оформени гърди и дълги, грациозни крака.
— Тя е от Тесалия — продължи Козем, изпълнена със задоволство. — Какво ще кажеш?
— Много е красива, бабо — отвърна Калим.
— Много красива? Платих тринайсет хиляди за това момиче, а ти просто казваш „много е красива“!
— Не съм те молил да я купуваш.
— Отведи я! — нареди Козем на търговеца на роби, който излая нещо и момичето бързо излезе. Търговецът също се отправи към изхода, но заднишком и като се покланяше през цялото време. Козем изчака, докато той си отиде, след това се обърна към внука си. — Калид, вече съм стара и сигурно скоро ще умра.
— Сигурен съм, че ще ме надживееш — отвърна Калид, като се усмихна.
— Преди да си отида, искам да видя наследника ти. Искам да съм сигурна, че името на баща ти ще бъде продължено.
— Бабо, обсъждали сме това и преди. — Калид въздъхна.
— Да, знам — продължи иронично старата жена. — Никое от тези момичета не е достатъчно добро за теб.
— Никога не съм казвал това.
— Ти дори не пожела султанската дъщеря!
— Роксалена беше тази, която ме отхвърли.
— Отхвърли те, защото ти не показа никакъв интерес към нея! Дори не прояви достатъчно възпитание поне да се престориш!
— Тя не ме иска, аз също.
— Какво значи не иска? Детински работи! Да не би да си мислиш, че съм искала твоя дядо, когато ме омъжиха за него? Чувствата възникват с времето. Достатъчно е, че сте мъж и жена. И двамата сте млади, така че можете да създадете деца, а семействата ви одобряват този съюз.
Калид сви упорито устни.
— Защо не говориш с Роксалена за това? Тя не беше по-щастлива от възможността за този брак, отколкото аз.
— Тя е дъщеря на султана — мислиш ли, че ще позволи да й наложат мъж, който не я желае? Тя е най-високопоставената жена в империята! За теб това бе шанс да влезеш в семейството на султана, а ти го отхвърли. Ти си истински глупак.
Калид отпи от питието си, като дори не си направи труда да отговори. Старата жена нетърпеливо се приведе напред.
— Ожени се, Калид. Ожени се за която искаш — това момиче или някое друго, все едно, но държа да имаш законен наследник. След това си вземи още жени или наложници. Толкова ли много искам от теб, преди да си отида от този свят?
— Бабо, ти няма да отидеш никъде.
— Носят се слухове, че не се жениш, защото не те бива с жените и не можеш да създадеш син — подхвърли лукаво Козем.
Калид й отправи кратък, изпълнен с отвращение, поглед. Това беше повече от смешно, дори за нея.
— Ако баща ти беше още жив, щеше да ти нареди да се ожениш! — избухна Козем, отново сменяйки тактиката.
— Баща ми е мъртъв, а ти ме отегчаваш — заяви Калид. — Дръж си езика зад зъбите, или ще наредя да не те пускат да излизаш от харема. Така няма да имаш възможност да говориш необмислено.
Козем го погледна подозрително. Благоволението, с което Калид даряваше баба си, беше пословично, затова тя се осмеляваше да говори неща, които никой друг не би се осмелил да му каже.
— Мислиш си, че не знам защо се държиш така? — каза Козем с безизразен тон.
Калид срещна погледа й, но не каза нищо.
— Твоята майка ти напълни главата с английски вълшебни приказки, после умря и ме остави аз да се оправям с последствията — продължи Козем, като размаха пръст пред него.
— Достатъчно! — заяви Калид и се изправи. — Време е да си лягаш.
Козем не се помръдна от мястото си.
— Не ме ли чу?
Старата жена стана и с достойнство излезе от стаята с високо изправена глава. Калид се усмихна, докато я гледаше как се оттегля. Усмивката му изчезна, когато си спомни думите й. Козем беше права в едно. Той не желаеше никоя жена в империята и сам започваше да се чуди дали някога изобщо ще прояви интерес.
— О! Това не мога да го кажа! — Роксалена хвърли книгата на пода.
— Има меко „г“, Роксалена, произнася се като „й“. — Сара започна да обяснява търпеливо, като вдигна книгата от килима и я отвори на страницата, на която бяха стигнали.
— Тогава защо не се използва „й“? — настоя Роксалена. — Твърдо „г“ и меко „г“, твърдо „си“, което е всъщност „к“, и меко „си“, което в действителност е „с“ — всичко е толкова объркано!
— Не знам защо една и съща буква се произнася по различен начин. Не съм измислила аз езика. Английският е възникнал много отдавна и се е развивал в продължение на векове, като е заемал от много други езици… — Сара спря да говори, когато забеляза, че Роксалена я гледа втренчено.
— Остави това. — Сара затвори книгата. — Мисля, че за днес е достатъчно.
Двете жени едновременно отправиха погледи към вратата. Влезе един евнух, който се поклони ниско пред Роксалена.
— Дрехите ти вече са тук.
Роксалена доволно се усмихна, като пое пакета от слугата и го отпрати с едно движение на ръката. След това отвори пакета и извади прозрачна блуза в сапфирено-син цвят и подходящ копринен шал.
— Какво ще кажеш? — принцесата се обърна нетърпеливо към Сара.
— Това ли се предполага, че трябва да нося тази вечер, при посещението на шах Калид? — попита невярващо Сара.
— Разбира се.
— Но това е прозрачно!
— Но цветът е подходящ. Избрах го специално, за да подхожда на очите ти. И това да върви с блузата. — При тези думи тя извади чифт ленени панталони, избродирани с копринени конци. — И тези обувки.
Роксалена извади малки пантофки с извити нагоре върхове, също избродирани със сребро.
— Откъде взе тези неща? — попита удивена Сара.
— Наредих на камериерката си да ги донесе. Ще носиш моите сапфирени обици, диамантената ми огърлица и колана, обшит с опали и перли.
— Роксалена, не бих могла… — започна Сара. В отговор Роксалена само вдигна ръка.
— Ще ме поставиш в неудобно положение пред пашата, подчинен на баща ми?
— Но защо е необходимо да нося тези дрехи?
— Трябва да бъдеш облечена подходящо, в противен случай пашата ще си помисли, че султан Хамид преживява тежки времена и може да му хрумне да се разбунтува.
— Разбирам — отвърна Сара, като се усмихна. — Ако не облека тези дрехи, може да предизвикам революция.
— Кой знае? — Роксалена се усмихна лукаво. Усмивката й моментално се стопи, когато от обувките изпадна една бележка. Тя я грабна и я притисна към гърдите си.
— Какво е това? — попита Сара.
— За мен е — отвърна бързо Роксалена, като се озърна, за да се убеди, че никой не ги наблюдава.
— Не отговори на въпроса ми.
— По-добре е да не знаеш нищо за това — каза тъжно принцесата. — Може да бъде опасно.
