отредила да обичам единствено теб.
— Това е общото ни нещастие.
Усетил трепването й, той я пусна рязко и Сара се олюля. Свали останалите бижута и ги сложи до тиарата.
— Наистина ли си отиваш?
Изглежда, Калид все още не можеше да повярва, че това се случва.
— Да. Ще отида в харема да се преоблека. Надявам се, че не си изгубил достойнството си дотам, че да накажеш Козем или да пречиш на бизнеса на братовчед ми, след като аз си отида. Те направиха това, което са мислили за правилно, и искрено се надявам, че когато се успокоиш, ще го разбереш.
Калид не каза нищо.
— Ще оставя всичко, което имам, в покоите си — заяви Сара, като сложи обиците на купчината бижута. — Искам да си тръгна както дойдох, без нищо.
— Но със спомените си — възрази той.
Тя се отдалечи от него, погледът й бе замъглен от сълзи.
— Аз винаги ще бъда в мислите ти. Винаги ще те преследвам, Сара — каза той с натежал от мъка глас.
Американката се обърна и го погледна за последен път. В сватбените дрехи изглеждаше толкова красива!
— Не, няма. Но знам, че ще ти липсвам.
Сара излезе тичешком от стаята, а Калид остана загледан след нея, разтърсен до дъното на душата си.
— Значи той не те е насилвал да се омъжиш за него? — попита невярващо Джеймс.
— Не. Знам, че ти е трудно да го разбереш, Джеймс, но аз го обичам, макар че не мога да бъда съпругата, която иска той. В момента не го разбира, но след време, сигурна съм, ще проумее.
Джеймс я погледна с чувството, че изобщо не я познава. Двамата чакаха ескорта да ги изведе от двореца. Изпълнена с мъка, Сара си взе сбогом с Мемтаз и Козем. Обляното й в сълзи лице беше тъжно, но непоколебимо.
— Но той те отвлече, Сара. Плати на султана за теб, упои те и те отвлече посред нощ!
— Точно така започна всичко, истина е. В началото бях не по-малко бясна от теб. Но след като започнах да го опознавам… той може да е съвсем различен от това, което видя днес, Джеймс.
— Много е красив. Предполагам, че и това е оказало своето влияние за чувствата ти към него.
Сара изпусна дълбока въздишка.
— Ситуацията е… много сложна, Джеймс. Просто знам, че не мога да му простя за това, че не ми каза за опитите ти да ме намериш.
— Направил го е, защото не е искал да те загуби.
— Причините, поради които е постъпил по този начин, не го извиняват. Освен това има и много други неща, от които съм си мислила, че се е отказал, но сега виждам, че съм грешала. Веднъж заплаши, че ще заповяда да бичуват моята прислужница в палата, ако не направя нещо, което той искаше.
— Заплашил е да бичува прислужницата, за да накара
— Да.
— Просто не виждам как може да се върнеш в Бостън след всичко това и да продължиш стария си начин на живот — заяви Джеймс.
— Вероятно няма да мога. Твърде много преживях.
— Не съм сигурен дали все още имаш работа.
Сара го погледна изненадана. Дори не се бе замисляла за това.
— Скоро след като ти изчезна, писах на училищното ръководство, че… ще се забавиш неизвестно колко време. Те ми отговориха, че ако се върнеш до началото на пролетта, все още могат да ти осигурят място.
Сара постави ръка на рамото му.
— Джеймс, благодаря ти за всичко, което направи за мен.
Той я потупа нежно по ръката.
— Беа толкова ще се радва да те види. Много се тревожеше за теб.
— Мисля, че е по-добре да не й казваме за сватбата и за отношенията ми с Калид. Тя няма да ме разбере, а не искам да я разстройвам.
Джеймс кимна в знак на съгласие. В този момент на вратата се появи Турхан ага.
— Колата ви чака, за да ви откара на гарата, мис Сара. Следващият влак за Константинопол е след два часа.
— Благодаря, Турхан — двамата с Джеймс се изправиха на крака.
— Кажи сбогом на главния евнух от мен — обърна се Сара към Турхан.
— Ще го направя. — Той пое ръката й и я целуна. — Ще липсвате на всички ни — добави той. — Много жени са идвали и са си отивали от харема, но никоя не е била като вас.
Сара му се усмихна.
— Какви хубави думи!
Турхан извади от джоба на туниката си някакъв предмет и й го подаде.
— От Мемтаз.
Беше икона на руски светец, изработена много красиво и украсена по краищата с цветно стъкло.
— Мемтаз каза, че ще ви носи късмет — добави Турхан.
— Ще ми е необходим. — Сара пое иконата с благодарност.
Турхан кимна и отвори вратата към алеята, водеща извън двореца. Сара се огледа за последен път, стараейки се да запомни всичко. Никога нямаше да забрави това място и хората, с които се бе запознала тук.
— Джеймс, готова съм. — Той пое ръката й и я изведе от двореца.
— Искаш ли чай, скъпа? — попита Беатрис. — Ще отида да ти донеса.
— Не съм инвалид, Беа. Сама ще си донеса. — Сара се изправи, приближи се до подвижната масичка за сервиране в гостната, наля си чай и се върна с порцелановата чашка на мястото си. Чувстваше се странно в старите си дрехи. Никога преди не бе осъзнавала колко много ограничават движенията й, колко пристегнат е корсетът и колко неудобна е високата яка на роклята.
Дрехите в харема бяха много по-свободни, по-удобни и вече започваха да й липсват.
— За какво мислиш, Сара? — попита Беатрис.
Сара не отговори.
— Не си мисли за нещата, които преживя, мила. Опитай се да не се връщаш постоянно към тях.
— Опитвам се.
Беа сложи захар в чая си и продължи тихо:
— Ако искаш да поговориш с някого, винаги съм готова да те изслушам.
— Благодаря.
— Искаш ли да се срещнеш с нашия свещеник? Тук наблизо има църква, сигурна съм, че преподобният Хастингс с удоволствие ще ти отдели време да те изслуша.
— Ще си помисля.
Между тях се настани неловка тишина.
— Изглеждаш толкова тъжна, скъпа — продължи след известно време Беа. — Бих искала да ти помогна.
— Ти ми помагаш само с присъствието си и като ми даваш подслон, докато си осигуря билет за
