скъпоценни камъни.
Мемтаз стисна устни и не каза нищо Започваше да губи търпение с тази своеволна чужденка, която отказваше да разбере, че хиляди жени в империята биха дали мило и драго само да са на нейното място. Погледите им се срещнаха.
— Готова ли си да тръгваш? — попита накрая Мемтаз.
Сара се поколеба за момент, после кимна в знак на съгласие. Мемтаз плесна с ръце и вратите на стаята за обличане се отвориха като с магия. Жените излязоха в коридора и веднага от двете им страни застанаха двама евнуси. Цялото шествие се отправи по покрития с мрамор коридор към стаята, където ги очакваше шах Калид.
Дворецът на орхидеята бе по-малък и не толкова изящен като Топкапъ, но по свой начин бе по-красив. По стените висяха разкошни гоблени, подовете бяха мраморни. Харемът беше разположен между покоите на пашата и помещенията, които заемаше главният черен евнух. Бабата на Калид заемаше най-разкошните стаи в харема. Сара сега бе фаворитката и нейните покои бяха почти толкова луксозни. До тях се намираше малката стая на Мемтаз. Другите помещения, които свързваха харема с външния свят, се охраняваха отвътре от евнуси, а отвън — от войници. Сара и Мемтаз завиха зад ъгъла и спряха пред двойните врати на покоите на пашата, като изчакаха войникът от охраната да почука силно с тоягата си.
