Пантерата и перлата

— Да, далече е.

— И всичките ли жени са облечени като теб?

— Повечето.

— Но тези дрехи са грозни! — Роксалена махна презрително с ръка. — Как може да ти харесва да изглеждаш като стара кафява кокошка?

Сара се усмихна, като си мислеше, че английският на Роксалена е по-добър, отколкото бе очаквала.

— Уверявам Ваше Величество, че това е последна мода в моята страна.

— И жълтата ти коса, и тя ли е нещо обикновено?

— Да, така е.

— И винаги ли е така прибрана? — попита принцесата, като посочи с пръст кока на Сара.

— Обикновено, да.

— О! — възкликна девойката. — Ще ти дам някои от моите неща и скоро ще изглеждаш много по- красива, тъй като ще оставим прекрасната ти коса да се спуска свободно. Освен това не е задължително да ме наричаш Величество. Вие нямате величества, нали?

— Така е, нямаме.

— И жените ходят по улиците с открити лица и участват в правителството? — продължи да разпитва нетърпеливо Роксалена.

Сара се засмя.

— Е, наистина не носим воали пред лицата си и наистина се борим, за да получим право на гласуване…

— Право на гласуване?

— Ще обясня, когато му дойде времето, Ваше… Роксалена.

Роксалена кимна одобрително.

— От колко време си в империята?

— От няколко седмици.

— И си прекосила океана, за да стигнеш дотук?

— Да, от Ню Йорк до Париж. След това пътувах с влак от Париж до Константинопол.

— Толкова копнея да видя Париж, Франция! — въздъхна Роксалена. — Имам много книги, но са стари и в по-голямата си част са на турски. Имат картинки, но не е същото, нали?

— Не, не е същото.

Роксалена се огледа наоколо в разкошната стая, като че ли изследваше стените на затвор.

— Никога няма да видя Париж — каза тъжно тя.

— А може би ще можеш.

Принцесата обаче поклати отрицателно глава.

— Изписано е на челото ми, че ще изживея живота си тук. — Тя отново хвана Сара за ръката. — Затова си толкова важна за мен. Ти ще бъдеш моите очи и уши, моят прозорец към света. Първо трябва да науча английски по-добре, за да мога да чета твоите книги.

— Принцесо, твоят английски е отличен.

— Но не мога да чета. Мога само да говоря! Важно е да науча буквите ви!

— Мога да те науча на това.

— Но дали ще има достатъчно време, преди да си тръгнеш? — попита с безпокойство принцесата.

— Ще работим упорито — отвърна Сара, като се усмихна.

Очарована, Роксалена плесна с ръце. Изведнъж разговорът им бе прекъснат от висок женски смях, който долетя от предната врата.

— Какво става? — попита Сара.

Роксалена сложи пръст на устните си в знак на мълчание и сграбчи ръката на Сара, след това я поведе на балкона и двете погледнаха надолу към двора. Жените, които весело се къпеха в мраморния басейн, ги забелязаха и отново избухнаха в смях, като закриха устата си с ръка.

— Глупачки! — промърмори Роксалена.

Сара насочи поглед към нея, като се опитваше да не се засмее. Роксалена бе много по-различна от представите й.

— Защо си им ядосана? — попита Сара, като кимна към жените в басейна.

— Ядосана ли?

— Току-що ги нарече глупачки.

В отговор Роксалена само сви рамене.

— Разбрали са, че шах Калид ще направи посещение на баща ми на Празника на цветята. Обмислят какво да облекат и как да се държат, за да привлекат вниманието му.

— Той ли е пашата на Бурса?

— Чувала ли си за него? Почти ме бяха омъжили, но аз казах на баща ми, че ако изпрати на пашата годежния пръстен, ще взема бадемова отрова и ще се убия.

— Но защо? — Сара беше изумена.

— Срещнах се с Калид, но в очите му не видях огън. Няма да отида при мъж, който не ме иска.

„Много добре“, помисли си Сара, но за нещастие, повечето от сънародничките на Роксалена нямаха правото да избират или да откажат.

— Всички тези глупачки долу — продължи принцесата, като махна презрително с ръка към басейна — се надяват, че той ще избере една от тях и ще помоли султана да я отведе със себе си в Бурса. Калид няма съпруга, а както се говори, няма и фаворитка.

— Това нещо необичайно ли е?

Роксалена обърна очи към тавана.

— Той си мисли, че е необикновен, guzdar…

Сара въпросително повдигна вежди.

— Специален — обясни принцесата. Няколко евнуха негри, чиито черни коси бяха скрити под тюрбани, започнаха да прибират храната от масите.

— В харема няма ли бели евнуси?

— Не, те прислужват на баща ми, когато се среща с посетителите си — отвърна Роксалена.

В този момент Сара видя как една от жените в басейна сложи ръка на рамото на друга жена и се наведе, за да я целуне по шията. Втората жена отметна назад глава, след това пъхна ръка в деколтето на първата, като помилва гърдите й. Те си прошепнаха нещо, след това излязоха от басейна и хванати за ръка, влязоха в една от многобройните стаи. Сара отклони поглед, смутена от видяното, но Роксалена само сви философски рамене.

— Често султанът дълго време не ги вика при себе си — обясни просто тя. — Затова те се задоволяват една друга. Други се пристрастяват към опиума и прекарват опиянени дълги дни.

Сара слушаше, без да каже нещо. Не беше изненадана да научи, че животът в харема, обикновено известен като бездеен и ленив, има своята тъмна страна.

И двете жени се обърнаха едновременно, когато в стаята ненадейно влезе главният евнух и каза нещо на Роксалена. Принцесата се усмихна на Сара.

— Баща ми иска да те види — каза тя, като очевидно бе много доволна. — Да бъдеш извикана от султана толкова скоро, е голяма чест. Ела, трябва да се подготвим, за да се срещнеш с него. След това ще проведем първия си урок по английски.

ГЛАВА 2

— Кажи й да си съблече дрехите — нареди Козем.

Търговецът на роби преведе заповедта на гръцки и момичето покорно свали робата, която носеше. Памучната дреха падна леко на пода, а девойката сведе срамежливо поглед, разкривайки пред всички красотата на голото си тяло.

— Е, Калид, не е ли хубава? — обърна се към него Козем.

Шах Калид погледна първо баба си, след това нещастната млада жена, която стоеше пред тях. Гъстата й коса, сплетена в сложна прическа, блестеше като оникс на светлината на свещите. Имаше малки, хубаво