— Бележката е от Осман бей, нали? — изражението на принцесата подсказа на Сара, че е на прав път.
— Но откъде знаеш? — прошепна изплашена Роксалена, като видимо пребледня.
— Забелязах погледите, които си отправяте един на друг — отвърна Сара. — Срещаш се тайно с него, така ли?
Роксалена се поколеба, след това кимна утвърдително.
— Онзи ден забелязах, че той е изключително внимателен към теб. Но защо криете връзката си? Той е капитан на охраната на баща ти. Това е висок пост. Не ти ли позволяват да говориш с него?
— Той не е благородник — обясни тъжно Роксалена. — Аз трябва да се омъжа за човек с благородно потекло. Брак с такъв като Осман е забранен за мен. Ако връзката ни бъде разкрита, Осман ще бъде екзекутиран.
— И той доброволно поема такъв риск? — ахна Сара.
— Рискът е и за двама ни — отвърна принцесата, като настойчиво впи поглед в Сара. — Не трябва да казваш на никого за това.
— Разбира се, че няма да кажа, но…
Роксалена направи знак да замълчат, тъй като чуха забързани стъпки по коридора и женски гласове, които обсъждаха възбудено нещо.
— Какво става? — попита Сара, която не можеше да разбере нищо.
— Пристига шах Калид. Керванът му се е насочил към главната порта. Можем да го видим оттук.
Двете жени се приближиха до прозореца, който бе посочила Роксалена, и коленичиха на копринените възглавници пред него. Харемът се намираше на втория етаж, откъдето можеше да се вижда над червените тухлени покриви на другите крила. В далечината се издигаше облак прах и през него можеха да се забележат редица от коне и фургони, които напредваха бавно към двореца.
— Кой от всички е той? — попита Сара.
— Калид?
— Да.
Роксалена надникна през рамото й.
— Ето, този в началото на колоната, на белия кон, украсен със злато. Двамата мъже, които яздят след него, се предполага, че са телохранителите му.
— Само се предполага ли?
— Той не им позволява да вършат работата си. Калид смята, че може сам да се грижи за себе си. Съгласява се те да го придружават само за да не тревожи баба си,
Роксалена сви рамене.
— Следователно той е арогантен.
Роксалена презрително изсумтя, а Сара избухна в смях.
— Защо се смееш?
— Мъжката арогантност е качество, което изглежда тук се среща в изобилие — каза Сара.
Роксалена размисли за секунда върху току-що казаното, след това се усмихна.
— Да приема ли тогава, че в Съединените щати няма арогантни мъже?
— Има, разбира се, но не са чак толкова много — призна Сара, като отново насочи поглед към фигурата, която яздеше начело на кервана.
— Той изглежда по-висок от другите — отбеляза замислено тя.
— Така е. Когато Калид посещава баща ми, султанът винаги бърза да го помоли да седне, за да не може пашата да се извисява над него. — Роксалена покри устата си с ръка и се разсмя.
В този момент на вратата се появи Ширза, лична прислужница и фризьорка на принцесата.
— Ваше Величество ще се нуждае ли скоро от услугите ми? — попита тя с уважение.
— Да, да. Време е да се обличаме. Баща ми ще иска жените да го посетят, след като е вечерял и е свършил разговора с Калид насаме. Иди и донеси всичко необходимо и изпрати Алев за кутията ми с бижута.
Роксалена се обърна към Сара и се усмихна.
— Трябва хубаво да се нагласим, за да изглеждаме ослепително пред госта на баща ми.
Сара се погледна в голямото огледало на Роксалена и не се позна. Коприната, от която бе ушита блузата, бе толкова тънка, че ръцете й се виждаха през прозрачните ръкави, а дълбоко изрязаното и деколте разкриваше част от гърдите й. На шията й висеше диамантената огърлица на принцесата. Широките ленени панталони бяха привързани на кръста и глезените, а на хълбоците бе прикрепен украсеният с бижута колан на принцесата. Синият воал не можеше да скрие косите й, с част от него бе прикрито лицето, но не и очите, които блестяха с чудна светлина.
—
Тази дума означаваше захар, следователно нещо сладко и желано.
— Роксалена, това облекло е скандално и безсрамно — заяви тихо Сара.
— Какво означава „скандално“? — попита Роксалена.
В отговор Сара само изпусна дълбока въздишка. Как да обясни морала на викторианското общество на тази жена, целият живот на която бе една подготовка за съблазняване и обучение в изкуството да доставя удоволствие на мъжа? Роксалена щеше да намери възраженията й за смешни, а Сара беше обещала да се съобразява с обичаите на Отоманската империя, когато пристигне в Топкапъ.
— Нищо — отвърна тя, като клатеше глава и се усмихваше едва-едва. — Благодаря. Благодарна съм ти за усилията и съм щастлива, че си доволна от резултата.
Роксалена засия от радост.
— Сега трябва да държиш воала пред лицето си, докато баща ми не те помоли да го свалиш. И не трябва да говориш, докато някой от мъжете не те заговори, и да стоиш със сведен поглед, докато трае представлението.
— Какво представление?
— Група умели танцьорки са подготвили традиционна програма, за да доставят удоволствие на шах Калид.
— Не знам, Роксалена, сигурна съм, че ще объркам нещо — каза притеснено Сара.
— Ако наистина направиш грешка, аз ще поклатя глава. Най-вероятно няма да се наложи да правиш нищо, освен да присъстваш на представлението и след това да си тръгнеш с другите жени.
— Добре.
В това време се появиха двама евнуси, застанаха при вратата, скръстиха ръце пред гърдите си и зачакаха.
— Време е — каза Роксалена.
Сара зае мястото си до принцесата, след което и двете излязоха заедно от стаята.
Покритият с мрамор Салон на султана беше почти празен, когато в него влязоха жените от харема. В единия край имаше издигната платформа, където беше поставен тронът на султана и по-малките позлатени столове на неговите съпруги и гости. Пред трона бе застлан копринен килим, избродиран от прислужничките, върху който бяха подредени възглавници, чиито краища завършваха с пискюли. Там щяха да седнат наложниците фаворитки. На балкона музикантите настройваха инструментите си. От тавана висяха гоблени, които се поклащаха леко напред-назад като ветрила и раздвижваха топлия въздух.
Сара едва бе пристъпила в огромния салон, преди да се разнесе звукът на цимбали и музикантите да започнат да свирят бавен марш. От двойните врати в дъното на салона, пазени от Осман бей и неговите войници, се появи султанът, следван от почетния си гост, придворните си и най-накрая — от жените си.
