гръб. — Искам те толкова много! Искам да си ти!
— Да съм аз какво?
— Моят пръв любовник — отвърна срамежливо тя.
— Твоят единствен любовник!
Калид започна да гали бедрата й бавно, сладко, докато тя се отпусна премаляла. С желание се отвори за него, за да го приеме.
— Искам пак, Калид.
— Сигурна ли си?
Вместо отговор Сара протегна ръка и го помилва нежно, което го накара да изстене от удоволствие.
— Моля те! — промълви тя.
Калид започна бавно да се движи в нея. Отпусна глава на рамото й, затвори очи и потъна с нея в древния прекрасен свят на любовта.
— Не ми се иска никога да напускаме това място — промълви сънено Сара. — Не можем ли да останем тук завинаги?
Калид не отговори. Сара вдигна глава от рамото му и го погледна в очите.
— Спиш ли?
— Вече не.
— Рано следобед е.
— Изморен съм.
— Да не искаш да кажеш, че аз съм причината? — усмихна се Сара.
— Сама си отговори на този въпрос.
— Разочароваш ме. Какво чак толкова свърши — спаси една девойка от банда бедуини и след това отне девствеността й. Това не би трябвало да представлява кой знае какво за пашата на Бурса.
— Лесно ти е да говориш така.
Тя се разсмя и се протегна като доволна котка.
— Мисля дали да не започна да се занимавам с нещо ново.
— Какво например? — усмихна се той.
— Да ти бъда любовница. — Сара изви глава и целуна рамото му.
Калид вдигна кичур от косата й и го нави около пръстите си.
— Винаги съм знаел, че ще бъде така.
— Откъде си знаел?
— От начина, по който ме гледаше.
— И как те гледах?
— С много страст, макар и прикрита.
— Мислех си, че си най-красивият мъж, който съм срещала.
— Мъжете не са красиви — изсумтя той.
— Ти си.
— Ами какво ще кажеш за онези банкери, онези стабилни мъже в Съединените щати?
— Какво те кара да си мислиш, че бих избрала някой от тях?
Той взе ръката й в своята и я поднесе към устните си.
— Някои хора биха казали, че такъв човек е най-подходящ за теб.
— Знам какво искам! — отвърна Сара, като докосна с пръст пълните му устни.
— Отне ти доста време, за да го признаеш.
— Аз съм упорита. Сам си ми го казвал. Всъщност разполагах с предостатъчно време, за да мисля.
— Съжалявам, че те заключих в харема — заяви тихо той — Страхувах се, че ще си отидеш преди…
— Преди това да се случи — довърши тя.
— Да.
— Не беше чак толкова зле. Бях в безопасност и умирах от скука.
— Нали никой не те е безпокоил?
Сара разбра, че той имаше предвид сексуалната игра, каквато двете с Роксалена бяха наблюдавали в двореца на султана.
— Не, това е едно от предимствата да бъдеш омразната фаворитка чужденка. Всички ме избягваха.
— Всички те избягваха, защото дадох ясно да се разбере чрез Ахмед, че която жена се доближи до теб, ще отговаря лично пред мен.
Сара го погледна невярващо.
— Разбирам.
— Исках да те запазя за себе си.
— И успя. — Тя прокара ръка по стегнатото му мускулесто бедро. — Предполагам, че трябва да си простим доста неща.
— Прощавам ти, задето едва не ме докара на прага на лудостта — заяви с шеговита тържественост Калид.
— А аз ти прощавам за Фатма.
— За Фатма ли?
— Не мисля, че си я забравил.
— Няма какво да се прощава.
— Калид, моля те. Ти спеше с нея, докато аз бях затворена в стаята си.
— Не спях.
Сара се изправи рязко и впи поглед в него.
— Сега ще ме излъжеш, така ли? Мемтаз ми каза, че си я викал в покоите си. Видях елечето й в твоята стая!
— Спомням си обстоятелствата съвсем ясно — възрази сухо той.
— Е?
— Да, вярно е, че я виках при себе си, а тя взимаше елечето, което бродираше, и го е оставила. Причината обаче не беше, че исках да се любя с нея. Трябваше ми за нещо съвсем друго.
— Какво?
— Исках да ми свари любовно биле.
— Любовно биле? — Сара направо онемя от смайване.
— Да, тя разбираше от тези неща. В тази част на Кавказ, откъдето идва Фатма, всички познават свойствата на билките.
— И на отровите. Но ти не вярваш в такива магии!
— Бях готов да опитам всичко — отвърна простичко той.
— За да ме спечелиш?
— Да.
— Толкова ли отчаяно ме желаеше?
— Би ти харесало да го чуеш, нали?
— Така е.
— Добре тогава. Да, наистина те желаех отчаяно.
— Но, Калид, не разбираш ли колко жестоко е било да замесваш Фатма в това? Тя самата е била влюбена в теб, а ти си поискал от нея да ти свари любовно биле, за да спечелиш мен!
— Бях отчаян!
— Но тя затова се отнасяше с мен толкова лошо, не разбираш ли? Сигурно си я докарал до лудост от ревност.
— Сега знам, че не постъпих правилно.
— Защо не ми каза за какво си я викал, когато видях елечето й?
