попита Роксалена.
— Никога не бих могла да го забравя.
— Но въпреки това възнамеряваш да се върнеш вкъщи. Защо не останеш тук, при братовчед си?
— Не мога, Роксалена. Бременна съм.
Очите на Роксалена се разшириха.
— И Калид не знае? — прошепна тя.
— Не. Самата аз не знаех допреди няколко дни.
— Ако знае, че носиш детето му, никога няма да те пусне да си отидеш.
— Точно затова не трябва да узнае. Ако иска да ме последва, за да ме убеди да се върна при него, нека това да бъде заради мен, а не заради наследника си.
— Значи се надяваш, че той ще тръгне след теб? — Роксалена нетърпеливо се приведе към приятелката си.
Сара захапа неуверено долната си устна.
— Никога не съм си представяла, че един мъж може да ми липсва толкова много, Роксалена. Когато разбрах за опитите на братовчед ми да ме открие, реагирах твърде прибързано, но мисълта да изживея остатъка от живота си без Калид е направо непоносима.
— Тогава защо сама не се върнеш при него?
Устните на Сара се свиха в тънка, упорита линия.
— Не. Той трябва да ме иска достатъчно, за да проумее, че съм нужна, необходима. Не мога да се върна и той да продължава да се държи като преди. Ако се наложи сама да се грижа за себе си, поне ще имам детето.
— Толкова си смела! — възкликна Роксалена.
— Изобщо не се чувствам смела.
— И много упорита при това.
— Говориш също като Калид — усмихна се Сара.
— Знаех още от самото начало, че сте напълно подходящи един за друг — заяви Роксалена, като се разсмя.
В този момент на вратата на гостната се почука, след това влезе Листак, като се поклони почтително.
— Господарят ми иска да знае дали дамите биха желали нищо за пиене — каза тя, като скришом поглеждаше прекрасната принцеса. — Може би чай?
— Чай. Чудесно — отвърна Сара. Листак излезе, а Сара отбеляза шеговито:
— Тя е много впечатлена от теб.
В отговор Роксалена само изсумтя.
— Хората също много се впечатляват и от баща ми, а той е просто един измамник и лъжец.
— Не е признал, че ме е продал на Калид, нали? — Сара остана смаяна от острите думи на принцесата.
— Той се държеше така, като че ли всичко е станало без негово знание, като че ли главният евнух е действал не по негова заповед. О, как го мразя!
Сара сложи успокоително ръката си върху тази на Роксалена.
— Ще ми липсваш, когато се върна в Бостън.
— Може би един ден ще дойда да те видя — заяви загадъчно принцесата.
— Какво искаш да кажеш?
— Двамата с Осман правим някои планове — усмихна се лъчезарно тя.
— Да избягате от Топкапъ?
— Да избягаме изобщо от Империята.
— Как?
— Осман урежда да се прехвърли в Кипър и да си намери работа там. Ако успее, ще замина с него.
— Роксалена, способна ли си да се откажеш от всичко това? — каза Сара, като вдигна с един пръст копринения ръкав на принцесата. Подозираше, че Роксалена обича прекалено много красивите си бижута и дрехи.
— Мога да се откажа, и то на момента — отвърна твърдо принцесата. — В Топкапъ аз съм една затворничка, също като мъжете, които татко е хвърлил в тъмницата. Единствената разлика е, че съм облечена в красиви дрехи.
Сара се разсмя.
— В такъв случай ти пожелавам късмет.
В този момент Листак донесе подноса с чая и двете млади жени изчакаха прислужницата да сервира и да излезе от стаята, за да продължат разговора си.
— Кога точно тръгва влакът? — обърна се Калид към Турхан ага.
— В два следобед.
— Значи след ден и половина трябва да мине през планините на Гърция — продължи замислено Калид. — А на десетия да пристигне в Париж. Къде спира?
— На гара „Свети Лазар“. Сара има резервация в хотел „Делакроа“ за същата вечер.
— Господарю, съветвам ви да не правите това — каза Ахмед.
Калид обърна глава и погледна главния си евнух, който се бе възстановил от раната си, за която напомняше само превръзката през главата му. Доктор Шакоз бе настоял все още да не се маха.
— Не съм те питал за мнението ти.
— Но вие нямате никакви права във Франция! — продължи Ахмед. — Ако Сара ви се противопостави там, може да се наложи да отговаряте пред френското правителство!
— Французите няма да посмеят. Дължат на султана четири милиона франка — възрази мрачно Калид.
— Можете да предизвикате международен скандал! — заяви предупредително Турхан ага.
— Замълчи! — заповяда Калид. — Не съм забравил каква роля изигра, за да се провали сватбата ми.
— Просто си вършех работата, господарю — отвърна тихо Турхан.
— Да, така беше. Можеш да си вървиш. И двамата.
След като двамата служители излязоха, Калид започна да крачи напред-назад със замислено изражение. Щеше да вземе по-ранен влак и да бъде в Париж, когато Сара пристигнеше.
— Защо да не спреш в Англия и да не посетиш леля Емили? — Джеймс наблюдаваше Сара, която сгъваше един шал и го слагаше в куфара.
— Вече съм си направила планове, Джеймс.
— Но тя пише — продължи Джеймс, като размаха пред лицето й писмо — че можеш да хванеш кораб от Кале до Дувър и пътуването ще трае само един ден. Не си виждала сестрата на майка си, откакто бе на десет години. Не мислиш ли, че си струва да се отклониш от пътя си и да заздравиш една семейна връзка?
— Джеймс, наясно съм какво се опитваш да постигнеш. Благодаря ти за усилията и загрижеността, но наистина не е необходимо.
— За какво говориш?
— Сигурна съм, че си писал на леля Емили и си я питал дали бих могла да я посетя. Стараеш се да ми доставиш малко радост и го оценявам, но едва ли е прилично да се изтърся на една роднина, която не съм виждала от детството си.
— Защо не? Само за няколко дни? Не мислиш ли, че ще е добре да си починеш малко в Англия?
— Вече си починах тук.
