Сара гледаше Роксалена, която зае мястото си в процесията до първата и втората съпруга, след това погледът й попадна на шах Калид. От този момент нататък тя виждаше само него, като че ли всички други в огромния салон бяха изчезнали.
Той беше облечен в яркочервена роба, краищата на която бяха поръбени със злато, свободно падащите ръкави бяха вдигнати леко нагоре, за да могат да се видят белите копринени ленти под тях. Дръжката на камата, която висеше на кръста му, беше обсипана с диаманти, а в бялата тиара на тюрбана му блестяха рубини, диаманти и перли. Усетил погледа на Сара върху себе си, той се извърна леко и Сара бе шокирана от надменното му и арогантно изражение.
Той имаше най-черните очи, които някога бе виждала, малки кичури блестяща черна коса се бяха изплъзнали изпод тюрбана му и се виеха на ситни къдрици покрай ушите му. Къса черна брада ограждаше плътните му устни, които се отвориха леко, когато той я забеляза, и в продължение на няколко дълги мига, докато се взираха един в друг, имаха чувството, че времето е спряло. В следния миг султанът плесна с ръце и Калид отново насочи поглед към подиума; магията бе развалена.
Сара се огледа притеснено наоколо с чувството, че всички можеха да прочетат мислите й. Беше удивена, че сърцето й блъскаше диво в гърдите й, а устата й бе пресъхнала. Нарочно отпусна ръце, които бе свила в юмруци. Султанът зае мястото си, другите се настаниха около него, а наложниците се облегнаха прави на стената, тъй като не им бе позволено да сядат в присъствието му. Съпругите и Роксалена седнаха отляво на султана, а шах Калид — отдясно. Миг преди султанът отново да плесне с ръце, в салона се втурнаха танцьорките. Сара бе убедена, че тъмният поглед на Калид премина бързо през тълпата и още веднъж се спря на нея.
Това, което се случи после, Сара си спомняше като нещо неясно, обвито в мъгла. Музикантите засвириха весела мелодия, а танцьорките се завъртяха във вихъра на буен танц. Те носеха дълбоко деколтирани блузи от муселин, бродирани жилетки и много широки поли, които се отваряха като ветрила, когато девойките се завъртаха. На брой бяха дванайсет — водещата танцьорка, десет други и една начинаеща. Една мелодия веднага преминаваше в друга и скоро телата им заблестяха от пот, докато подскачаха и се въртяха в такт с музиката. Когато султанът се отегчи, направи знак с ръка и музикантите веднага засвириха бавна, прелъстителна мелодия. Танцьорките се скупчиха в един ъгъл, като направиха място на водещата танцьорка, която започна да танцува кючек.
Сара не обръщаше внимание на представлението пред себе си, очите й не се отделяха от шах Калид, който гледаше танцьорките с безразличие. Когато те си отидоха, бяха последвани от група акробати, след това от един фокусник и като че ли измина цяла вечност, преди жените да бъдат отпратени. Мъжете останаха сами да пушат лули и да разговарят. Сара хвърли последен поглед на Калид, докато излизаше от салона, следвайки евнусите по обратния път към помещенията на харема. Той се бе привел леко напред и говореше нещо на първата съпруга на султана, която кимна и се усмихна.
Сара едва бе пристъпила в покоите си, когато Ширза се втурна вътре, останала без дъх. Тя се поклони припряно, след това се обърна задъхана към Сара.
— Господарката ми моли веднага да се явите при нея, мис Сара — прислужницата заговори бавно, на съвсем прост турски, като придружаваше думите си със жестове, за да може Сара да разбере.
— Къде е принцесата? — попита Сара, изненадана.
— В личната стая за аудиенции на султана — отвърна тихо Ширза, очевидно беше дълбоко впечатлена.
— Но защо иска аз да отида там?
— Не знам, мис. Придружителите ви очакват.
Сара излезе в коридора, където двама евнуси веднага застанаха от двете й страни. Заведоха я в малка, разкошно обзаведена стая встрани от главния коридор. Сара спря рязко на прага, когато видя кой я очаква там — султанът, Роксалена и шах Калид.
— Влез, Сара — каза Роксалена, като й даде знак с поглед да бъде внимателна.
Роксалена се приближи към султана, който се бе изтегнал на един диван и пушеше, и му се поклони ниско. Когато вдигна поглед, султанът кимна и се усмихна, като каза нещо, което тя не можа да разбере.
— Моят баща, Султан Абдул Хамид IV, Повелител на Златния полумесец, Лъва на пустинята, те поздравява, Сара Уулкът — започна Роксалена да превежда на английски — и би искал да те представи на своя паша от областта Бурса, шах Калид.
Сара насочи поглед към пашата и пулсът й се ускори. Той я гледаше с интерес, облегнал се на лакът. Червената му роба бе разтворена и разкриваше дрехата под нея, изработена от бяла коприна. От близко изглеждаше още по-внушителен. Сара му се поклони грациозно. В отговор той само кимна. Султанът отново заговори.
— Баща ми казва да свалиш воала си — продължи да превежда Роксалена.
Сара я погледна разтревожена.
— Това е желанието на султана — добави многозначително принцесата, като закима енергично с глава.
Сара преглътна с усилие, след това откопча клипсите, които придържаха воала. Фината материя се свлече и Сара я задържа в ръката си.
— И останалото — добави Роксалена, обяснявайки нетърпеливия жест на султана.
Шах Калид не каза нищо, само наблюдаваше как Сара махна воала от главата си, разкривайки косите си. Султанът промърмори одобрително нещо, като продължаваше да пуши лулата си.
— Защо трябва да правя това? — Сара се обърна към Роксалена, която поклати предупредително глава.
Американката се подчини и замълча, спомняйки си инструкциите, които бе получила. Не трябваше да започва разговор. Султанът й хвърли надменен поглед, раздразнен от въпроса й. След това сърдито заповяда нещо. Доброто му настроение се бе изпарило.
— Баща ми иска да разплетеш косата си — продължи Роксалена, като с очи направи знак на Сара да се подчини без възражения.
Сара махна фибите от косата си, като се чудеше дали щяха да я накарат да се съблече. След това тръсна глава, за да освободи плитките. Когато погледна към Калид, забеляза, че той се бе привел леко напред и я гледаше внимателно.
— Дали ще поискат да преброят и зъбите ми? — обърна се тя към Роксалена със саркастичен тон, неспособна да се овладее.
Роксалена заклати енергично глава, очите й бяха разширени от уплаха, изражението й бе загрижено. Сара прокара пръсти през косата си, като погледна предизвикателно Калид.
Когато той заговори, Сара трепна.
— Шах Калид пита защо си дошла в харема на Топкапъ — чу тя гласа на Роксалена.
— Той не знае ли? — отвърна на въпроса с въпрос Сара, като продължаваше да гледа Калид.
— Отговори на въпроса — изсъска принцесата.
— Дойдох да уча принцеса Роксалена на английски, както и самата аз да науча нещо за Отоманската империя — отвърна покорно Сара.
Роксалена веднага преведе думите й на турски. Калид заговори отново, гласът му бе нисък и модулиран.
— Шах Калид се учудва, че съпругът ти е позволил да дойдеш сама толкова далеч и да поемеш такова задължение — продължи Роксалена.
— Кажи му, че нямам съпруг и правя това, което искам — отвърна твърдо Сара.
Сара наблюдаваше реакцията на Калид, когато принцесата превеждаше думите й. Той не помръдна устни, но тя можеше да се закълне, че очите му проблеснаха весело. Султанът добави нещо с рязък глас и направи жест, с който ги отпращаше.
— Свободни сме да си тръгваме — каза Роксалена, като се изправи на крака и се поклони на двамата мъже.
Сара направи същото. Двете излязоха от стаята, а един прислужник затвори вратата зад тях.
— Кажи ми пак как се казваше тази американка — обърна се към султана Калид, веднага щом жените излязоха. Султанът го погледна внимателно.
