свободно по гърба. Костюмът се допълваше от перлени обици, които висяха от аметистови клипси и малки бели обувки.
— Дрехите са толкова красиви! — възкликна Мемтаз. — Макар че няма дълго да останете с тях. — Мемтаз хитро се засмя.
Сара се усмихна и поклати глава. От Мемтаз не можеше да се скрие нищо.
— Изглеждате толкова щастлива, господарке. Защо се противопоставяхте на пашата толкова дълго?
— Прекалено… сложно за обяснение е, Мемтаз.
— Какво значи сложно?
— Значи, че има много неща, с които трябваше да се съобразявам и… о, забрави за това. Извикай евнусите да ме отведат при Калид.
Калид я очакваше в предната стая на покоите си. Когато видя Сара да влиза през вратата, просто протегна ръце и тя се хвърли в прегръдките му.
— Липсваше ми — въздъхна Сара. Калид вече разкопчаваше колана й.
— Защо си облякла толкова много дрехи?
— Мемтаз настояваше да съм облечена както подобава — отвърна Сара, като се разсмя.
Калид хвърли на пода колана и кафтана й, събу обувките й и започна да разкопчава ризата й. Веднага след като се разкри едната снежнобяла гръд, устните му се сключиха около розовото зърно. В продължение на няколко секунди Калид се опита да се пребори с ризата, като я смъкна до кръста й. Сара ахна, когато той просто хвана дрехата и я разкъса нетърпеливо, захвърляйки я настрани.
Калид я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята си. Постави я на леглото и се зае със собствената си риза, но преди да успее да се досъблече, Сара се изправи и го прегърна.
— Позволи ми аз да те любя — прошепна тя, като целуна гърдите му, след това прокара език по дългата тъмна ивица косъмчета, които се губеха под колана на панталона му. Калид се облегна на стената до леглото и се остави на ласките й. Накрая тя коленичи пред него и започна да разкопчава панталона му. Калид отметна назад глава, затвори очи и стисна ръце в юмруци, когато тя го пое в устата си, действайки повече по инстинкт, отколкото от опит. От гърлото му започнаха да излизат нечленоразделни гърлени звуци, дишането му стана късо и учестено, тялото му се напрегна, а Сара можеше да почувства реакцията му и на най-слабото й движение. Накрая той зарови пръсти в косата й и отметна главата й назад.
— Искам да съм в теб. Сега. — Калид я вдигна и я сложи на леглото. Легна при нея, като я обърна по корем и я прегърна изотзад.
— Калид? — Сара изви глава и го погледна недоумяващо.
— Следвай ме.
Калид леко повдигна коленете й, промуши ръка под нея и я привдигна. В следващия миг проникна в нея, а Сара затвори очи, замаяна от удоволствие.
— Добре ли си? — прошепна той, като продължи да се движи.
В отговор Сара изстена безпомощно.
— Искаш ли да спра?
Сара изхлипа в безмълвен протест.
— Не спирай! — едва успя да промълви.
Той не го направи, а когато свършиха, телата им бяха облени в пот. Изтощени, двамата едва си поемаха дъх. В продължение на няколко минути останаха да лежат неподвижни, докато дишането им се успокои и сърцата им възстановиха нормалния си ритъм. След това Калид стана, обу панталоните си и излезе през друга, по-малка врата, която водеше към терасата. Сара се ослуша, но не чу нищо повече. След това също стана от леглото и наметна ризата на Калид, тъй като нейната собствена лежеше разкъсана на пода. Излезе след него на терасата и го видя облегнат на една балюстрада, загледан в покрития с плочи двор.
— Калид?
Той се обърна към нея, протегна ръка и я привлече към себе си. Тя облегна гръб на гърдите му.
— Какво правиш тук? — След залез слънце става толкова студено.
— Това е пустинният климат — отвърна той. — Горещо през деня и студено през нощта. Смяташ ли, че ще свикнеш?
— Аз вече съм свикнала. Както знаеш, в Бостън съвсем не е раят. През лятото е влажно, а през зимата е ужасно студено.
— Липсва ли ти?
— Вече не.
Калид затвори очи, бе невероятно какво облекчение изпита от думите й. Прокара пръсти нагоре-надолу по ръцете й.
— Какво си облякла?
— Ризата ти. Не ми остави кой знае какво.
— Ти трепериш. Искаш ли да се прибираме? Студено ли ти е?
— Не. Просто… Мисля, че все още не съм дошла на себе си. Краката ми треперят.
— Много се радвам, щом мога да те докарам до това състояние. — Калид целуна косите й.
Сара не отговори толкова дълго, че той накрая не се стърпя.
— Какво има?
Тя се поколеба за момент.
— Искам да ми кажеш. — С тези думи тя се извърна и впи поглед в неговия.
— Много жени си карал да се чувстват така, както аз тази вечер. Не мога да спра да мисля за любовниците ти и да се чудя какво ли място заемам сред тях.
— Никоя от тях не беше като теб.
— Но със сигурност те са били по-добри в… това.
— По-добри в какво? — подкачи я той, но когато видя, че тя не се усмихна, отвърна сериозно. — Не, не бяха.
— Но те са били опитни, владеели са изкуството на любовта…
— И точно заради това ти си толкова различна. Можеш ли да си представиш какво е да знам, че съм първият мъж, който те докосва по този начин? Че съм първият, който получава интимните ти милувки?
— Но точно това искам да кажа, Калид. Просто не знам какво да правя.
— Напротив, знаеш. Ти се подчиняваш на страстта си, а тя е най-добрият учител.
— Ти си най-добрият учител. — Тя се надигна на пръсти и го целуна.
— Никоя жена не съм желал така, както желая теб — отвърна той, като я притисна силно към себе си.
Сара се отпусна в ръцете му. Измина известно време, преди Калид да разбере, че тя се смее.
— Какво е толкова смешно? — той я отстрани леко от себе си и я погледна озадачен. Газените фенери, поставени в четирите ъгъла на терасата, хвърляха приглушена светлина наоколо и едва осветяваха лицето й.
— Мислех си за първата ми нощ тук, когато ме отвлече от двореца на султана и колко уплашена бях, когато ме доведоха при теб. — Сара отметна кичур лъскава черна коса, която бе паднала на челото му.
— Не ми изглеждаше уплашена. Доколкото си спомням, ти ме удари.
— Това беше защитна реакция.
— Беше много убедителна. Мислех си, че ме мразиш.
— Никога не съм те мразила, Калид. Но исках да те намразя, което е нещо съвсем различно.
— И защо искаше да ме намразиш?
— Заради ужасния начин, по който ме доведе тук, заради начина, по който ме караш да се чувствам.
— Накарах те да изпиташ непреодолимо желание да ме убиеш. — Калид се усмихна и я залюля в ръцете си.
— Да, понякога. Но по-често си мислех, че просто ще се разтопя под допира ти.
— И това те плашеше?
— Разбира се.
— Защо „разбира се“? Някои жени биха били щастливи да изпитат нещо подобно към един мъж.
