Пантерата и перлата

— Не.

— Чудесен обичай, няма що! Какво друго?

— След това ще има пиршество. Когато то свърши, ще бъдеш доведена в стаята ми от мъжките ти роднини. Понеже ти нямаш такива тук, твоят ескорт ще бъдат мои отбрани войници.

— И после?

— След това ще дойдеш в леглото ми от долната му страна, така ме признаваш за свой господар — каза той, като се усмихна.

— Ще пропуснем тази част. Нещо друго?

— На сутринта трябва да покажем кървавите чаршафи от балкона — продължи Калид със спокоен тон.

Тя го погледна невярващо.

— Ще имаме малък проблем с тази част — каза накрая тя.

Калид се разсмя.

— Ти беше девствена, скъпа. Просто ние не изчакахме официалната церемония, а това за мен не е важно.

— Поданиците ти със сигурност няма да видят нещата по този начин.

— Те изобщо няма да узнаят. Преди мен никой мъж не те беше докосвал и точно това има значение.

— Тогава какво ще правим с чаршафите?

— Ще заколим петел и ще намажем чаршафите с кръвта му.

Сара го погледна, онемяла от изумление.

— Предполагам, че това е шега — прошепна тя.

— Не. Това е обичай.

Сара затвори очи.

— Калид, сигурен ли си, че не си измисляш? — попита тя, а в гласа й се прокрадваше надежда.

— Не, не си измислям. В селските райони, ако не се покажат кървавите чаршафи, съпругът може да се откаже от жена си.

— Наистина ли?

— Да.

— Това е толкова…

— Варварско? — Калид не отделяше поглед от лицето й.

— Знам, че не харесваш тази дума.

— Но тази част от мен те привлича много, нали така?

Сара го погледна, но не отговори.

— Аз не съм мъж, когото би могла да срещнеш у вас на чаено парти или танци, давани от Дъщерите на Американската Реставрация.

— Революция — поправи го Сара.

— Каквото и да е. Знаеш какво искам да кажа.

Сара извърна поглед.

— Откъде знаеш за чаените партита?

— Посетих някои от тях, докато бях в Оксфорд — отвърна той, като изпусна измъчена въздишка.

— Намираш ги отегчителни.

— Много празни разговори, без да се прави нищо.

— Сигурно си предизвикал истинска сензация.

— Да, предизвиквах любопитството на присъстващите. Предполагам, че някои от младите дами очакваха да се появя с нож между зъбите.

— Може би са се надявали — промълви тихо Сара.

— Какво?

— Няма значение. Кога ще се състои церемонията?

— След три дни.

— Три дни! Не ми остава много време.

— За какво?

— За да се приготвя.

— И какво точно трябва да включва това приготовление, скъпа? — попита той, развеселен.

Сара се замисли. Нямаше абсолютно никой, когото да покани, нямаше други познати, освен тези в двореца, всичко, от което имаше нужда, бе тук.

— Какво мислиш? — попита го тя.

— Разбирам. Бъдещите съпруги имат своите мечти. Какви са твоите?

— Да останем заедно завинаги — каза простичко тя.

— Това мога да ти гарантирам.

— И да имам деца, красиви и смели като баща си — добави Сара.

Той не каза нищо, просто вдигна брадичката й и очерта с пръст устните й, очите му блестяха с особен, мек блясък.

— Освен това искам да съм ти най-добрият приятел — допълни тя.

— Но ти си! — Калид леко я положи на килима и започна да съблича дрехите, които Мемтаз така внимателно бе подбрала.

— Мислиш ли, че някога така може да ти омръзна, че да поискаш да ме изпратиш обратно в Бостън? — попита тя, като зарови пръсти в косата му.

— Тогава ще бъдеш твърде стара, за да пътуваш — отвърна той и я целуна.

* * *

— О, господарке, никога не е имало по-красива булка! — възкликна Мемтаз, като плесна с ръце и се взря в огромното огледало.

Сара също погледна в огледалото и ахна. Не можеше да повярва, че жената, която я гледаше оттам, е самата тя. Беше облечена в копринена роба с дълги ръкави и високо деколте. Избродираната със златни цветя наметка бе обшита по краищата със злато, и пристегната с колан от същата материя. Диамантена тиара придържаше къс копринен воал, също украсен със злато. По-дълъг воал, бе прикрепен към него. Обиците й представляваха златни халки с огромни висящи перли. Над всичко това, Сара щеше да носи фередже от червено кадифе. То лежеше на леглото до нея, като й напомняше, че след час щеше да стане новата pashana на Бурса.

— Толкова се радвам, че ще можеш да присъстваш на церемонията — обърна се Сара към Мемтаз.

Прислужницата кимна щастливо.

— Пашата покани всички да дойдат. А доктор Шакоз каза, че главният евнух също ще може да присъства за час-два.

— Това е добре — празненството нямаше да е пълно без Ахмед.

— Имате ли нужда от нещо друго? — попита Мемтаз.

— Не. Моля те, кажи на Козем, че съм готова.

Мемтаз излезе, за да доведе старата господарка, която щеше да придружи Сара до колата и след това до тронната зала, където Калид вече ги очакваше.

Пашата крачеше неспокойно напред-назад пред трона си, без да обръща внимание на множеството свои поданици, които чакаха да започне церемонията, на войниците и еничарите, които чакаха заповедите му, на главния евнух, който бе седнал на един стол до вратата. Поради нараняването му бе разрешено да стои седнал в присъствието на господаря му, което бе наистина голямо благоволение. Калид поглеждаше постоянно към вратата, през която щеше да влезе Сара.

Тя наистина се появи, както му се стори след цяла вечност, застанала гордо и царствено зад Козем, която също бе облечена в най-хубавите си дрехи. Той не откъсваше поглед от нея, докато тя се приближаваше към него и застана от едната му страна. Той й се усмихна нежно, повдигна дългия й воал и я погледна в лицето. В същия момент от тълпата излезе Турхан ага и удари с алебардата си по пода.