предприема оттук нататък.
На бледата светлина от камината Люсиен ясно виждаше дълбоката гънка, която се оформи на челото й. Черпакът със задушено се спря на ръба на тежкия стоманен съд.
— Може би е по-добре просто да напусна страната. Бих могла да си изградя нов живот някъде в колониите. Тогава няма да се притеснявам от вуйчо ми и неговата власт над мен.
Люсиен стана от стола и бавно прекоси разстоянието до нея. Гадеше му се от мисълта, че трябва да й донесе още лоши новини. Не искаше да я притеснява, но за нея беше по-добре да знае истината.
— Не съм сигурен, че би могла да се добереш дотам, дори и да опиташ. Хората на вуйчо ти кръстосват страната. Всяко пристанище е вдигнато под тревога. Търсят жена с твоето описание, която може да се опита да напусне страната. Дори солиден подкуп не би могъл да ти гарантира безопасно пътуване.
Цветът се оттегли от лицето й.
— Стигнал е чак дотам, за да ме открие? — Пръстите й сякаш изтръпнаха и черпакът падна обратно в тенджерата. Люсиен пое дръжките от скованите й ръце и постави съда върху масата.
— Не биваше да ти казвам, но си помислих, че би искала да знаеш.
Катрин се изправи и си пое накъсана глътка въздух.
— Радвам се, че ми го каза. Ако ще се защитавам, трябва да знам истината. — Тя несъзнателно мачкаше престилката, която бе завързала върху хубавата си жълта рокля. — Но не разбирам — защо просто не ме остави да си отида? Нали ако напусна страната…
— Иска да те държи под контрол. Докато си на свобода, винаги има риск истината да излезе наяве и Дънстън ще изгуби правата си над твоето състояние — да не говорим за скандала, който ще последва. А той се стреми да навлезе в политиката. Не може да си позволи да поеме такъв риск. — Люсиен пропусна да отбележи, че възрастта й също е от значение. След като веднъж навършеше двадесет и четири години и станеше пълнолетна, парите автоматично преминаваха от вуйчо й в нейните ръце.
— Трябва да предприема нещо. Рано или късно той ще ме открие. Не мога просто да стоя и да чакам това да се случи.
Люсиен посегна и положи топлите си длани върху раменете й. Ясно долавяше страхът, който разтърсваше тялото й.
— Не трябва да губиш надежда. Плащам на половин дузина от най-добрите експерти в Англия, за да работят по въпроса. Наел съм и хора, които да проучат Дънстън. Ще преровят миналото му и ще открият всяко негово злодеяние и лоша помисъл. Рано или късно някой от тях ще се натъкне на нещо, което да ни помогне.
Катрин само поклати глава.
— Не мога да чакам. Трябва да направя нещо — да намеря начин да се защитя. — Тя му обърна гръб, но не преди той да забележи блесналите в очите й сълзи.
Люсиен повдигна брадичката й и я насили да го погледне. Очите й бяха затворени, но изпод гъстите й мигли се отрониха едри капки. Тревогата му за нея внезапно прерасна в яростна нужда да я защити.
— Довери ми се — аз ще те предпазя от вуйчо ти — прошепна твърдо той. — Ако в скоро време не изникне нещо обнадеждаващо, ще намеря начин да те измъкна от страната.
Тя кимна, но гърлото й бе пресъхнало, а лицето й се къпеше в сълзи. Люсиен я притисна в прегръдките си, а тя отпусна глава на гърдите му, опряла пръсти в ризата. Долавяше ударите на сърцето й, чувстваше топлината и женствените извивки на тялото й, аромата на розов сапун в косите й. Заля го бурна вълна на желание — тежка и гореща.
Искаше да смъкне меката жълта рокля от раменете й, да я види гола и тръпнеща както преди. Искаше да свали фибите от косата й и да прокара пръсти през нея, да зарови лице в тъмните, лъскави кичури и да вдиша свежия аромат на рози.
Вместо това, той се отдръпна и избърса влагата от лицето й с опакото на ръката си. Несъзнателно, погледът му се плъзна към устните й — меки, плътни и съвършено изваяни. Представи си как тези устни подпухват и порозовяват под натиска на целувката му и установи, че не е в състояние да откъсне погледа си от тях. Катрин вероятно бе забелязала настойчивия му поглед, защото малкото й розово езиче се стрелна да навлажни ъгълчето на устата й. Последните останки от грижливо сдържания му самоконтрол се изпариха. Трябваше да вкуси тези меки устни — господи, би умрял, ако не ги докоснеше.
Както я държеше в ръцете си, Люсиен сведе глава като жаден човек към капчица вода. Целуна я нежно, бавно изследваше устата й със своята. И тогава тези пълни, сочни устни се разтвориха под неговите, и той се изгуби в топлината им. Бурно желание помете разума му. Мускулите на стомаха му се напрегнаха и слабините му се втвърдиха.
Целуваше я жадно, ожесточено, езикът му нахлуваше безмилостно в устата й и я поглъщаше изцяло. От гърлото й се изтръгна дрезгав звук, а ръцете й се сключиха около врата му. Чувстваше трепета на тялото й, опряно в неговото, допира на гърдите й в своите, и по тялото му плъзна гореща тръпка.
Той плъзна ръка по ханша й и безмълвно простена при допира със заобленото й тяло. Придърпа я още по-плътно към себе си и я зацелува по-ожесточено. Светът около тях вече не съществуваше.
Само бог навярно знаеше докъде щяха да стигнат, ако не бе последвало плахото почукване по вратата. Люсиен подскочи като опарен, а Катрин се олюля към него. Ресниците й бяха натежали, устните й — влажни и розови от целувката му. Той посегна да я подкрепи. Безмълвно се проклинаше за слабостта си, за онова, което почти се беше случило, и отчаяно се опитваше да се съвземе.
— Стой тук. Аз ще видя кой е.
Катрин остана безмълвна. Сега вниманието й бе изцяло насочено към вратата. Екстазът на страстта се бе оттеглил от лицето й, заменен от смъртен страх. С широки крачки Люсиен стигна до прозореца, видя че е Бени Тейлър и безмълвно благодари за тази навременна намеса.
Той повдигна резето и отвори вратата.
— Какво има, Бени? Случило ли се е нещо?
Хлапето мачкаше нервно кафявата шапка, която държеше в ръката си.
— Леля ви ме прати да ви отведа, милорд. — Момчето напрегнато погледна към Катрин, която стоеше сковано в дъното на стаята. — Хората на шерифа идвали да питат за вас. Тя им казала, че сте навън по работа, но се боеше, че ще се върнат и си помислила, че може да искате да сте там.
Люсиен кимна.
— Точно така. — Той се обърна към Катрин, благодарен за този шанс да се изплъзне от смущаващото й присъствие. Тялото му все още пулсираше от незадоволената страст. — Понеже камериерката ти очевидно си е тръгнала, Бени ще прекара нощта в конюшнята. Не искам да оставаш сама.
Катрин кимна сковано. Макар да държеше главата си гордо изправена, лицето й гореше от смущение. Също като него тя знаеше, че онова, което се случи между тях, никога не биваше да става. Мислено Люсиен изруга. Съзнаваше, че е редно да се извини, но вече го бе сторил преди и това не го възпря да повтори оскърбителната си атака.
Проклятие! Очевидно когато станеше дума за тази жена, той беше лудият.
— Няма нужда да се притесняваш — опита се да звучи уверено той. — Ако изникне някакъв проблем, ще ти съобщя. — Насили се да се усмихне. — Съжалявам, че не успях да опитам задушеното.
Катрин не му отговори. Просто стоеше там, крехка и несигурна, и той отново се прокле за слабостта си. Мислено си обеща да стои далеч от хижата.
Трябваше да се държи на разстояние от нея — за доброто и на двама им.
А междувременно щеше да реши проблема с хората на шерифа.
Катрин прекара мъчителна нощ, изпълнена със сънища за миналото и ужаса, който вероятно я очакваше в бъдещето. Събуждаше се при всеки случаен звук, уверена, че хората на шерифа най-после са я открили и че за пореден път е безсилна да се защити. А когато не се боеше, мислеше за Люсиен, разкъсвана между горчиво-сладки угризения и нелепо съжаление, че близостта им бе преустановена така неочаквано. Спомените й за горещата, разтърсваща целувка на маркиза се преплитаха със страха й от бъдещето, и на сутринта се събуди по-изтощена и напрегната, отколкото си беше легнала.
Едва на идния следобед пристигна съобщение от Люсиен. Казваше, че хората на шерифа са искали да му зададат някои въпроси. Нямали представа къде е, но продължавали да я издирват.
