Калид се извърна вбесен към него, като промърмори няколко проклятия на турски.
Турхан каза нещо на древен церемониален език, което Сара не можа да разбере, но в тълпата се понесе ропот, а Калид рязко се отдалечи от Сара и се насочи към струпаната до вратата тълпа.
— Какво има? — Сара се обърна към Козем, чието изражение бе спокойно. — Какво става?
— Някой се противопоставя на брака ви — отвърна с безизразен глас Козем. — Според нашия обичай церемонията трябва да се прекрати, докато оплакването не бъде разгледано и отхвърлено. Не може да има изключение дори за пашата.
Козем не изглеждаше изненадана от развоя, който бяха приели събитията.
Сара се вцепени от изумление, когато видя през вратата да влиза братовчед й Джеймс. Докато тя гледаше, без да е в състояние да направи каквото и да било, Калид направи знак на двама войници, които веднага хванаха братовчед й и го помъкнаха към вратата.
— Сара! — извика Джеймс, а гласът му се извиси над шума на тълпата. — Не трябва да се омъжваш за този човек!
— Хвърлете го в тъмницата! — изкрещя Калид и войниците веднага тръгнаха да изпълнят заповедта.
— Не можете да ме спрете! — извика Джеймс. — В американското посолство знаят, че съм тук! Дошъл съм да отведа Сара вкъщи!
ГЛАВА 13
Сара се втурна към Калид и го сграбчи за ръката.
— Ако го арестуваш и го хвърлиш в тъмницата, никога повече няма да ти проговоря! Искам да чуя какво има да каже.
Калид дръпна рязко ръката си, но направи знак на войниците да пуснат Джеймс. Той оправи палтото и вратовръзката си, без да отделя поглед от Сара.
— Изведете всички гости от залата! — нареди Калид на войниците си. — Днес няма да има сватба.
Изчакаха хората да излязат, след което Сара се обърна към братовчед си, като се опитваше с всички усилия да скрие тревогата си.
— Ще ми кажете ли какво точно става тук?
— Откакто изчезна от харема на султана, Сара, постоянно се опитвам да вляза в двореца и да те видя — започна бързо Джеймс. — Накрая изпратих писмо до пашата, а той ми отговори, че ще е зает в продължение на цял месец и не може да ме приеме.
Сара погледна смаяно Калид, но той избегна погледа й. Изражението му бе мрачно.
— Тогава се опитах да подкупя някого, за да мога да вляза тайно в двореца, но когато
Калид се обърна и впи недоволен поглед в баба си.
— Тя ми каза, че си била отвлечена от бедуините и че пашата е тръгнал след тях, за да те спаси. Обеща ми, че ще ме уведоми за всичко, което се случи с теб.
Калид погледна с такава ярост старата жена, че всеки друг би се свил ужасен. Една вена на слепоочието му пулсираше бясно. Сара се приближи до Козем и пое ръката й в своята, като хвърли убийствен поглед към Калид.
— Преди няколко дни получих бележка от нея, в която се казваше, че ти си в Бурса, жива и здрава си и се готвиш днес да се омъжиш за пашата — продължи Джеймс. — Тръгнах веднага и пътувах до тук възможно най-бързо. Тази сутрин изпратих съобщение на пашата, с което го молех да се срещна незабавно с него. Той отказа да ме приеме.
Очите на Сара се изпълниха със сълзи на ярост. Не бе в състояние дори да погледне към Калид.
— И как влезе? — прошепна тя.
— Капитанът на войниците беше задължен по законите на честта да се подчини на обичая и да пусне всеки, който знае причина да се противопостави на сватбената церемония. Затова съм тук.
Сара отправи поглед към Турхан ага, който гледаше мрачно в земята. Дори и заради пашата не бе могъл да пренебрегне дълга си. Наистина беше честен човек.
— Джеймс, ще дойда след няколко минути — заяви спокойно Сара. — Козем, би ли се погрижила братовчед ми да се чувства удобно, докато ме чака? Бих искала да поговоря с Калид насаме.
Козем погледна Калид, който се обърна със спокоен глас към главния евнух.
— Ахмед, погрижи се желанията на Сара да бъдат изпълнени. Козем ще прави компания на нашия гост.
Когато останаха сами, Сара се обърна към Калид.
— Как можа да ми причиниш това? Как можа?
Той я изгледа студено, но не отговори нищо.
— Накара ме да си мисля, че семейството ми не се интересува от мен! Че съм изоставена на съдбата си! Ти ме излъга!
— Не те излъгах. Просто не ти казах за писмата на братовчед ти — проговори накрая той.
— То е едно и също! — Сара почувства, че в гърлото й се надига ново ридание, и с всички сили се опита да го спре. — Когато ми каза, че не е необходимо да спя с теб като отплата за това, че те спасих от бедуините, си помислих, че си се променил. Когато ми каза, че съм свободна да се върна в Бостън, че предоставяш на мен избора дали да остана с теб, отново си помислих, че си се променил. Затова и се съгласих да се омъжа за теб. Приех, че си се научил да уважаваш чувствата и свободната воля на другите. Сега разбирам, че през цялото време си знаел, че Джеймс се е опитвал да се свърже с мен и дори не си ми казал. Не си се променил, Калид, просто си ми казал това, което си знаел, че искам да чуя!
Калид извърна поглед.
— Можеш ли да ми посочиш поне една причина да се държиш така? — настоя тя.
— Мислех си, че ако знаеш, че никой не те търси, тогава е по-голяма вероятността да останеш при мен — отвърна той с безизразен глас.
— С други думи, опитвал си се да елиминираш правото ми на избор.
Той не отрече.
— Калид, може би твърде много очаквам от някого, който е възпитан и отрасъл с мисълта, че стои над всички останали. Твоите желания не са единственото, което има значение. Аз също съм от значение. Известно ми е, че Джеймс е получил съобщение, че се намирам тук, а аз си помислих, че той изобщо не се интересува какво е станало с мен, защото не получих отговор.
— Кой е изпратил на братовчед ти съобщение, че се намираш тук? Козем ли?
— Не намесвай Козем! Това е само между теб и мен! Става въпрос да ме уважаваш като свободно човешко същество и да не ме смяташ за твоя собственост. Как бих могла да се омъжа за някого, който ме приема като робиня?
Калид изглеждаше разтревожен.
— Какво искаш да кажеш?
— Казвам, че не мога да се омъжа за теб! — отвърна Сара, като вече не се стараеше да крие сълзите си. Свали тиарата от главата си и я постави на масата. — Заминавам с Джеймс.
— За какво говориш, по дяволите? — Калид сграбчи ръката й. — Ти ме обичаш! Никога нямаше да ми се отдадеш, ако не ме обичаше. Как можеш дори да си помислиш да ме напуснеш?
— Не съм казала, че не те обичам. Казах, че няма да се омъжа за теб. Сега би ли ме пуснал?
Калид стисна ръката й още по-силно.
— Какво ще направиш, Калид? — попита уморено Сара. — Ще ме хвърлиш в тъмницата или отново ще заповядаш да ме бичуват? Ще ми кажеш, че ще строиш рота войници и ще ги застреляш, ако не направя каквото искаш? Без значение какво ще направиш, не можеш да ме принудиш да приема ролята на жена, с която лесно да можеш да си играеш, както очевидно искаш.
— Не това искам — отвърна той с горчивина, като заби пръсти в плътта й.
— О, така ли?
— Не, Сара. Никой нормален мъж не може да те иска само заради секса, ти си нещо много повече. Разполагам с цял харем жени, които с нетърпение ще задоволят сексуалните ми желания, но съдбата е
