Пантерата и перлата

— Ако само се опиташ да ми четеш конско в този момент, ще наредя да те хвърлят в тъмницата — сопна се той.

Козем не отговори нищо. Внукът за пръв път се обърна и я погледна внимателно. Изражението му бе по-мрачно, откогато и да било. Очевидно приемаше много тежко факта, че Сара го напусна.

— Защо каза на братовчед й, че се е върнала? — попита тихо Калид.

— Тя заслужаваше да знае, че семейството й я търси. Наистина ли искаше да остане с теб само защото няма никакъв друг избор?

— Просто исках тя да остане! — избухна той. — Ти знаеше, че тя ще се разсърди, когато разбере, че скрих истината от нея. Какво си мислеше, че ще направи.

— Наистина не мислех, че Сара ще те напусне, Калид — отвърна тихо Козем. — Трябва да ми повярваш. Просто смятах, че ще се зарадва да види отново братовчед си. Наистина вярвах, че чувствата й към теб ще я задържат тук.

— И двамата я подценихме — отвърна той с горчивина.

— Така ли смяташ да стоиш тук? Няма ли да предприемеш нещо?

— Обмислям един план.

— И какъв е той?

— Все още не съм готов.

— Калид, такова бездействие не е характерно за теб. Когато Сара беше отвлечена от бедуините, само след десет минути ти се метна на коня и я последва.

— Когато беше отвлечена от бедуините, аз се тревожех за живота й и бях сигурен, че тя ще се зарадва да ме види. Сега ситуацията е съвсем различна.

— Но ти представляваш властта тук. Ти си пашата. Можеш да направиш всичко, което пожелаеш.

— И докъде ме доведе властническото ми държание? Да стоя тук отчаян и да водя този разговор с теб!

Козем замълча за момент.

— Кога си тръгва Сара?

— Още няколко седмици ще остане тук. Наредих на Турхан да подкупи продавача на билети на гарата, за да каже, че всички места за „Ориент Експрес“ са резервирани за един месец.

— Властническо държание ли каза? — повтори като на себе си Козем.

— Мога да заповядам да я арестуват, или да направя така, че паспортът й да изчезне.

— Предполагам, че вече си обмислял подобна възможност.

— Да, но това няма да промени нищо. Сама трябва да вземе решение. Тя иска от мен да се държа като цивилизован човек, а не като тиранин.

— Проблемът е, че ти наистина си тиранин. И Сара щеше да умре от скука, ако се държеше като джентълмен. Тя само си мисли, че иска това от теб, но всъщност не е така.

— Ако Сара следваше зова на сърцето си, щеше да е тук, с мен.

— Как смяташ да я накараш да остане?

— Само да я държа в страната, няма да помогне — каза замислено Калид, като клатеше глава. — Смятам, че тя използва внезапното появяване на братовчед си като извинение, въпреки че сама не го осъзнава. Това, от което наистина се страхува, е да започне да води живот, който й е напълно чужд. Тя ме обича, и докато аз съм при нея, се чувства сигурна, но аз не мога да бъда с нея всеки миг. Имам владения, които трябва да управлявам.

— Не че го правиш напоследък — отбеляза Козем.

— Ще се занимавам с управлението, когато разреша този въпрос.

— Значи мислиш, че ще я върнеш?

— Трябва да опитам.

— Тогава направи компромис. Кажи й, че веднъж в годината ще я водиш да види семейството си, през зимните празници, които тя толкова много обича.

— По Коледа ли?

— Да, да. Един път в годината можеш да го позволиш. По това време тук е истинско мъртвило. Покажи й, че не очакваш от нея да се отказва от всичко, за да е с теб, че не трябва да изоставя целия си минал живот, за да стане pashana.

Калид впи поглед в някаква невидима точка на стената, като обмисляше думите на старата жена.

— Винаги си бил арогантен, Калид. Приемаш, че за всяка жена е достатъчно само да те има. Ако Сара се ожени за теб и остане в Бурса, тя се отказва от всичко, а ти от нищо. За нея няма да остане и следа от предишния й живот, а ти ще продължаваш да живееш както преди, не е ли така?

Калид извърна глава и я погледна, заинтересован от думите й.

— Сара не е някаква дрънкулка, с която можеш да си поиграеш и после да захвърлиш, докато не ти се прииска пак да я вземеш.

— Говориш също като нея.

— Е, и аз понаучих нещичко. Освен да бъде твоя, Сара се нуждае и от цел в живота. Мисълта, че ще прекарва цялото си време като другите жени в харема, я ужасява.

— Мислил съм да й предложа да организира училище в двореца — каза Калид.

— Чудесно! — Козем засия. — Защо не й каза, преди тя да си тръгне?

— Предполагам, че бях много алчен и я исках само за себе си — призна той.

— Но ти току-що каза, че не можеш да бъдеш с нея всеки миг. Вече знаеш, че тя не е жена, която ще чака в хамама и ще сплита косата си, докато ти решиш да я повикаш. Позволи й да се занимава с нещо. Позволи й да ти помага. Винаги съм смятала, че си интелигентен мъж, Калид! Не би трябвало аз да ти казвам тези неща, а сам да се досетиш!

— Мислех само за това, което исках аз. Никоя друга жена не се нуждае от убеждаване, че аз съм най- доброто за нея.

— И никоя от тях не задържа интереса ти повече от трийсет секунди.

Калид се усмихна едва-едва и отклони поглед.

— Какво има?

— Майка ми винаги е била предизвикателство за баща ми и както изглежда, историята се повтаря.

— В много отношения ти приличаш на баща си, Калид. Той също не харесваше лесните завоевания.

Калид се наведе и я целуна по бузата. Баба му го погледна изненадана. Обикновено бе по-сдържан.

— Сега си върви и ме остави да помисля.

Тя покорно се изправи.

— Бабо? Благодаря ти — добави той.

Козем се усмихна вътрешно и се оттегли.

* * *

Сара разбра, че е бременна, три седмици след като напусна Двореца на орхидеята. Месечното й неразположение не дойде, но първоначално тя го отдаде на напрежението от последвалите събития. Сега обаче гърдите й бяха напрегнати и й се повдигаше само от мисълта за храна. Не можеше повече да пренебрегва този факт, особено когато се опита да закопчее полата над блузата си и не успя.

Сара се отпусна тежко на леглото в стаята за гости на Джеймс. Осъзнаваше, че с това бебе щеше да й е много трудно като неомъжена жена, но ликуваше.

Бебето на Калид! Тя носеше детето му! Сигурно се бе случило, когато се любиха за пръв път. А сега тя се връщаше във Викторианския Бостън с незаконно дете в утробата, дете на чуждестранен владетел, голямата любов на живота й, когото тя никога повече нямаше да види.

Но въпреки това беше щастлива, много щастлива. Вероятно щеше да се наложи да живее в старата къща на баща си сама с детето си, но тя се чувстваше окрилена от надежда.

Реши да каже на Джеймс и Беатрис веднага.

На следващата вечер, по време на вечерята, Сара изчака да сервират десерта и след това се реши да съобщи новината.

— Има нещо, което мисля, че трябва да знаете. Джеймс и Беатрис я погледнаха с очакване.