отново, помилва мъничките й изкусителни гърди, плъзна топлата си длан по гладката кожа на корема й, а после погали тръпнещата плът между краката й.
Катрин се напрегна. Дългите й крака се сключиха около ръката му.
— Довери ми се. Позволи ми да го направя. Заради двама ни.
Думите му сякаш я успокоиха. Тялото й се отпусна, а Люсиен се намести между краката й. Пръстите му нежно проникнаха в плътта й, после навлязоха по-дълбоко, милваха я в отнесен ритъм, който я караше да се гърчи върху леглото, да впива нокти в кожата на раменете му.
— Люсиен, моля те… Не мога… Не мисля, че мога да го понеса…
— Спокойно, мила. Само се отпусни. — Той се намести по-удобно върху нея. — Довери ми се и се отпусни. — Люсиен проникна много внимателно и нежно в нея. Не искаше да я нарани. Тя беше топла и влажна, и толкова тясна, че той трябваше да призове последните си капки разум, за да се овладее. Когато стигна до девствената й ципа, очите му за миг се затвориха от облекчение. Застина за миг, за да й позволи да свикне с присъствието му в себе си.
— Люсиен? — Гласът й прозвуча напрегнато и несигурно, но тялото й се повдигна нетърпеливо да го посрещне.
Целуна я горещо и отчаяно и най-после проникна дълбоко в нея, устремен към най-далечното кътче от тялото й. Само веднъж Катрин си пое дълбоко дъх, и после отново отвръщаше на целувката му, протягаше се да го помилва, галеше мускулите и косъмчетата по него, сякаш искаше да изследва всеки инч от тялото му.
— Господи, Катрин… — Невинният, страстен отклик на тялото й го влудяваше. Не можеше да се сдържа повече. Твърде дълго не бе докосвал жена и отчаяно я желаеше. Членът му се плъзна бавно навън и отново се стрелна между краката й. Навън и навътре, все по-дълбоко, в някакъв шеметен ритъм, до пълна забрава. Оргазмът му заплашваше да избухне, но с крайно усилие на волята Люсиен го задържаше, решен да й достави удоволствие.
Когато тялото й се изви в дъга, за да го поеме още по-дълбоко, Люсиен експлодира. Още няколко последни тласъка, и плътта й се сключи плътно около него. Катрин се извиваше под него, тялото и се устремяваше към неговото, достигнало собственото си облекчение.
Макар че през цялото време се бе стремил да й достави удоволствие, прониза го тръпка на изненада. Катрин беше девствена, недокосната и съвсем неопитна, и все пак тялото й отговаряше на ласките му със страстта на умела любовница. Трябваше отдавна да се досети, че тази необикновена жена несъмнено ще се наслаждава на плътските удоволствия. И все пак това му напомни колко е различна тя от жената, за която мечтаеше да се ожени.
А когато горещите емоции отшумяха и разумът му постепенно се възвърна, Люсиен неволно се запита какви ли щяха да са нощите му с жена като Алисън Хартман.
Късно през нощта Катрин лежеше будна в огромното си легло и се взираше в гипсовите орнаменти по тавана. Тялото я болеше по непознат досега начин, а между краката й леко пулсираше, което й напомни, че вече не е девица.
Люсиен я бе любил. Беше й доставил удоволствие, каквото никога не си бе представяла. Беше жесток в желанието си и безкрайно нежен в ласките. А след това бе заспала в ръцете му.
Когато се събуди няколко часа по-късно, се почувства объркана. Трябваше й малко време, за да проумее, че човекът до нея е нейният съпруг, че той също не спи, а я гледа с онези тъмни, проницателни очи, и че онази твърда част от него иска отново да проникне дълбоко в нея.
Катрин се бе обърнала да го прегърне, щастлива, че най-после я е направил своя съпруга, нетърпелива да изпита отново огнената страст, с която даряваше тялото й. Тя бе влюбена в него. Искаше да му покаже любовта си, да му се отплати за неприятностите, които му бе причинила.
Той обаче извърна очи, целуна я по косата и я притегли в прегръдките си.
— Заспивай — каза й меко. — Не искам на сутринта да те боли.
Тогава си бе казала, че просто се бои да не я нарани. А сега, вперила поглед в празното легло до себе си, си спомни напрежението, изписано върху лицето му, и странния, неразгадаем блясък в тъмните му очи.
Съпругът й си бе отишъл. Тревога се загнезди в душата й. Часове наред Катрин лежа будна в огромното, празно легло. Понякога й се искаше зората мигновено да изгрее, друг път — никога да не пробива мрака. Искаше да го види, да узнае какво мисли той за случилото се помежду им. Искаше никога да не се изправя срещу него и да си спомня интимните моменти, които бяха преживели.
Накрая първите лъчи на изгряващия ден погалиха стъклото на прозореца. Мускулите я боляха, но Катрин решително се измъкна от топлите завивки. Облече обикновена бургундскочервена рокля и повика Фани, за да среши и нагласи косата й. После решително се спусна по стълбището. Каквито и проблеми да бе породило безразсъдното им поведение през изминалата нощ, трябваше да ги посрещне с открито лице — и колкото по-рано, толкова по-добре.
С надеждата да срещне Люсиен Катрин влезе в салона, където сервираха закуската. Там обаче бе само леля Уини. Стройната руса жена бе вперила замислен, дори меланхоличен поглед през прозореца и Катрин неволно се запита какви ли мисли я терзаеха.
Но нямаше време да попита. Уини веднага я забеляза и мигът отлетя.
— Мила моя, изглеждаш толкова изморена — загрижено промълви по-възрастната жена. После широко се усмихна. — Е, предполагам, че това трябваше да се очаква, физическите нужди на един млад и силен мъж като моя племенник вероятно биха изтощили всяка нормална жена.
Катрин се изчерви до корените на косата си.
— Откъде… откъде разбра? — Мили боже, дали изглеждаше някак различна? Дали Уини можеше да се досети отнякъде за всички интимни неща, които Люсиен бе вършил с нея?
Уини се засмя.
— За бога, скъпа, когато един мъж разбие вратата на спалнята на някоя жена, едва ли е просто за да си поговорят.
Може би беше така, но имайки предвид как я бе изоставил, вероятно не бе задоволила очакванията му. Може би, ако му бе доставила удоволствие, би пожелал да я люби отново.
Катрин седна на масата срещу леля Уини, а прислужникът й сервира цяла купчина храна, която никога не би съумяла да погълне — яйца на очи, печен фазан, парче сирене и филия прясно изпечен хляб. Катрин се опита да похапне, но храната бе като суха хартия в устата й.
Тя бутна чинията си настрани.
— Имаш ли представа къде е маркизът? — попита с надеждата, че звучи небрежно.
Светлите вежди на Уини се смръщиха.
— Защо? Мислех, че е с теб… поне докато те видях да слизаш. Искаш да кажеш, че не е останал с теб през нощта?
— Не, той… Не.
— О, скъпа. — Уини се усмихна сърдечно, но нито за миг не заблуди Катрин. — Е, предполагам, че е имал някаква важна работа — ранна среща с някой наемник например. Знаеш го какъв е. Всичко трябва да се развива според плана.
Но разгорелите се страсти през изминалата нощ бяха извън плановете му и сигурно сега горчиво съжаляваше. Катрин се опита да преглътне хапка яйце, но храната заседна на гърлото й. Тя отблъсна почти недокоснатата си чиния и остави салфетката си на масата.
— Съжалявам, лельо Уини, но не се чувствам съвсем добре. Сигурна съм, че не е нещо сериозно. Просто… вълнението ми дойде малко в повече.
Уини се усмихна с разбиране.
— Разбира се, мила. Защо не отидеш в стаята си да си починеш? Ще наредя да ти приготвят топла баня, а после можеш да подремнеш. По-късно Фани ще ти донесе нещо за ядене.
Катрин само кимна. Сърцето й сякаш бе празно. Чувстваше се още по-нещастна отпреди. Изглежда, че всеки път, когато се опиташе да постъпи правилно, само влошаваше нещата.
Може да си омъжена за човек, който не те иска, но поне се в безопасност от Дънстън.
Тази мисъл изникна в съзнанието й отнякъде — успокояваща мисъл, защото бе истина. Това малко я
