Пантерата и перлата

— Тъй като говорим за нови умения… — промърмори тя.

— Да?

— Бих искала да се поупражнявам.

— Да упражняваш какво? — Калид се ухили многозначително.

— Не се прави, че не разбираш какво искам да кажа, Калид!

— Така ли правя?

Сара отвори двойната дървена врата и се обърна на турски към охранителите.

— Не пускайте никой тук.

Войниците отправиха погледи към Калид, който кимна в потвърждение.

— Много те бива да даваш заповеди — разсмя се той, когато влязоха в конюшнята и сепнаха малкото конярче, което излъскваше едно седло.

— Върви навън. Уста трябва да бъде натъркана със слама и напоена — обърна се Калид към момчето, което се поклони и излезе.

Сара помогна на Калид да залости вратата отвътре. След това се хвърли върху него и разкъса ризата му.

— Къде отиде срамежливата Сара? — подкачи я той, докато тя измъкваше ризата от панталоните му. — Къде е онази толкова благовъзпитана мис от Нова Англия? — Тя продължи да го съблича, а той се наслаждаваше на нетърпението й.

— Тя е мъртва — отвърна Сара, като хвърли ризата му настрана и целуна гърдите му. — Погребахме я в онези хълмове на бедуините.

Калид можеше само да се надява, че това наистина е така. Тя посегна към панталона му, но той я хвана за ръката.

— Остави това на мен. Ти винаги се бавиш.

— Ръцете ми треперят.

— А защо ръцете ти треперят? — попита я закачливо той, като пъхна едната й ръка в цепката на панталона. Тя го докосна, а той притвори очи от удоволствие.

— Къде? — попита с натежал от страст глас. Сара се огледа наоколо и забеляза празна ясла.

— Ето там.

Калид грабна едно от одеялата, с които завиваха конете, и го разстла върху сламата, след това я положи върху това импровизирано легло. Само след секунди блузата й за езда и сцепената пола лежаха на безформена купчина отстрани.

— Изглежда никога няма да мога да ти се наситя — промълви той и зарови лице в гърдите й. Едната му ръка се спусна по хълбока й и намери онова място между бедрата й, което я караше да полудява от удоволствие. Тя се притисна към него, приемайки с благодарност милувката му.

— Не ме карай да чакам — прошепна тя, като го привлече върху себе си.

— Кажи ми какво точно искаш.

Тя обви бедра около кръста му, но той се отдръпна.

— Кажи ми! Искам да го чуя!

Тя прошепна нещо в ухото му и почти в същия момент той проникна рязко в нея.

— Да! — прошепна той с дрезгав шепот. — Да, ще го направя.

След това, отдадени на страстта, забравиха за всичко друго.

* * *

— Какъв е този звук? — попита Сара, като потри буза в гърдите на Калид.

— Ммм.

— Не чу ли? Като че ли капе отнякъде вода.

Калид се ослуша.

— Това е коритото за поене на конете. Намира се точно под прозореца.

Сара вдигна глава.

— Не знам как ще премина покрай всички онези хора вън, Калид. Те сигурно се досещат какво правихме тук.

В отговор Калид се разсмя.

— Преди малко, доколкото си спомням, не се тревожеше за това.

— Не се подигравай с мен. — Сара го удари с юмрук по рамото.

— Не ти се подигравам. Но те са слуги. Обучени са да си затварят устата.

— Но какво ще си помислят?

— Кой го е грижа какво ще си помислят? — Свикнал с присъствието на слугите, Калид отдавна бе престанал да ги забелязва, освен когато не му потрябваха за нещо.

— Отпрати ги.

Той я погледна невярващо.

— Какво?

— Чу ме, Калид. Отпрати ги някъде, преди да изляза оттук.

Мърморейки си недоволно, той се изправи, облече се, после махна резето на вратата. Сара го проследи с поглед, после го чу как на висок глас раздава команди на турски. Миг по-късно се върна при нея, като клатеше недоволно глава.

— Държиш се глупаво, скъпа.

— Да, знам. Придай го на фалшива скромност.

— Всеки човек в двореца знае, че ти си моя любимка. За никого не е тайна какво правим двамата.

— Но не и в такава близост до тях в конюшнята.

— Самата ти пожела да дойдем тук! — отвърна раздразнен той, сложил ръце на хълбоци.

— Не бъди толкова логичен — отвърна, също раздразнена, тя.

Бързо облече дрехите си и нетърпеливо махна от косата си няколко сламки, като сбърчи нос от миризмата на коне, която се бе просмукала в нея.

— Точно когато си помисля, че си захвърлила цялата викторианска глупост на боклука, ти вършиш нещо такова — каза Калид, като я наблюдаваше любопитно.

— Вината за това носят моите предшественици пуритани.

— Кои?

— Пуританите дошли от Англия и се установили в Масачузетс преди около двеста години. Те се отнасяли много строго с…

— Със секса?

— Да, заедно с много други неща — отвърна тя, като закопчаваше блузата си.

— И предполагам, ти си наследила това отношение? — попита развеселен той.

— Не съм го наследила. То просто витае в атмосферата, в която съм живяла. Както ти си израснал със съзнанието, че един ден ще станеш паша и всеки човек в Бурса ще трябва да ти се подчинява.

— Все пак не съм в състояние да разбера какво общо има това с внезапната ти свенливост пред група слуги.

— Има много общо, повярвай ми — отвърна Сара, като разтърси коси.

— Трябва да се научиш да вършиш каквото искаш, когато и където искаш.

— Това ми звучи като философията на едно разглезено дете — възрази Сара.

— Или на pashana.

— Какво? — Сара не можеше да повярва на ушите си.

— Няма значение. Ела при мен тази вечер и ще ти кажа всичко. — Той вдигна ръката й до устните си и бавно я целуна. — Моят финансов министър сигурно вече ме чака, така че трябва да тръгвам. Ще се видим довечера.

Той си тръгна, а евнусите придружиха Сара до харема, където завари Мемтаз изпаднала в силна възбуда. Тя преглеждаше дрехите на Сара, като отваряше чекмеджета и долапи.

— Мемтаз, какво става тук? — попита Сара, застанала на вратата на покоите си.

Мемтаз се обърна с лице към нея и се поклони. Сара я изчака да се изправи, примирила се вече с факта,