— Бременна съм.
Джеймс затвори очи, а Беа така и не сложи в уста парчето лимонов сладкиш, което бе набола на вилицата си. При други обстоятелства Сара щеше да избухне в смях при смаяните им физиономии.
— Точно от това се страхувах — промълви Джеймс.
Когато Беа си възвърна дар слово, успя само да прошепне:
— Какво смяташ да правиш?
— Ще го родя.
— В Бостън? — изпищя Беа.
— Така изглежда.
— Сара, това е направо самоубийство. Никога няма да си намериш друга работа. Моралът ти ще бъде поставен под въпрос, а училищното настоятелство никога няма да ти позволи да припариш до деца.
— В такъв случай ще се занимавам с нещо друго.
— Какво например? — осведоми се Джеймс.
— Не знам. Ще стана перачка или ще давам стаи под наем. Къщата на татко сега е моя. Има няколко излишни спални. А и татко ми остави доста пари. Няма да гладувам.
— Ами детето? — попита Беа.
— Какво за него?
— Скъпа, детето ще бъде отхвърлено от обществото.
— Защо? Защото е незаконно?
— Не само заради това. Няма ли то да бъде… с тъмна кожа?
— Беа! — извика предупредително Джеймс.
— Няма нищо, Джеймс. Убедена съм, че много пъти ще ми се наложи да го чувам. Да, Беа, детето може да е мургаво, както предположи ти, а може и да прилича на мен. Разбира се, отсега е невъзможно да се каже. Предпочитам то да изглежда като Калид, който е най-красивият мъж, когото някога съм срещала.
Беа замълча и заби поглед в чинията пред себе си. Джеймс се изправи, приближи се до Сара и я целуна.
— Толкова си смела, Сара. Възхищавам се на куража ти. Ще ми кажеш, ако мога да ти помогна с нещо, нали?
Сара кимна, а очите й се напълниха със сълзи при окуражителните думи на братовчед й. Джеймс излезе от стаята.
— Сара, не исках да кажа… — започна Беа.
— Знам какво искаше да кажеш, Беа, и те разбирам. Не се тревожи.
Беа рязко стана от стола и тичешком последва съпруга си. Сара отмести празната си чиния и отпи от кафето.
Разбираше, че у дома, в Бостън, всички ще реагират като Беа, трябваше да свиква. Странното бе, че не се страхуваше.
Детето на Калид заслужаваше всяка жертва от нейна страна.
ГЛАВА 14
— Имаш посетител, Сара — извика Джеймс.
Тя вдигна поглед от книгата, а очите й се стрелнаха към вратата на всекидневната.
— Не — добави тихо Джеймс, — не е той.
Той отстъпи встрани, а зад него се появи Роксалена, която грейна в усмивка щом видя Сара.
— Моята приятелка американка! — извика театрално тя и се хвърли в прегръдките й.
Сара се изправи и просълзена прегърна принцесата. Напоследък плачеше за щяло и нещяло, може би това се дължеше на състоянието й. Джеймс се поклони леко.
— Останете колкото желаете, Ваше Величество. Дами, моля да ме извините. — Той излезе и затвори вратата след себе си.
— Братовчед ти си мисли, че и аз съм величество — усмихна се Роксалена и махна фереджето си.
Носеше небесносини копринени шалвари, сапфирено-синя блуза и колан, избродиран с перли и злато. На главата й кокетно бе кацнала синя кадифена шапчица, обсипана с перли. Сара също се засмя.
— Толкова е хубаво да те видя отново! Как се измъкна от Топкапъ?
— Казах на баща ми, че ще отида на пазара при „Света София“ — отвърна Роксалена, като сгъна фереджето си и го постави на стола.
— И?
— И той изпрати Осман да ме придружава. — Роксалена намигна заговорнически.
— А къде е Осман? — усмихна се Сара.
— Долу на улицата, при колата.
Сара хвана Роксалена за ръката и я поведе към малкото канапе до прозореца.
— Как разбра, че съм тук?
— Турхан ага разказал на Осман какво се случило на сватбата ти — отвърна принцесата. — Нищо не разбирам, Сара. Отначало отчаяно се опитваш да избягаш от Калид, а после решаваш да се омъжиш за него!
— Права си, така е. Дълга история.
— Получи ли бележката ми, която ти изпратих чрез продавачката?
— Да, получих я. Можеш да си представиш колко много означаваше за мен да знам, че се опитваш да се свържеш с братовчед ми. Това ми даваше надежда.
— И така, как се съгласи да се омъжиш за Калид? Всъщност, ти изобщо съгласи ли се или той те принуди?
— Не, той не ме е принуждавал. Обичам го, Роксалена.
Върху лицето на принцесата плъзна многозначителна усмивка.
— Знаех си. Казах на Осман, че си се влюбила в пашата. Разбрах го, когато научих, че е тръгнал сам да те спасява от бедуините. Предполагах, че това ще се случи. Малко жени могат да устоят на неговия чар.
— Е, сега правя точно това. Устоявам му. Затова съм тук.
— Какво стана?
Сара накратко предаде събитията, които се бяха случили, след като се видяха за последен път с принцесата. Роксалена слушаше съсредоточено, като задаваше от време на време по някой въпрос.
— И не си получила никаква вест от него, откакто си напуснала двореца? — попита накрая тя.
Сара само поклати глава.
— А надяваше ли се?
— Не знам.
— Ако това ще ти помогне, ще ти кажа, че той е наредил един човек постоянно да наблюдава тази къща.
Сара я погледна смаяно.
— Какво?
— Турхан ага казал на Осман — потвърди Роксалена.
— Искаш да кажеш, че той ме следи?
— Да.
— Но какво си мисли Калид, че се готвя да правя?
— Може би, че ще си тръгнеш по-рано, отколкото предполага. Че няма да може да те спре — предположи Роксалена. — Знам и нещо друго. Калид наредил на Турхан да подкупи продавача на билети на гарата и когато братовчед ти Джеймс отиде да ти купи билет, да му каже, че няма свободни места поне още един месец.
— Какво?
— Но това не е истина. Искам да кажа, има места. Калид се опитва да те задържи тук.
— И успя — отвърна тихо Сара.
— Наистина ли си мислиш, че може просто да се върнеш в Съединените щати и да го забравиш? —
