поразведри. Вярно беше, че е влюбена в мъж, който не я обича, но поне беше млада, свободна и животът й бе пред нея. Бъдещето я очакваше, имаше свои мечти. Нямаше смисъл да копнее близостта на мъж, който не я желае.
Макар и с огромно усилие на волята, Катрин изправи гордо снага. Нямаше нужда от Люсиен Монтен, за да бъде щастлива. Имаше своите книги, предизвикателствата на своя труд, и вече бе започнала да помага на някои хора в селото. Освен това трябваше да помисли за малкия Майкъл. Каквото и да й струваше, трябваше да го освободи от „Сейнт Бартоломю“.
Катрин изправи рамене. Откакто баща й почина, тя се грижеше сама за себе си. Нямаше нужда от съпруг, освен като претекст пред вуйчо й. Никога не беше искала съпруг. И освен ако след изминалата нощ не носеше дете в утробата си, все още можеха да анулират този брак.
Щом Люсиен не я иска, така да бъде. Измори се да го моли за прошка, да се опитва да се отплати, задето го бе принудила да се оженят. Отсега нататък щеше да стои далече от Люсиен Монтен.
14
Пухкави снежинки танцуваха във въздуха и се топяха в момента, в който докосваха земята. Все пак въздухът, който се прокрадваше през прозорците на таверната, бе мразовит и щипеше кожата като иглички.
Седнал на белязаната от ножове маса в ъгъла на пивницата, Люсиен разсеяно отпиваше от халбата си с бира. Помещението беше тъмно и мрачно, стените — дебели, а таванът — дървен и нисък. Миришеше на вкисната бира и застоял цигарен дим.
И все пак това беше неговото тайно кътче, където идваше винаги, когато искаше да избяга от задълженията си в Касъл Ранинг. Той огледа помещението и всеки от посетителите поотделно: двама войници в червени униформи, вече прилично опиянени от рома; ковача от селото, който умело разбъркваше дебело тесте с карти; едрогърдестата ханджийка, която никога не пропускаше да му намекне, че няма нищо против да се потъркалят малко, стига само той да пожелае.
Никога не се бе възползвал от негласното й предложение. Но напоследък, откакто бе завел малката си женичка в леглото и тялото й бе разпалило страстите му, често размишляваше над тази идея.
Люсиен въздъхна. Как, по дяволите, се бе докарал дотук? Беше се държал като последния глупак. Макар че никак не му се пиеше ликьор, отпи една глътка, колкото да се занимава с нещо. Облегна се на скърцащия стол, изтегна дългите си крака и се замисли колко много се бе променил животът му, откакто срещна Катрин Грейсън.
Въздишката му се изгуби сред шумовете от пивницата. Защо всички наоколо изглеждаха толкова жизнерадостни, а той се чувстваше тъй потиснат? Известно време стоя така, напълно безмълвен, а после вратата на таверната се отвори и вътре нахлу струя свеж въздух. Люсиен вдигна очи към познатия широкоплещест силует, който прекрачи прага и влезе в пивницата.
На мъждивата светлина от старата камина Джейсън огледа посетителите на заведението, ухили се и се насочи към него. Издърпа стола насреща му и отпусна тежестта ви върху него.
— Дойдох да те видя — каза той. — След като никой нямаше представа къде си, реших да те потърся тук.
Люсиен се поизправи и остави почти недокоснатата си халба върху масата.
— Ето че ме откри. Това е единственото място, където бих могъл да размишлявам трезво.
Джейсън повдигна витите си вежди.
— Проблеми вкъщи?
— Може и така да се каже.
— По-сериозни, отколкото онази вечер, когато играхме шах? Чух те да удряш по вратата на Катрин. Предполагам, че си успял да влезеш.
Люсиен не отговори и мълчанието му бе достатъчен отговор за Джейсън.
Той се усмихна.
— Иска ми се да бях там. Бих се радвал да видя лицето на жена ти, когато си нахлул в стаята й като разярен бик.
Люсиен промърмори нещо неразбираемо. Спомняше си тази сцена твърде живо.
— Достатъчно ще е да кажа, че сега тя наистина е моя съпруга. Бракът не може да се анулира.
Точно тогава дойде момичето от таверната, Сади Дженсън, и прекъсна разговора им.
— Какво да донеса за вас, ваша светлост? — попита тя Джейсън, който също бе редовен посетител в пивницата. Тя беше хубава по един непретенциозен начин — косата й беше лененоруса, ханшът — широк, но бедрата й бяха приятно закръглени и примамливо се поклащаха, когато раздвижеше снага.
Джейсън кимна към Люсиен.
— Донеси ми една халба от същото, което пие приятелят ми.
Сади кимна.
— Веднага, съкровище. — Тя разлюля пищната си снага към дъсчения бар и погледът на Люсиен я последва. Той не пропусна да забележи, че Джейсън дори не я погледна. За разлика от него приятелят му очевидно се чувстваше задоволен от онова, което му се предлагаше у дома. Тази мисъл малко го разстрои.
— Каза, че си искал да ме видиш. Нещо конкретно ли има или просто искаше да узнаеш как се оправям с жена си?
— Всъщност Велвет ме помоли да дойда. Надяваше се да убедя двама ви с Катрин — и леля ти, разбира се — да посетите скромното ни домашно тържество точно преди Коледа. Знам, че вероятно имаш някакви планове, след като вече си семеен, но…
— Семеен? Трудно ми е да се възприема като такъв.
Момичето от таверната се приближи, остави пълната халба на масата, усмихна се съблазнително на Люсиен и бавничко се отдалечи.
— Е, поне съпруга имаш със сигурност. Това е някакво начало.
— Физическото привличане никога не е било част от проблема.
Джейсън смръщи вежди.
— Тогава къде е проблемът?
Люсиен прокара пръсти през косата си и отмести няколко тъмни кичура от лицето си.
— Господ да ми е на помощ, но нямам представа. Всеки път, когато погледна към нея, я пожелавам. Тя не е идеалната съпруга, но я харесвам точно такава. Странното е, че колкото повече я желая, толкова повече се отдръпвам от нея.
Джейсън се замисли над думите му и отпи огромна глътка от бирата си. Избърса пяната от устата си с опакото на огромната си лапа и остави халбата обратно на масата.
— Знаеш ли какво мисля аз? Мисля, че тя те плаши. Катрин е изключително интелигентна, добре образована и страстна по природа. Кара те да изпитваш чувства, които не са ти присъщи, и това те плаши.
— Това е нелепо. Тя дори не е зряла жена, а момиче.
— Тя е смела и пълна с енергия. Притежава силна воля и решителност и никак не се бои от теб. А ти никога не си очаквал това от жената, за която се жениш. Искаше някоя като Алисън Хартман, която да потупаш приятелски по рамото и спокойно да пренебрегваш. С Катрин обаче не можеш да постъпваш така.
— Ти си почти толкова луд, колкото и тя.
Джейсън се ухили.
— Тя съвсем не е луда и ти го знаеш. Трябва да призная, че е малко ексцентрична, но в това няма нищо нередно.
Люсиен повдигна иронично едната си вежда.
— Ексцентрична? Вчера влезе в кабинета ми и ме попита дали не може да си направи лаборатория в старата каменна колиба надолу по потока. Лаборатория, за бога! Тази жена е маркиза Личфийлд, а иска да се прави на лечителка!
Джейсън сърдечно се изкикоти.
