Осман само сви рамене.
— Най-вероятно Козем е казала на пашата, че на Сара няма да й хареса, ако той ги убие.
— Така е, нямаше да й хареса. В Америка за такива неща се водят съдебни процеси и никого не убиват по заповед от един човек.
— Какво значи съдебни процеси?
— Група американци стоят в една стая и слушат, докато съдиите обсъждат случая и изслушват свидетелите. След това решават дали затворникът да бъде наказан или да го пуснат да си върви.
Осман я изгледа недоумяващо.
— Истина е. Сара сама ми разказа. Тя мисли, че тази система е много по-справедлива от нашата. И трябва да ти призная, че по-скоро бих повярвала на няколко турски граждани, отколкото на думата на непостоянен човек като баща ми.
Двамата отстъпиха крачка назад и се скриха, когато на няколко крачки от тях мина дежурният телохранител, който носеше пушка на рамото си. Затаиха дъх, докато стъпките му не заглъхнаха в далечината.
— По-добре да тръгваш — прошепна Осман. — Ще се видим утре вечер на същото място.
Роксалена се надигна на пръсти, за да го целуне по бузата, след това сложи фереджето си. Излезе от сенките и пое по пътеката, която минаваше през Градината на съпругите на султана и водеше към харема.
— Мисля, че отново трябва да отидеш при помощник-секретаря Дънфорд — заяви твърдо Беатрис Уулкът.
Джеймс отпи още една глътка от джина „Буудълс“ преди да отвърне раздразнено:
— Вече ти казах, Беа, този човек няма да ми помогне. Интересува се само да не предизвика неприятности на висшестоящите и да запази работата си. Последното нещо, което ще направи, е да обезпокои местните власти за изчезването на някаква незначителна туристка като Сара.
— Тогава какво смяташ да правиш?
— Ще чакам да получа някакви новини от
— Наистина ли си мислиш, че тази старица ще ти каже какво става? Ако пашата иска да задържи Сара, а както изглежда това е така, няма да получиш никаква вест, дори и той да я спаси от бедуините.
— Ако имаш някакви други предложения, Беа, с удоволствие ще ги изслушам — отвърна уморено Джеймс, като пресуши чашата си. Изгубих три дни само за да успея да се добера в двореца и единственото, което можах да науча, е това, което току-що ти казах.
Беатрис замълча и се огледа наоколо, като че ли някоя спасителна идея би могла да се е скрила в стаята.
— Ще изчакам една седмица и отново ще опитам — заяви Джеймс.
Беатрис само кимна в знак на съгласие. В стаята настъпи напрегната тишина.
— Добре дошла отново у дома. — Козем топло прегърна Сара. — Изглеждаш много добре за някой, оцелял от отвличане от бедуини. Толкова се тревожехме за теб.
— Чувствам се чудесно, благодаря — отвърна Сара, като хвърли скришом поглед към Калид, който й се усмихна в отговор.
Сара леко се изчерви.
Тайната размяна на погледи обаче не остана скрита за Козем.
— Искаш ли да се изкъпеш и да си починеш в харема? — попита тя. — Мемтаз те очаква.
— След вечеря искам да дойдеш в покоите ми. — При звука от плътния му глас Сара вдигна глава и го погледна, след това смутено извърна очи.
— Отведете
Проследи с поглед Сара, която напусна помещението, придружена от ескорта си, след това се хвърли на трона, като преметна крак през страничната облегалка и се усмихна на Козем.
— Разбирам, че всичко е минало добре — заяви сухо тя.
— Тя ми се отдаде!
Козем кимна с разбиране.
— Да, мога да предположа. Тя постоянно те следи с поглед, докосва те колкото е възможно по-често и се държи като ученичка, лудо влюбена в учителя си.
Калид затвори очи.
— Не мога да мисля за нищо друго, освен за нея.
Козем извади лист хартия от широкия си ръкав и му го подаде.
— Какво е това? — попита Калид.
— Адресът на братовчед й в Константинопол. Докато теб те нямаше, той дойде тук и аз го приех. Обещах да му пратя вест, ако науча нещо за Сара.
— Дай ми го! — Гласът му бе остър и рязък. Козем му подаде листчето. Той му хвърли един поглед, след това го разкъса на парченца и ги пръсна по пода.
— Защо си позволила на този човек да влезе в двореца? — Калид бе извън себе си от яд. — Той вече ми изпрати писмо чрез американското посолство и аз му отговорих, че не мога да го приема в близко бъдеще.
— Бях отчаяна, Калид! Не знаех дали някога ще видя някой от двама ви отново! Много добре разбирах как се чувства братовчедът на Сара. Как можеш да допуснеш човекът да се терзае дали тя е жива или не?
— Ти самата току-що я видя! Да ти изглежда болна или нещастна? Точно когато я спечелих, точно когато тя се привърза към мен, ти очакваш да приема този неин роднина, който ще се опита да я убеди да замине с него!
— Ако Сара те обича, ще остане при теб!
— Не ставай смешна. Старият й начин на живот я привлича неудържимо. Имам нужда от време, да я накарам да ме обикне, да я накарам да разбере, че няма бъдеще без мен.
— Значи няма да й кажеш за посещението на братовчед й?
— Не! Освен това ти забранявам да споменаваш нещо пред нея за това!
Козем остана с отворена от удивление уста.
— Забранявам, разбираш ли? — Калид пъхна назидателно пръст под носа й.
— Бих те посъветвала да не правиш това — каза тихо Козем.
— Ако имам нужда от съвета ти, ще ти го поискам — отвърна твърдо Калид. — Сега си върви.
Козем се изправи с цялото достойнство, на което беше способна, и впи проницателните си очи в неговите.
— Върви си и ме остави да помисля — каза той и тя се подчини, като преди да излезе, му хвърли поглед през рамо.
Калид забеляза парченце от разкъсания лист и го ритна ядосано. Нямаше да позволи нищо да застане на пътя му към Сара. Нищо!
— О, толкова сте красива, господарке. Господарят ми ще бъде много доволен.
Сара носеше дълга набрана риза от фина бяла коприна, с широки ръкави и копчета от седеф. Ризата бе поръбена със златна нишка, а самата коприна бе прозрачна, така че тялото й прозираше през нея. Над ризата бе сложила кафтан от розов брокат със сатенен колан в наситено розов цвят, закопчан с аметистова брошка. На главата й се кипреше кокетна кадифена шапчица, избродирана с перли, а косата й се спускаше
