— Бях ядосан, смутен и разочарован, да не говорим за физическата болка. Не виждах защо и ти да не страдаш.
— Страдах много, представях си те как се любиш с Фатма, докато аз играя ма-джонг с Мемтаз в харема.
— След като те срещнах, никога не съм докосвал нито Фатма, нито някоя друга. Имаш честната ми дума.
— Фатма се постара да ме накара да повярвам в противното. Чувствах се ужасно нещастна, като си помислех, че си възобновил отношенията си с нея.
— А всичко, което исках от нея, е малко магия — отвърна той.
Сара го целуна по бузата и склони глава на гърдите му.
— Всъщност, мисля си, че е много романтично. Искам да кажа, да поискаш от нея да ти свари любовно биле. Толкова е… турско.
Калид затвори очи.
— Да, моята глупост е очарователна, нали?
— Защо, Калид? Защо беше толкова важно за теб да ме спечелиш? Защо ме искаше толкова много?
Той я погледна, а тъмните му очи отразяваха чувствата, които го вълнуваха.
— Не знам. Научил съм се да не поставям под въпрос тези неща. Тук, на Изток, ние вярваме в съдбата.
— Да, знам.
— Защо го казваш толкова презрително? Не е ли възможно ние да сме предопределени един за друг? Защо дойде тук, толкова далеч от дома си и отиде в харема на султана? Защо беше там точно, когато правех своето посещение? Никога ли не си се замисляла?
— Мислила съм — призна Сара.
— Съдба, Сара. — Калид се наведе и я целуна. — Подчини се на съдбата си или тя ще те унищожи.
— Подчинявам се — прошепна тя.
Той насочи ръката й към долната част на корема си и тя обви пръсти около набъбналата му мъжественост.
— Ти добре ли си? — попита той с натежал от страст глас.
— Добре съм. Искаш ли отново да ме любиш?
— А ти как мислиш?
Сара се изви и го възседна.
— Покажи ми как да го направя по този начин.
Той сложи ръце на хълбоците й и я повдигна, след това я положи леко върху себе си. От гърдите й се надигна стон, тя се приведе напред, зарови глава в извивката на рамото му и допря буза до неговата.
— Бързо се учиш — промълви дрезгаво Калид, когато тя започна да се извива в ръцете му.
— Искам да ме научиш на всичко. — Сара очерта с език линията на челюстта му.
— Точно така, на всичко.
Когато Сара се събуди, вече се свечеряваше. Слънцето клонеше към залез Небето над тях бе обагрено в бледолилаво, оранжево червено и златисто. Сара почувства нужда още веднъж да се потопи в потока. Когато се изправи, пръстите на Калид веднага се сключиха около китката й.
— Къде отиваш?
— Да се изкъпя.
Той също се изправи и прокара пръсти през косата си. От него се излъчваше неподправен мъжки чар и хубост. Сара внезапно се смути, тъй като двамата стояха съвсем голи един до друг. Тя се втурна бързо към потока и се гмурна, като затаи дъх, тъй като водата беше ледена. Само за миг Калид се озова до нея и я взе в прегръдките си.
— Не се опитвай да ме отблъснеш. Сексът е нещо напълно естествено. Не можеш да си мислиш за това, което направихме, и да се чувстваш виновна. Не трябва да се срамуваш.
Сара се притисна до него, като се чудеше как той успя точно да разчете мислите й. Когато Калид я хвана за ръка и я поведе обратно към брега, тя го последва, без да протестира. Но той само се наведе и й подаде дрехите.
— Ненавиждам мисълта, че трябва да се облечеш, но става студено, а и трябва да помислим за връщане.
— Сега ли? Само след час ще е вече тъмно.
— Не си ли гладна? — попита той, като отметна кичур коса от челото си.
— Направо умирам от глад.
— Добре. Хан е завързан на около две мили оттук, а храната, която донесох с мен, се намира на гърба му. Ако искаш да ядеш нещо тази вечер, ще трябва да го намерим. На сутринта ще изминем останалата част от пътя.
— Не можем ли да яздим двамата на коня на бедуина?
— Точно така ще направим. — Той й подаде блузата с широк ръкав, с която беше облечена, когато я отвлякоха бедуините, след това хвана ръката й и я задържа.
— Кожата ти изглежда прозрачна на тази светлина — каза нежно той. — Като седеф.
— Истинското ми име означава перла — отвърна Сара, като закопчаваше блузата.
— Истинското ти име?
— Цялото ми име е Маргарет Сара, но още от дете всеки ме нарича Сара, за да ме отличават от майка ми. Тя също се казваше Маргарет.
— А какво означава Сара? — попита той, като оправяше панталоните си.
— Дар от бога.
— Перла, дарена от бога. Харесва ми. — Калид я прегърна и я целуна по челото.
ГЛАВА 12
— Отвлечена от бедуините! — изстена Роксалена. — О, не! Какво ще стане сега с моята американска приятелка?
— Калид е тръгнал по следите им — каза Осман.
— Сигурен ли си?
— Да. Турхан ага присъствал, когато Козем приела братовчед й Джеймс и му казала, че внукът й се отправил сам да я спаси. Самият Турхан ми го каза, когато го срещнах на пазара в Бурса.
— Тогава Сара има голям шанс! — въздъхна с облекчение Роксалена. — Ако някой може да я върне обратно, то това е Калид.
— Мислех си, че не го харесваш. — Осман почувства остро жегване, ревнуваше, че тя имаше доверие в друг мъж.
— Исках да се омъжа за него не повече, отколкото той за мен, но знам много добре на какво е способен. Когато иска нещо, Калид прави всичко възможно да го постигне. — Роксалена замълча за момент. — Очевидно той желае Сара, и то много — добави замислено тя.
— Твоята приятелка е по-издръжлива, отколкото изглежда. Бившата фаворитка на пашата се опита да я отрови, но тя го преживя.
Роксалена изпусна дълбока въздишка.
— Сара много искаше да научи какво представлява животът в харема. Мисля си, че сега вече знае достатъчно.
— Турхан каза, че в Двореца на орхидеята се носели слухове, че Калид е искал да екзекутира отровителката и помощника й според закона на нашите деди, но старата господарка го убедила да ги изгони.
— И защо Калид я е послушал?
