тук; той не играе ролята на говореща маймунка по своя воля; той ще си отиде при пръв удобен случай — нека се наобядва и ще му видят опашката! Мисис Мъни не разбра намека. Мисис Мъни разбираше нещата така, както й харесваше. Както й беше удобно. Както й отърваше.
Естествено е, че тя и Шуши са безсмъртни и вечни. Естествено е също животът на компаньоните да има край — както животът на бръмбарите, еднодневките и останалите там насекоми.
— Не се безпокойте — прошумоля великодушно мисис Мъни, — когато се споминете, ще намерим други.
— Да се споминем ли? — попита Вихра. — Ей в тая зала? — настръхна Вихра. — Няма да я бъде! Ние си имаме работа — търсим Руфо!
— Руфо ни е брат — описа Вихър цвета на косата му.
Мисис Мъни отговори, че десет братя да търсели и десетимата да били червенокоси, това нямало значение. Удоволствията на Шуши преди всичко!
— Аз плащам и вие ще я забавлявате! Толкоз!
Вихър намигна многозначително на сестра си. Нещо като предупреждение да си мълчи — щом се наобядват, ще му видят опашката!
Вихра не забеляза намигането.
— Плащаш ли си? — викаше тя. — Значи като си платиш два буркана мляко, можеш и терасата си да измиеш с него, така ли?
Мисис Мъни се замисли. Повика един лакей с жълта ливрея и го уведоми, че й дошла великолепна идея: терасите да се мият с мляко. Щяло да бъде много екстравагантно!
— Екстравагантно, госпожо! — поклони се лакеят.
Щяло да стане мода.
— Мода, госпожо!
Мода а-ла мисис Мъни.
— А-ла мисис Мъни, госпожо! Ще бъде изпълнено, госпожо!
Нали! Нашата Вихра повлече брат си да си ходят.
— Тия тук нещо не са в ред! Хайде да си ходим!
Ха иди си де! Ако вратата е заключена и си на първия етаж, лесно — скачаш от прозореца. Ами ако няма прозорец?
— Няма. — Вихър с ритници се убеди, че вратите са заключени, а онова, което мислеше за прозорец, се оказа витрина ли, телевизионен екран ли — виждаш парк с разните там подробности: дървета, алеи, пейки и други такива. Че и пчели бръмчат. Че и на люляк мирише…
Въобще: имитация, отлична, но все пак имитация. То иначе къде ще се разбръмчат тия пчели, щом навън всичко е покрито с жълта пластмаса!
Вихър приключи щателния оглед на залата и разбра, че планът „Като се наобядваме, ще ми видят опашката!“ пропада. (Всъщност никой не се канеше да им предлага обед!)
И Вихра установи, че вратите са заключени, но че прозорецът е имитация, не схвана.
— След мен! — провикна се и, бух, с главата напред.
Грешката си откри едновременно с цицината, която излезе на челото й след бухването с главата напред.
— Не биваше след теб, нали? — не я съжали Вихър. — Добре се наредихме. Капан! — процеди Вихър с такъв тон, сякаш е предупреждавал, предупреждавал, а Вихра не го послушала и ето, от вироглавство натикала и себе си, и него в капана.
— Няма да ви се удаде да си отидете — прошумоля осведомяващо мисис Мъни. — Да сте мислили, преди да подпишете трудовия договор! — прошумоля назидателно мисис Мъни. — Ей този — посочи мисис Мъни.
В листа черно на бяло пишеше, че Вихра се съгласява доброволно (представи си!), заедно с придружаващата я говореща маймунка, да прислужват на Шуши за неопределено време. А отдолу се мъдреше подписът на Вихра. И при това истински. Представи си!
— Никога не съм подписвала никакъв документ! — избухна тя, вбесена от наглата фалшификация.
Мисис Мъни поклати глава.
— При мен няма фалшификация!
И заплаши, че ако не прислужват на Шуши както трябва (ако не й позволяват да ги скубе, щипе, да тича по главите им и други такива безобидни игри), ще ги даде под съд. За неспазване на трудовия договор. Ще ги тикне в затвора!
Вихър усилено намигаше на Вихра: не се ядосвай, аз имам план. Знаменит план — ще накарам мисис Мъни доброволно, на драго сърце да ни пусне!
Днес обаче Вихра сякаш се бе зарекла да не забелязва намигането му и Вихър направи всичко възможно да го забележи. Застана пред нея и с ръка затисна клепача си. В смисъл: на, виж, намигам ти!
— Видях! — тросна се и на него Вихра. Видяла, че й намига многозначително и схванала, че има план. Знаменит план. В който на нея се падало да свърши най-приятната работа — да хлопне мисис Мъни с някой стол по главата. И щом я хлопне, мисис Мъни щяла да ги пусне на драго сърце. Ама тук има само фотьойли. Фотьойлите са тежки, как да ги вдигне? За канапетата да не говорим!
Когато мисис Мъни напусна залата, Вихър пристъпи към изпълнението на знаменития си план. Отиде до рояла и тресна един клавиш с все сила, гледайки под око дали Шуши ще последва примера му.
Последва го и още как!
Без да чака втора покана, Шуши се настани до рояла и сложи ръце и крака върху клавиатурата.
Бам! Бааам!!!
Роялът сметна, че миналата нощ, без да усети, са го превърнали в картечница. Изглежда с музикалната му биография е свършено, ала какво от това? Роял ли е, картечница ли е — ще си гледа старателно работата, иначе — на боклука!
Планът се осъществяваше идеално. Шуши бъхтеше с четири крайника по клавишите, сякаш стреляше на дълги серии, а между сериите мяташе ръчни гранати с различна големина.
При такава стрелба появата на мисис Мъни бе съвсем естествена и Вихър се взря в лицето й: е, как? Да считаме ли трудовия договор за невалиден? Да си ходим ли вече? Нали се убеди — неподходящи сме, само поразии правим и шум вдигаме.
Изведнъж знаменитият план се провали.
Мисис Мъни не забеляза никакви поразии, а стрелбата на рояла обяви за музика. Без подобна!
— Ах, какви височини! — удряше се тя по гърдите. — Ах, какви дълбочини! — пляскаше се тя по бедрата. — Ах, какви дисонанси! — тресеше глава тя и шумолеше: — Музика! Истинска музика! Модерна! А- ла Шуши!
Тя изшумоля по телефона и след минута в залата запъхтян влезе министърът на фините изкуства.
— На ваше разположение съм, мисис Мъни — поклони се той.
— На разположение си на моята Шуши! Слушай и се възхищавай!
Министърът на фините изкуства застана в позата на слушащ и възхищаващ се.
Шуши усети, че я хвалят. Прибързано, прибързано — тя още не е показала всичко, което може да постигне в музиката. Покатери се на капака на рояла и скочи върху клавиатурата — нещо като гмуркане в плувен басейн.
Вихра ахна. Винаги така си беше представяла красивото плуваме — краката стремително се движат, ръцете мощно загребват.
Шуши плуваше кроул, разбивайки вълни от бели и черни клавиши. Дори надигаше глава сякаш да поеме въздух. На края на рояла се преобърна (както в плувен басейн — с тласък о стената) и продължи в обратна посока, плувайки по гръб.
— Музикален гений! — възнасяше се мисис Мъни. — Истински музикален гений! — задъхваше се мисис Мъни. — Абсолютен! — чак стенеше мисис Мъни, което звучеше доста странно при нейния глас: току-що напечатани банкноти да стенат, моля ти се!
Министърът на фините изкуства също се стараеше да се възнася, да се задъхва и да стене.
Шуши се развилия. Последваха трясъци, трудно различими от взривовете на авиобомби от среден калибър, пуснати нагъсто, и роялът рухна. В смисъл, че се разпадна на повече части, от колкото бе сглобен.
